Фитотерапия - метод на лечение чрез билки

от 13 апр 2011г., обновено на 12 дек 2022г.

Няма съмнение, че най-скъпото за човека е здравето, което в голяма степен зависи от начина на живот и връзките му с околната среда. Много от нас, търсейки нови, по-добри и "престижни" синтетични медикаменти, забравят за старинната народна медицина, която в продължение на хилядолетия е лекувала човека само и единствено с помощта на билките.

Наименованието "фитотерапия" произлиза от гръцките "phyton" - растение и "therapy" - лечение (от гръцки език). Тя представлява алтернативен метод на лечение, базиран на лечебните свойства на билките, които е приемат с добра поносимост и без сериозни странични ефекти, а в същото време са високоефективни.

В световен мащаб са познати около 500 000 растителни вида, но само около 5% от тях са проучени като фармакологично активни вещества. Това показва само едно - съществува огромен резерв от все още непроучени видове и възможности за откриване на нови лечебни растения. В България съществува голямо богатство и разнообразие от растителни видове, приблизително около 3 600 на брой. От тях се употребяват около 650 лечебни растения, като 300 вида се събират ежегодно.

Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия, билките, като естествен енергиен и хранителен източник, съдържат висок процент биологично активни вещества. Богати са на разнообразни химични съединения като алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, дъбилни вещества, флавоноиди, лигани, кумарини, етерични масла, витамини, микроелементи.

Фитотерапията е синергичен подход към здравето, съчетаващ най-доброто от науката, медицината и природата. Съвременните фитотерапевти съчетават медицинските си умения с отдавна установени традиционни начини за използване на билките.

"Медицината е изкуство да се подражава на лечебната сила на природата". Това е теза, изказана от Хипократ и многократно доказана през вековете. Още в Древна Асирия са съществували специални градини за отглеждане на лечебни растения, а в древни египетски папируси пък е описан лечебният ефект на редица растения като мента, живовляк и мак.

За първи път древноримският лекар Клавдий Гален предлага с лечебна цел да се използва не самото растение, а извлек от негови определени части. Авицена от своя страна предлага за медицински цели употребата на повече от 900 средства, голяма част от които са лечебни растения. Векове по-късно траки, славяни и прабългари, следвайки своите древни традиции, отделят голямо внимание на процесите на изучаване и въздействие на растенията върху човешкия организъм. Фитотерапията постепенно се превръща в едно от най-важните направления на народната медицина.

Според данни на Световната здравна организация (СЗО) над 80% от населението в света използват билкови лекарства за първична медицинска помощ. Факт, който дава огромно поле за изява на фармацевтичните компании да използват лечебни растения за синтезирането на добавки към храната и лекарства в различни области на медицината.

Как лекува фитотерапията?

Всички лечебни растения, които не съдържат отровни или силно действащи вещества, могат да послужат за приготвяне на лекарствени форми за вътрешно и външно приложение в домашни условия. Начинът на приготвяне обикновено зависи от химичния състав на активните вещества, от тяхната разтворимост в различни разтворители (напр. вода, спирт, етер, растително масло), от вида на използваните растителни части (цветове, листа, корени, семена), от съдържанието на влага в тях (пресни или изсушени) и други. Най-често използвани се оказват водните извлеци, още наричани запарки и отвари.

Запарка, инфуз (infusum)

Запарката представлява воден извлек на лекарствени вещества от билки, получен чрез загряване на водна баня за 15 минути, при температура 100° С, следвано от прецеждане след изстиване. Обикновено за приготвяне на запарка се използват по-фините растителни части, с ниско съдържание на целулоза, каквито са листа, цветове, семена, тънки стебла. За приготвяне на запарка е нужно избраните части да бъдат наситнени (с размери не по-големи от 5 мм, а за по-груби листа, като тези на мечо грозде – не по-големи от 1 мм). Цветовете не е нужно да се наситняват, тъй като клетъчните им мембрани са достатъчно пропускливи.

За приготвянето на запарка, надробената билка се поставя в порцеланов или стъклен съд и се залива с препоръчаното количество вода със стайна температура. Обикновено за по-слабо действащите билки (цвят от лайка) съотношението между растителната дрога и извлечителя трябва да е около 1:10 или 1:5. Силно действащите билки (стръкове момина сълза, корен от валериана) се използва съотношение 1:30. За билки с потенциално токсично действие (листа от напръстник), това съотношение е 1:400, като такива билки трябва да се употребяват изключително под контрола на специалист – лекар, фитотерапевт или фармацевт! След поставяне на избраното количество билка и вода, съдът се затваря и се оставя на водна баня за 15 минути. Ако водата е в по-голямо количество (1-3 литра), престоят на водна баня може да се удължи до 25 минути. След това, се изчаква 45 минути на стайна температура и се прецежда. Долива се вода, за да се допълни изпареното количество.

