Американски махагон, Кубински махагон, Дребнолистен махагон, Западноиндийски махагон

Американски махагон, Кубински махагон, Дребнолистен махагон, Западноиндийски махагон (Swietenia mahagoni) представлява дървесен вид, който се класифицира към семейство Meliaceae. Ценно дърво е с търговско и етнофармакологично значение. Растението е включено в списъци на застрашените видове поради високата му експлоатация за добив на дървен материал, заради отличното му качество. S. mahagoni има потенциална употреба за широкомащабни насаждения за производство на дървен материал, особено в сухи райони. Плътността на дървесината е 560-850 кг/куб.м. при 15% влажност.

Swietenia mahagoni е посочена като "застрашен" в Закона за опазване на местната флора на Флорида. Това е националното дърво на Доминиканската република. Американският махагон съдържа HIV-протеаза инхибиторно вещество!

Устройство на американски махагон

Изображение: I, J.M.Garg, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението е средно голямо полувечнозелено дърво, което расте до 30-35 метра височина, с диаметър на ствола до 1 м. Има голяма, сферична корона, много тежки клони и дава гъста сянка. Листата му са перести, дълги 12-25 сантиметра, състоящи се от четири до десет чифта листчета, като всяко листче е 5-6 сантиметра дълго и 2-3 сантиметра широко; няма терминални листа. Те са лъскави, тъмнозелени, с форма на копие. Цветовете са малки, зеленикаво-жълти, формирани в метличести съцветия в пазвите на листата. Имат големина от 6-8 мм в диаметър. Плодът е дървесна капсула с дължина 5-10 сантиметра и ширина 3-6 сантиметра, съдържаща множество крилати семена, дълги 4-6 см.

Кората при по-младите екземпляри е гладка и сивкава, като с възрастта става люспеста тъмна червеникаво-кафява и набраздена. В САЩ махагоните са полу-листопадни, губят всички или повечето си листа през зимата или окапват при прилив на нов растеж през пролетта. Новите листа се появяват кървавочервени до розови на цвят, бързо стават ярки, светлозелени и потъмняват, когато узреят.

Развитието от цвят до зрял плод отнема 8-10 месеца. Махагоните обикновено имат редовен годишен цъфтеж и плододаване от около 10-15 годишна възраст.

Разпространение на американски махагон

Растението е местно за Бахамски острови, Каймановите острови, Антили, САЩ, Ямайка, Хаити, Южна Флорида, Куба и много други земи от карибския архипелаг. Култивирано е в Индия, Шри Ланка, Бангладеш, Индонезия, Филипините, Малайзия и Китай. Това е видът, от който е произведено оригиналното махагоново дърво. Махагонът се отглежда като плантационно дърво и се продава на пазарите за дървен материал. Расте на пълно слънце или частична сянка върху широк спектър от видове почви и е доста устойчив на солени такива. Растенията ще реагират с бърз растеж на богата, добре дренирана почва и редовно торене. Корените им могат да повдигнат тротоари и бордюри, когато са засадени в близост до тях.

Използваема част на американски махагон

Изображение: KATHERINE WAGNER-REISS, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цялото растение се употребява с медицински и битови цели. Различни части от това дърво (листа, семена, кора, плодове) са традиционно използвани за лечение на много заболявания.

Химичен състав на американски махагон

Биологичната активност на растението се дължи на изобилието от фенолни съединения, включително различни терпеноиди и лимоноиди. Лимоноидите са основно действащи съединение във вида - съдържа приблизително 45 лимоноида. Феноли, фосфолипид, антрахинони, летливи масла, терпеноиди, много дълговерижни ненаситени киселини, сърдечни гликозиди, алкалоиди, танини, флавоноиди, сапонини и гликозиди са фитохимикали, които също са изолирани от американски махагон. Кюспето от американски махагон съдържа влага (14,37%), минерали (16,36%), мазнини (19,42%), сурови фибри (19,60%), протеин (8,76%) и въглехидрати (21,49%).

Съставът на мастните киселини в маслото извлечено от билката са линолова киселина (26,00%), елаидинова киселина (24,39%), стеаринова киселина (14,32%), палмитинова киселина (12,97%), 10-метил-10-нонадеканол (5,24%), екозанова киселина (2,48%), 3-хептин-2,5-диол, 6-метил-5-(1-метилетил) (2,03%) октадеканова киселина, 9,10,12-триметокси (1,90%); 1,3-диоксалан, 4-етил-4-метил-2-пентадецил (1,89%) и 2-фурапентанова киселина (1,03%). Видно е, че маслото може да се счита за добър източник на ненаситени мастни киселини. То е горчиво на вкус и се счита за умерено изсушаващо, което може да бъде полезно в различни химически индустрии.

