Ами виснага

Ами виснага (Ammi visnaga) представлява едногодишна или двугодишна билка, която се класифицира към семейство Apiaceae.

Устройство на ами виснага

Изображение: user:penarc, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката достига височина до 1,3 метра и диаметър на зелената надземна част до 1,2 метра. Коренът й е цилиндричен и светлокафяв на цвят; прав или леко извит, расте вертикално. Повърхността му показва остатъци от вторични влакнести коренчета. Основният корен достига до 50 см дължина и 1,5 см дебелина в най-широката горна част. Стъблото е цилиндрично, изправено, силно разклонено, гъсто облистено, без власинки. Има дължина до 130 см и диаметър 1,5 см.  Алтернативните междувъзлия са на разстояние от 5 до 8 см дължина, на които съответстват светлокафяви люспести листа. Листата са перести или яйцевидни по форма с тънки линейни сегменти с размери около 20-30 мм дължина и 0,5-1 мм в диаметър. Ръбът на сегмента е цял, докато върхът е остър. Листата са приседнали в горните леторасти и имат къси дръжки надолу. Те са зелени в горната част и сивобели в долната част. Цветовете образуват съцветни бели сенници, всеки от които е с диаметър 6-10 см. Цветните стъбла са удължени до 20 см дължина. При много прицветници броят на лъчите може да бъде 50, 100 или 150 на сенник; всеки лъч е тънък и 2-5 см дълъг, неравномерно разпръснат в младостта си. Във фазата на плододаване лъчите стават дебели, твърди и стеснени върху дисковидна удебелена основа. Те са заобиколени от обвивка от дълги триделни прицветници. Прицветниците са многобройни, 3-10 мм дълги, целокрайни, еднакви цветове. Цветовете имат бяло венче и чашка с малки незабележими чашелистчета и са с дължина 0,2 мм. Листната част има много характерна миризма, а цветята имат свой собствен специален аромат. Плодовете са яйцевидни продълговати кремокарпии и кафеникавозелени с виолетов оттенък. Те са странично компресирани с дебели повдигнати ръбове и без власинки. Сенниците изсъхват и се свиват на дисковиден тор във фазата на плододаване, с размери от 6 до 10 см дължина и 2 до 4 см ширина (в най-широката част); стават светлокафяви на цвят с характерен мирис и вкус.

Разпространение на ами виснага

Билката води произхода си от Северна Африка, Азия и Европа. В Египет растението е широко разпространено в района на делтата на река Нил, особено в губернаторствата Assiut и Minia. Също така е широко култивирана от много хора и компании, които имат за цел да използват нейните екстракти или активни компоненти във фармацевтичната индустрия. Наскоро е открита и добавена към флората на Хърватия на надморска височина от 380-460 метра. Растението е разпространено и в Северна Америка (Северна Каролина, Пенсилвания, Орегон, Алабама, Калифорния, Флорида и Тексас), Атлантическите острови, Аржентина, Мексико и Чили. В Азия се среща в Ирак, Иран и други западни и южни страни.

Използваема част на ами виснага

За лечебна цел се употребяват екстракти от растението - течни и прахообразни. Трябва да се има предвид фотосенсибилизиращата сила на растителния сок, така че е препоръчително да боравите с цветята или цялото растение с ръкавици или да измиете ръцете си директно с вода след работа с него.

Химичен състав на ами виснага

Изображение: Dwight Sipler from Stow, MA, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Действието на билката се дължи на съставът й, в който влизат етерично масло, полифенолни съединения, включително флавоноиди, както и пирони, представени главно от хелин и виснагин. Съобщава се, че етеричнота масло на ами виснага има антивирусно, антибактериално и ларвицидно действие, докато съдържанието на флавоноиди е отговорно за нейната антиоксидантна активност. Съдържанието на пирон в него има мощен ефект върху улесняването на преминаването на камъни в бъбреците и облекчаването на бъбречните колики, освен че има релаксиращ ефект върху гладката мускулатура, включително тази на коронарните артерии.

Други класове химични съединения открити в различни части на A.visnaga са кумарини; фенолни съединения; флавоноли; изофлавони; флавони като апигенин, лутеолин и хризоериол; стероли и мастни киселини; ситостерол и ситостерол-глюкозид, палмитинова, палмитолеинова, стеаринова, петрозелинова, линолова, линолинова, арахидонова, тетракозанова киселина.

Лечебни свойства на ами виснага

Растението, особено плодовете му, има широк спектър от приложения както в традиционната, така и в съвременната медицина. Известно е, че се използва в традиционната медицина много отдавна. В днешно време се употребява в съвременната медицина за лечение на много заболявания като бъбречна колика и коронарна недостатъчност, като антиоксидант, противогъбично и антибактериално средство с ларвициден ефект върху ларвите на комарите.