За приготвяне на инфуз от корен на градинска ружа има известни различия. В този случай се използва студен метод на извличане, включващ накисване на билката във вода със стайна температура за 30 минути, при периодично разбъркване. Целта е по-пълно да се извлекат слизестите съставки, тъй като загряването е съпроводено с извличане и на баластни вещества (нишесте).

Съхранение: приготвените запарки (инфузи) може да се съхраняват за около 3-4 дни, на хладно и в добре затварящи се шишета.

Отвара, възвара, декокт (decoctum)

Представлява воден извлек, получен след по-продължително нагряване на водна баня, при 100° С. Предпочита се като метод, когато се използват по-груби части на растенията, като корени, дървесина, груби стебла, твърди листа.

Приготвяне: наситнената билка се поставя в порцеланов съд и се залива с препоръчаното количество вода, захлупва се и се нагрява на водна баня в продължение на 30 минути. Когато се използва по-голямо количество вода (1-3 литра), времето може да се удължи до 40 минути. 10 минути след изваждане от водната баня, се прецежда се и се долива вода до предписаното количество. Когато използваните билки са богати на дъбилни вещества (танини), отварата се прецежда веднага след премахването от водната баня. След изтичане на времето от 30 минути, течността се прецежда през двойна марля и се долива с вода, за да се допълни изпареното количество. Обикновено, загубата на вода при изпарение е свързано със степента на наситненост на частиците. Колкото по-ситно е нарязана билката, толкова повече вода задържа.

Съхранение: основно изискване към отварите и запарките е да се приготвят ежедневно или да се съхраняват на тъмно и прохладно място, но не повече от три денонощия в стъклени шишета. Трябва да се отбележи, че запарки и отвари от силно действащи растителни суровини се приготвят само по лекарско предписание!

Тинктура, настойка (tinctura)

Представлява течен, спиртен, спиртно-водна или спиртно-етерен извлек от растителни суровини, получени без нагряване. Обикновено имат тъмен цвят (наименованието тинктура произлиза от латинското “tinctio”, което се превежда като „оцветяване”). В зависимост от броя на използваните билки, тинктурите се разделят на:

- Проста тинктура – изготвена от едно растение или билка (например Мента, Валериана);
- Сложна тинктура – може да включва две или повече растения.
- Според вида на използвания извлечител:
- Спиртна тинктура – при нея се използва етилов спирт за извлечител;
- Спиртно-водна тинктура – включва употребата едновременно на етилов спирт и дестилирана вода, в съотношения 1:1 или 2:1;
- Водна тинктура – изготвя се с помощта само на дестилирана вода. Използва се рядко!

Най-често за приготвянето на тинктура се използва 70% спирт, като съотношението между билката и извлечителя за несилно действащите тинктури е 1:5 (или 20 %), а за силно действащите е 1:10 (10 %). В случаите, при които тинктурата трябва да съдържа определено количество силно действащи съставки (алкалоиди, гликозиди), съотношението зависи от химичната и биологичната стандартизация на екстрактите, в които се съдържат.
Смляната растителна суровина се поставя в подходящ съд и се залива с етилов спирт, затваря се с капак и се оставя да престои 7 денонощия при стайна температура (18-20º С). След това, се прецежда старателно. Може да се използва, докато е бистра и притежава аромат, характерен за изходната суровина.

Съхранение: тинктурата се съхранява на стайна температура, в плътно затворени шишета и на място, защитено от светлина. Етерни тинктури се съхраняват в хладилни помещения, далеч от отоплителни уреди.

Екстракт (extractum)

Представлява концентриран извлек от растителни суровини.

В зависимост от използвания извлечител, екстрактите биват:

Спиртен екстракт;
- Спиртно-воден екстракт;
- Етерен екстракт;
- Воден екстракт.
- В зависимост от действието на съставките:
- Несилно действащи екстракти;
- Силно действащи екстракти.

В зависимост от консистенцията си:

Течен екстракт – съотношението между билката и извлечителя е 1:1 (50 % извлечител);
Гъст екстракт – съдържа не повече от 25 % извлечител. По консистенция може да се оприличи с гъст мармалад;
Мек екстракт (полугъст) – извлечителят е в количество 30 % и може да се оприличи с консистенцията на пчелен мед;
Сух екстракт - със съдържание на влага не повече от 5%.

Съхраняват се в плътно затварящи се шишета или кутийки, на място защитено от светлина!

Обикновено екстрактите се използват като изходна суровина за приготвянето на тинктури, както и за корекция на вкуса при някои течни лекарства (микстури).
Не се приготвят в домашни условия!

Лапа (cataplasmata)

Ситно надробени или счукани части от лечебни растения се заливат с малко количество топла вода (до 30°). Прилагат се външно, като се намазват върху тензух и налагат върху болното място.

Билкови чайове

Билковите чайове са смес от няколко вида билки, понякога смесени с етерични масла и соли. Те могат да се приготвят от корени, листа, цветя, семена, плодове, кора и други. Готовият за употреба чай трябва да се съхранява в стъклени буркани, затворени с пластмасови капачки.

Всеки път, когато използвате билковия чай, разбърквайте добре с лъжица, тъй като при съхранението им, някои от техните компоненти се разделят на слоеве.
Наред със съдържащите се в тях съединения, билковите чайове обогатяват организма с допълнителна гама от витамини и минерали. Освен това, алергичните реакции са по-рядко срещани при употребата на билкови чайове, спрямо синтетичните лекарства.

Какво е значението на билките в медицината?

Медикаментите са неразделна част от културата на народите и заемат важно място в живота на човека. Във връзка с това, от особена важност е приготвянето на все по-ефективни лекарства за лечение и профилактика на заболявания на базата на лечебни растения. В световната практика около 40% от лекарствените препарати, получени от химико-фармацевтичната промишленост, се приготвят от растителна суровина. На базата на лечебните растения се произвеждат около 80% от медикаментите, необходими за лечение на сърдечно-съдови, белодробни и стомашно-чревни заболявания.

Лечебните растения служат и като изходна суровина за изолиране на химични вещества, от които чрез различни методи се получават редица ефективни лекарствени препарати, като кортикостероиди, полови хормони и др.

Особено полезна е употребата на билките и препаратите, получени от тях, при хронични заболявания, които изискват продължителното им прилагане. Добрата поносимост и ниската токсичност на повечето от тях позволяват продължително лекуване, когато не съдържат кумулиращи вещества, както и такива, които предизвикват привикване и пристрастяване.

От съществено значение за ефикасността на фитотерапията е качеството на подбраните билки. Препоръчително е, ако се интересувате от лечение с билкови лекарства, да се допитате до регистриран фитотерапевт, който ще Ви препоръча най-подходящите билки, най-правилното им приготвяне и дозиране.

Конвенционална медицина срещу фитотерапия

Конвенционалната медицина често осигурява само лечение на симптомите, без да повлиява на нарушения дисбаланс в организма. В допълнение, голяма част от синтетични лекарства, наред с основното си действие, стимулират или потискат други функции в тялото, които нямат отношение към проблема.

Фитотерапията също може да стимулира или потиска едновременно няколко функции в тялото, но поради хранителния характер на билките, може да подобрят тонуса, да успокоят нервната система и/или да очистят натрупваните токсични вещества, с което да помогнат за оптималното функциониране на всички органи и системи.

Това в никакъв случай не означава, че трябва да се избира на принципа „или-или” между конвенционалната медицина и фототерапията. Всяко заболяване и условие е специфично и се нуждае от специфична терапия и средства. Остри възпалителни процеси (пневмония, пиелонефрит и други), инфекции, обостряния на хронични процеси, хормонални смущения и други се нуждаят от основни лекарствени средства, а билките може да се включат като допълнително средство! Фитотерапевтите са наясно с възможните взаимодействия билка-лекарство и може да работят във връзка с конвенционалната медицина, когато е необходимо!

Предимства на фитотерапията

Нисък риск от странични ефекти – при правилно приложение и дозиране, повечето билки се понасят добре от пациентите и може да причинят по-малко нежелани ефекти, спрямо синтетичните лекарства. Благодарение на това, билките може да се използват значително по-дълъг период от време;
Голяма част от билките могат успешно да се комбинират помежду си, както и с всеки друг метод на алтернативно и конвенционално лечение. Въпреки това, лекарите са изключително предпазливи при предписването на „коктейли” от лекарства и билки.

Билките са ценно средство за терапия и контрол на хронични заболявания. Обикновено, употребата им се засилва в периодите, когато е нужно да се затвърдят резултатите, постигнати по време на лечението или за насърчаване на продължителното поддържане на ремисия.

Ниска цена – това е друго предимство на билковата медицина, което не е за пренебрегване.

Достъпност – не е нужно да разполагате с рецепта, за да събирате билки в полето или в гората; Голяма част от билковите продукти в аптеката също се отпускат без рецепта.

Недостатъци на фитотерапията

Билките са ефективни, но не за всички болести – съвременната медицина разполага с богат набор от диагностични методи и средства, които са от изключителна важност при някои сериозни заболявания като инсулт, инфаркт, фрактури и други, които не могат да се лекуват с народна медицина.

Погрешно е схващането, че фитотерапията е 100 % безопасна и може да се използва без никакви ограничения и медицинско наблюдение. Има много токсични билки. Всяко растение и билка може да бъде средство за защита и отрова, в зависимост от дозата. Токсичните вещества могат да се съдържат в цялото растение или в отделни негови части.

Ако събирате билки, без да познавате добре техните свойства, съществува голям риск от неправилна употреба, дозиране или неправилно идентифициране на билката.

Дългосрочната употреба на някои билки може да причини неблагоприятни последствия. Така:

Пелин – конвулсии, халюцинации, психогенни разстройства;
Хвощ – възпаление на бъбречния паренхим;
Бял равнец – замаяност, кожни обриви;
Жълт кантарион – увеличено кръвно налягане, сексуална дисфункция;
Напръстник (използва се за лечение на хронична сърдечна недостатъчност и аритмии) – в големи дози може да предизвика гадене, повръщане, загуба на апетит, диария, депресия, забавена сърдечна честота. Токсични дози може да причинят спиране на сърдечната дейност.

Взаимодействия с лекарства – ако приемате някое лекарство и решите да подсилите ефекта му с помощта на билки, обезателно го обсъдете с Вашия лекар.

Не бива да комбинирате успокояващи билки с противоалергични лекарства, ако не искате да заспите докато шофирате!
Не бива да приемате заедно жълт кантарион и тетрациклин; жълт кантарион и сулфонамиди – тяхната комбинация повишава чувствителността на кожата към светлината и може да доведе до изгаряния.
Тонизиращи средства като жен-шен са несъвместими с кафе, енергийни напитки и кофеин-съдържащи лекарства. Взаимното усилване на действията им може да доведе до повишена нервност и раздразнителност.
Учени са установили, че някои билкови лекарства не бива да се приемат преди операция, тъй като може да повлияят ефективността на анестезията, както и протичането и ефективността от същата. Така, чесън и жен-шен не се препоръчва около седмица преди планирана операция, тъй като те имат способността да намаляват способността за съсирване на кръвта и повишават риска от кървене. Същото се отнася и за жълтия кантарион – той повлиява това, как тялото реагира на други лекарства. Безвредният валериан може да увеличи нуждата от анестетик, а продукти с ехинацея може да имат отрицателен ефект върху лечение включващо средства насочени към имунната дейност, а също и пречи на бързото зарастване на раните.

Мерки за безопасност и ефективност

При склонност към алергии е нужно по-внимателно подбиране на билките и да се избягва смесване на голям брой билки. Препоръчва се да се започне с по-малки дози и постепенно да се увеличава дозата, а при необходимост и броя на билките.
Бременни жени и кърмачки трябва да бъдат изключително предпазливи и да не употребяват билки без консултация с лекар.
Хора с високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания трябва да са с повишено внимание.
При ниско кръвно налягане не бива да използвате глог, мента, маточина, арония.
Хората с бъбречни заболявания трябва да избягват чесън, хрян и салвия. При възпаление на бъбреците и пикочния мехур, хемороиди или маточно кръвотечение не бива да използват сок от алое. При уролитиаза не се препоръчват малини и киселец.
При язва на стомаха или дванадесетопръстника, червената боровинка може да провокира обостряне.
Никога не превишавайте дозата с идеята да усилите ефекта – естествените препарати не осигуряват голям ефект наведнъж, но предозирането им може да има сериозни последици.
Никога не купувайте билки и билкови продукти от хора, които не познавате или им нямате доверие – никога не може да сте сигурни какъв е истинският състав на продукта, който сте закупили.
Ако събирате билки сами, никога не вземайте такива, намиращи се близо до пътища и магистрали, ферми, фабрики и замърсени водоеми.
Билковата медицина изисква дългосрочно използване (поне 3-4 седмици или дори повече). Често, неефикасността на лечението се дължи на неспазване на това правило.

Самолечението е опасно! Всеки лекар и фитотерапевт е в състояние да препоръча билково лекарство, не само въз основа на неговите показания, а взимайки предвид и неговите противопоказания!