Семената на билката съдържат - танини, алкалоиди, терпеноиди и сапонини; сърдечни гликозиди, антрахинони, 6-дезоксисвиетенин, секомахоганин, свитемахонолид, свитемахонин- F, B и C, 3-O-тиоглоил-6-О-ацетилсвитенолид, 6-ацетоксигедунин; протеини, мазнини, въглехидрати и мастни киселини; масло - палмитинова киселина, линолова киселина, стеаринова киселина, елаидинова киселина, екозанова киселина, 2-фурапентанова киселина. В тях са открити два лимоноида, свитенолид и 2-хидрокси-3-О-тиглоилсвитенолид, притежаващи антибактериална активност.

Кората на билката съдържа алкалоиди, флавоноиди, феноли и тритерпеноиди, които имат антидиабетни свойства. От нея са извлечени също свиетениалиди A до E, мексиканолид, 2-хидроксисвиетенин.

От клонките и листата й са извлечени също два лимоноида - свиемахогини A и B.

Четиридесет съединения са открити в метаноловия екстракт от листа на S. mahagoni - алкалоиди, флавоноиди, сапонини, феноли, тритерпеноиди, гликозиди, танини и въглехидрати; стероиди, аминокиселини и протеини и др.; тетрацикличен тритерпен (цикломахагенол), мелианон, свитенин, стигмастерол, глюкоза, кверцетин-3-O-L-рамнозид и 3-О-рутинозид; фрагмалинови лимоноидни свитефрагмини; без наличие на масла.

В плодовете на този вид махагон се откриват свиетмани A до J, 2-хидрокси-3-О-бензоилпроцеранолид, андиробин-тип лимоноид, 8R-хидроксикарапин, хиворин, 2-хидроксифисинолид, сенеганолид А, 2-хидрокси-3-О-йосбутирилпроцеранолид.

Дървесната сърцевина на билката съдържа бензоат хедергенин, цикло свитенол, циклоартенол, луплеол, ситостерол.

Изображение: Lalithamba from India, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Свиемахогини А и В, свитенолид, андробин, гендунин и фрагмалин, свиетенин димерен тритерпмахониеноид, 2-хидрокси-3-О тиглоилсвитенолид, хлорогонова киселина, тритерпени и тетранортритерпени, 3,6-ди-О-ацетилсвитенолид, 2- хидроксимексиоанолид, свиетенин ацетат, 6-ацетил-3-тиглоилсвитенолид - открити в метаноловите екстракти от семена на билката, притежават антимикробни свойства. От етерният екстракт са изолирани 28 тетранотритерпеноиди - 6-O-ацетил-свитенолид, свитемахонин A, D, E и G и 3-O-ацетилсвитенолид индуциращ активност на тромбоцитната агрегация чрез инхибиране на активирането на тромбоцитите. Лимоноиди (81,91%), полифеноли (4,26%), мастни киселини (1,06%), стероиди (4,26%), кумарин (1,06%), лигнан (1,06%) и етерични масла (6,38%) са най-многото фитохимикали, изолирани от листа, стебла, клонки и семена на билката.

Лечебни свойства и приложение на американски махагон

Американският махагон е едно от най-мощните фитолекарства, които действат като много ефективно антидиабетно средство, което прави това билково растение най-добрата алтернатива на синтетично продавано антидиабетно лекарство. Метанолни, етанолови, водни, петролни и хексанови екстракти от неговите семена, кора и листа са в състояние да лекуват хипергликемия. Това растение е богат източник на различни жизненоважни фитохимикали описани по-горе, като благодарение на тях се справя не само с диабета, но и с много други заболявания като бактериална/гъбична инфекция, хипертония, малария, рак, ХИВ, депресия и др. S. mahogani е много важна билка в аюрведичния медицински свят. Въпреки цялото това медицинско значение, S. mahagoni все още се използва предимно като дървен материал в различни части на света.

Свойства на американски махагон

• антибактериално;
• антидиарийно;
• антисептично;
• стягащо;
• антимикробно;
• антидиабетно;
• антиоксидантно;
• цитотоксично;
• противовъзпалително;
• аналгетично и антипиретично;
• антитуморно;
• противогъбично;
• противоязвено;
• инхибира агрегацията на тромбоцитите;
• хипогликемично;
• горчив тоник;
• имуномодулатор и приложение в неврофармакологията.

Изображение: Dr. Ariel Rodr?guez-Vargas, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Кората на стъблото на билката се счита за антисептично, стягащо, тонизиращо и противовъзпалително средство. Приема се през устата като отвара при диария и дизентерия, като източник на витамини и желязо. Когато кората се накисва до червена течност, тя се приема за изчистване на кръвта, повишаване на апетита и възстановяване на силата при случаи на туберкулоза. Отвара от нея се използва външно за превръзка на рани, причинени от огнестрелно оръжие. Метаноловите екстракти от кората показват инхибиторна активност върху HIV-1 протеаза.