Отварата и/или растението на прах традиционно се използва за лечение на бъбречни колики, леки стенокардни симптоми, коремни спазми. По същият начин се включва в поддържащо лечение на лека обструкция на дихателните пътища при астма или спастичен бронхит и следоперативно лечение на състояния, свързани с наличието на камъни в пикочната система. Ами виснага и нейните екстракти са популярни и при лечението на витилиго и псориазис и се използват като литотриптично средство. Спомагат за разширяване на бронхиалните, пикочните и кръвоносните съдове, без да повлияват кръвното налягане. Вътрешно се приемат за регулиране на менструацията, като диуретик и при лечение на световъртеж, диабет и камъни в бъбреците. Запарка от надземните части облекчава главоболие.

Бъбречни заболявания

Изображение: No machine-readable author provided. Redecke~commonswiki assumed (based on copyright claims)., Public domain, via Wikimedia Commons

Ammi visnaga се използва в народната медицина от населението на Близкия изток от древни времена. Отварата от плодовете е използвана за лечение на бъбречни колики от древните египтяни, като лечение на възпаление на бъбреците в Ирак и Палестина и за лечение на уролитиаза и болка в простатата в Алжир. Употребата й се е разпространила до такава степен, че е смятана за най-препоръчвания вид за лечение на инфекции на пикочните пътища. Няколко проучвания са фокусирани върху диуретичната активност на билката; доказано е, че е ефективна при лечението на нефролитиаза и уремия. Използването й при лечението на бъбречни заболявания обикновено се обосновава с хелин и виснагин, т.е. основните пирони на A. visnaga. Доказано е, че защитават увреждането на бъбречните епителни клетки от оксалат и кристали на калциев оксалат монохидрат и предотвратяват образуването на оксалат, което е свързано с хипероксалурия, чрез повишаване на рН на урината и концентрацията на цитрат, заедно с намаляване на оксалатите в урината. Плейотропните ефекти на хелин и виснагин върху уролитиазата са интензивно изследвани от много изследователи. Bhagavathula съобщава, че пациент, страдащ от повтарящи се камъни в уретрата, показва пълно възстановяване след лечение с A.visnaga плодове в продължение на десет дни. Наскоро е проведен експеримент в подход, целящ допълнително да обясни начина на действие на A. visnaga при инхибиране на нуклеацията и предотвратяване на кристализацията на камъни в бъбреците.

Спазмолитично и съдоразширяващо действие

Вазодилататорните свойства на ами виснага са проучени в няколко изследвания. Установена е като бронходилататор и коронарен медикамент при лечението на ангина пекторис поради нейната периферна и коронарна вазодилататорна активност. Билката се оказва антиастматик и вазодилататор, както и ефективен мускулен релаксант, без да повлиява кръвното налягане. Вазодилататорните й свойства се свързват с нейните два основни пирона, хелин и виснагин, заедно с пиранокумарина, виснадин. Доказано е, че хелин и виснадин притежават калциева антагонистична активност, която от своя страна води до вазодилататорни ефекти. Доказано е, че виснадинът притежава както периферна, така и коронарна вазодилататорна активност, поради което се използва за лечение на ангина пекторис. Той преференциално инхибира контрактилните реакции, медиирани от навлизането на Ca2+ през L-тип Ca2+ канали, и при високи концентрации може също да повлияе на други места, участващи в контракцията на гладката мускулатура на съдовете. Вазодилататорният ефект на виснагин е резултат от инхибиране на контрактилитета на гладката мускулатура на съдовете на множество места и слабо инхибиране на хидролитичната активност на изоензимите на цикличната нуклеотидна фосфодиестераза (PDE).

Антидиабетни свойства

Използването на A. visnaga като антидиабетно средство се счита за известно в много култури, като тези в Палестина, Мароко и региона на Сефру. Показано е, че водният екстракт от A. visnaga притежава значителен хипогликемичен ефект, когато се дава както на нормални, така и на плъхове със стрептозотоцин диабет. Освен това, отвара, приготвена от плодовете на растението, има способността да намалява нивата на кръвната захар с 51% при нормогликемични плъхове, в сравнение с перорален хипогликемичен агент.

Лечение на витилиго

От 1982 г. е доказано, че ами виснага е ефективна както при орална, така и при локална фотохимиотерапия за лечение на витилиго. Проучване показва, че лечението с гелообразна формула на хелин на базата на вода/2-пропанолпропилен гликол, комбинирана с ултравиолетова светлина значително подобрява клиничния резултат при пациенти с витилиго чрез улесняване на наличността на лекарството в кожата. Доказано е, че лечението е безопасно както краткосрочно, така и дългосрочно. По-късно е проведено отворено клинично изпитване за изследване на ефикасността и безопасността на лечението с хелин, капсулиран в стабилизирани с L-фенилаланин фосфатидилхолинови липозоми в комбинация с терапия с ултравиолетова А/ултравиолетова В (UVA/UVB) светлина (KPLUV) при 74 пациента, страдащи от витилиго. Показано е, че лечението е високоефективно и не предизвиква странични ефекти.

Противовъзпалителен ефект

Противовъзпалителните ефекти на ами виснага са изследвани и е показано, че съдържанието на виснагин в нея причинява намаляване на експресията на иРНК и освобождаването на TNF, IL-1 и IFN. В допълнение, виснагин намалява LPS-индуцираното ниво на IL-6 и MCP-1 иРНК, което предполага, че противовъзпалителният ефект на виснагин може да се дължи на инхибирането на транскрипционни фактори като AP-1 и NF-B. Освен това се предполагат, че виснагин има невропротективен ефект по отношение на потискане на индуцираната от каинова киселина патогенеза в мозъка и че тези невропротективни ефекти са свързани с неговите противовъзпалителни свойства.

Антимикробен ефект

Няколко проучвания съобщават за антимикробните ефекти на различните екстракти от A.visnaga. Алкалоидните и сесквитерпеновите лактонни фракции са показали активност срещу видовете Candida, докато етаноловите екстракти от плодове показват значително инхибиране на растежа на Mycobacterium tuberculosis. В допълнение, водният екстракт от плода инхибира растежа и производството на афлатоксини от Aspergillus flavus по дозозависим начин. Освен това е разкрита забележителна активност за водните и хидроалкохолни екстракти от стебла на A. visnaga срещу Streptococcus mutans, Streptococcus salivarius и Streptococcus sanguis. В подход, целящ да оцени възможността за използване на екстракти от A. visnaga във фармацевтични системи и системи за консервиране на храни, проучване показва, че плодовият етанолов екстракт е най-активният екстракт срещу грам-положителните бактерии Enterococcus faecalis. Освен това, същият екстракт разкрива антимикробна активност срещу грам-отрицателните бактерии Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae. Няколко проучвания са фокусирани върху антимикробните ефекти на етеричните масла от билката, показвайки тяхната ефективност срещу различни микроорганизми като Escherichia coli, Pseudomonas aeruginosa и щамове Klebsiella pneumoniae; въпреки това, те показват слаба противогъбична активност. Учен идентифицира компоненти, които силно инхибират образуването на афлатоксин от токсигенни гъбички, например хелин, ксантотоксин и бергаптен.

Цитотоксична активност

През последните години фокусът е насочен към откриването на нови цитотоксични агенти и са направени опити за изследване на цитотоксичните активности на много лечебни растения, включително A. visnaga. През 2004 г. е изолиран хелина и неговата цитотоксичност е оценена спрямо четири човешки туморни клетъчни линии: HT-29 (колоректален рак), MCF-7 (рак на гърдата), HEp-2 (рак на ларинкса) и MKN-45 (рак на стомаха ). Резултатите не са обещаващи и веществото не показва значителна цитотоксична активност при тестваните концентрации срещу четирите клетъчни линии. От друга страна, хелинът показа лека до умерена активност при тестване срещу клетъчна линия на хепатокарцином (HepG2). Етанолов екстракт от A. visnaga също показва инхибиторен ефект както върху Hela (рак на маточната шийка), така и върху клетъчни линии MCF7. Цитотоксичната активност на изолиран хелин и виснагин срещу четири човешки клетъчни линии, Hela (цервикален карцином), Hep-G2 (чернодробен карцином), HCT 116 (карцином на дебелото черво) и MCF7 (карцином на гърдата), е допълнително изследвана - резултатите показват добра цитотоксична активност и на двата пирона срещу клетъчната линия Hep-G2.

Антиоксидантна активност

Много малко проучвания са направени върху антиоксидантните свойства на A. visnaga. Изследвана е активността за улавяне на свободните радикали на бутаноловите екстракти от надземните части на A. visnaga, показваща еквивалентна антиоксидантна активност. Друго изследване дава резултат за антиоксидантната активност на етеричните масла, изолирани от сенниците на A. visnaga - резултатите показват много слаба такава.

Косопад

Изследвано е локалното приложение на A. visnaga при косопад. Лосион за скалпа, в чийто състав влиза виснадин и други вещества, довежда до повишаване на артериалната и артериоларната сфигмична активност в субпапиларния плексус, което води до подобряване на локалния микроциркулационен поток.

Антимутагенен ефект

В проучване, целящо да оцени спектъра на антимутагенността на A. visnaga, хелин показва инхибиране на мутагенността на промутагените бензо[а]пирен, 2-аминофлуорен и 2-аминоантрацен в Salmonella typhimurium T98, докато виснагин показва по-висока токсична активност. Междувременно общият екстракт от плодовете на A. visnaga показва по-висока инхибираща активност от хелин самостоятелно срещу 2-аминоантрацен, 1-нитропирен и дауномицин. Това се дължи на наличието на допълнителни инхибитори като кумарини или на синергичните ефекти със съпътстващите съединения.

Сърдечно-съдова дейност

Добре известно е, че екстрактът от ами виснага или нейните активни компоненти упражняват релаксиращ ефект върху гладките мускули, тези на коронарните артерии. Установено е, че интравенозното инжектиране на виснагин понижава кръвното налягане без промяна в сърдечната честота. Установено е също, че самидин и хелол гликозид предизвикват положителен инотропен ефект върху сърцето, докато виснадин в концентрация 60 µg/mL повишава коронарния кръвен поток в изолирано сърце на морско свинче. От друга страна, е установено, че хелин, самидин, дихидрозамидин и виснадин ефективно нормализират електрокардиограмата на исхемичен миокард при куче. Изглежда, че екстрактите от билката или активните принципи подобряват кръвоснабдяването на коронарните гладки мускули, където разширяват коронарните артерии, без да засягат сърдечната честота. Прилагането на хелин чрез орална или интрамускулна инжекция дава добри резултати при лечението на ангина пекторис и се предпочита в случай на коронарна тромбоза. В резултат на това хелин в концентрация от 50 mg/mL може да помогне за предотвратяване на ангина пекторис без странични ефекти, въпреки че е по-слаб от глицерил тринитрата.

Имуностимулираща активност

Установено е, че ами виснага екстрактите имат имуностимулиращи ефекти. Те са тествани с помощта на МТТ (3-(4,5-диметилтиазол-2ил)-2,5-дифенилтетразолиев бромид) анализ върху спленоцити със или без стимулация от конканавалин-А (Con-A), митогенен агент, използван като положителен контрол. Това може да обясни традиционната употреба на това растение.

Други отчетени действия на ами виснага

A. visnaga, наред с други растения, може да има аналгетична активност. Също така се предполагат, че плодовете на растението имат значителен ефект върху повишаването на нивата на HDL-холестерола, подчертавайки хипотезата, че може да се използва при лечение на хипертриглицеридемия.

Ларвицидни и инсектицидни свойства

Изображение: Michel Benoist, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Много природни продукти, изолирани от растения, могат да се използват като алтернативни лечения с ларвицидни и инсектицидни действия. За тази цел са изследвани ларвицидните и инсектицидните свойства на A. visnaga и е изследвана токсичността на хелин срещу нимфи Oncopeltus fasciatus (Hemiptera) и ларвите на Aedes aegypti (Diptera), където той показва голяма активност. Изследването на акарицидната и овицидната активност на хелин и виснагин срещу Tetranychus urticae показва, че те са многообещаващи и могат да се използват за разработването на нови ботанически акарициди от A. visnaga, както и че и двата са фитотоксични за моделиране на видове маруля (Lactuca sativa) и водна леща (Lemna paucicostata). Установено е, че плодовият екстракт притежава инхибиторно действие върху съдържанието на липиди в хемолимфата на нимфи и възрастни, докато n-бутанолният екстракт от A.visnaga също е показал, че предотвратява активността на глутаминова оксалоцетна трансаминаза (GOT) и глутаминова пирогроздена трансаминаза (GPT) в хемолимфа и мастни тела на нимфи от последния етап и новопоявили се възрастни женски от опасния пустинен скакалец Schistocerca gregaria.

Хербицидна активност

Проучване, проведено в Аржентина, установява, че екстрактът от дихлорометан от A. visnaga има значителен хербициден ефект. Извършено е фракциониране на фитотоксичност и е установено, че фракцията, която съдържа хелин и виснагин, е отговорна за неговата значителна хербицидна активност.

Фармацевтични продукти, в чийто състав влиза ами виснага, свободно се продават в Египет, Германия, Франция, Испания, Румъния.

Внимание!

Дневната препоръчителна доза от плодовете на A. visnaga варира от 0,05 до 0,15 гр. За други лекарствени форми дозата трябва да бъде посочена в листовката или да се приема по лекарско предписание. Трябва да се избягва по време на бременност. По време на лечение с ами виснага, пациентите не трябва да се излагат на пряка слънчева светлина. Трябва да се внимава при работа с прясното растение, за да се избегне фотосенсибилизиращият ефект на сока му.

Заглавно изображение: wikimedia.org