Американският махагон има медицински приложения за лечение на хипертония, рак, амебиаза, болки в гърдите и чревни паразити. Проучване изследва ефекта на екстракти от семената му върху стомашни язви, предизвикани от индометацин при женски плъхове. То показва потенциален ефект върху заздравяването на стомашни язви. Спекулира се, че този ефект може да се дължи на съдържанието на фосфолипиди и дълговерижни ненаситени мастни киселини в махагоновите семена. Препоръчват се допълнителни проучвания за потвърждаване на тези открития.

Различни фитохимични изследвания доказват, че суровият екстракт от цветя и кора, включително и други части от растението, притежава антиоксидантни и антимикробни свойства и е способен да лекува хронични заболявания като туберкулоза, хипертония и диабет.

Екстрактите от семена на махагон инхибират фактора за активиране на тромбоцитите, индуциран от тромбоцитната агрегация и се използват за лечение на екзема, ревматични заболявания, анорексия и поддържане на кръвното налягане.

Начин на употреба на американски махагон

Кора - както вече бе посочено традиционно отвара от нея се приема за повишаване на апетита, за възстановяване на силата при случаи на туберкулоза, за лечение на анемия, диария, дизентерия, треска и зъбобол; като източник на витамини и желязо и като кръвоспиращо средство; като антипиретик и тоник; като противовъзпалително и антималарийно средство.

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Отварата от листа се използва срещу нервни разстройства, запарката от семена - срещу болки в гърдите, а лапа от листа или корен - срещу кървене.

Местните жители на Източен Мединипур (Западен Бенгал), Баласоре (Ориса) традиционно използват водния екстракт от семената и кората на билката за лечение на псориазис, диабет, диария и също така като антисептик при порязвания и рани.

В Индия, отварата от кората на S. mahagoni, традиционно се използва за лечение на диария, туберкулоза, треска, повишен апетит, анемия, зъбобол. В Западен Бенгал, Одиша, водният екстракт от кората и семената на S. mahagoni се приема за лечение на диабет, псориазис и като антисептик за рани. Листа и корени, са използвани като емолиент при кървене.

В Индонезия водната отвара от смляно семе на S. mahagoni се използва за поддържане ниво на кръвната захар и лечение на хипертония, запек, ревматизъм, менструални болки, екзема треска и за подобряване на плодовитостта и силите на организма. Изсушените и натрошени семена външно се прилагат като репелент срещу насекоми.

Интересно за американски махагон

Най-ранното регистрирано използване на S. mahagoni е през 1514 г. Тази година е издълбана в грубо издялан кръст, поставен в катедралата на базиликата Санта Мария ла Менор в Санто Доминго (сега столица на Доминиканската република), в началото на конструкцията на сградата. Завършена около 1540 г., това е най-старата църква в Западна Индия и нейният интериор е бил украсен с издълбана махагонова дървесина, която все още е в почти перфектно състояние след 500 години в тропиците.

Изображение: Nahid.rajbd, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Други записи се отнасят до използването на махагон между 1521 и 1540 г, когато испански изследователи са използвали дървото за направата на канута и за ремонт на кораби в Западна Индия. Следващата регистрирана употреба е през 1597 г., по отношение на ремонт на корабите на сър Уолтър Рали в Западна Индия. Първото документирано използване в Европа на махагон от Западна Индия за големи строителни конструкции преди 1578 г. е в Испания. Той е определен за използване при изграждането и интериорната декорация на една от най-величествените кралски резиденции, построени през Ренесанса в Европа, Ел Ескориал. Изглежда вероятно достойнствата на махагона вече са били добре известни и той е бил широко използван, тъй като съветниците на испанския крал Филип II са го реквизирали, за да направи вътрешните облицовки и сложните мебели на група от някои от най-скъпите сгради, строени някога в Европа.

Първата голяма употреба на махагона в Испания и Англия е за корабостроене, а през 18-ти век това е основното дърво, използвано в Европа за тази цел. Испания внася и от Куба махагонов дървен материал, подходящ за корабни мачти.

Махагоновата дървесина се е използвала за направата на всички части на кораби и малки лодки; на мебели, дървени домашни потреби, музикални инструменти, в стругарството, скулптурата и дърворезбата; за направата на дървени въглища. Често дървото се включва във флоралната декорация на паркове, градини, алеи, тротоари и др. Натрошените плодови черупки се използват като среда за засаждане. Swietenia mahagoni е включена в програми за повторно залесяване и като дърво за сянка в млади насаждения от други растителни видове, включително в плантации с кафе и какао. Фермерите обикновено засаждат вида покрай границите на градината или около двора, където осигурява дълбока сянка.

От ядките на семената може да се извлече масло, което може да има търговска стойност. Кората съдържа танин и е била използвана за боядисване и дъбене на кожа.

Заглавно изображение: Forest and Kim Starr, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons