Движения на дебелото черво

Посредством моториката на тънките черва, хранителният химус преминава еднопосочно от тънкото черво през илео-цекалната клапа в дебелото черво. Основната функция на дебелото черво е да резорбира вода и електролити от химуса и да формира и складира фекални маси. Проксималната част на дебелото черво изпълнява главно резорбиращи функции, а дисталната - складиращи. Тези функции не изискват интензивни движения. По тази причина нормалният мотилитет е забавен, но наподобява сегментиращите и перисталтичните движения на тънкото черво.

Анатомичното устройство на илео-цекалната клапа, както и мускулният тонус на нейния сфинктер осигурява еднопосочността при придвижването на химуса. При напълване началната част на дебелото черво устните на клапата са принудително затворени поради това, че се вдават в лумена на цекума. Без да се отвори откъм цекума, илео-цекалната клапа може да издържи обратно налягане в границите между 4,9-5,9 кРа (равняващо се на 50-60 см воден стълб). При отсъствие на храносмилателен процес, обикновено илео-цекалният сфинктер е затворен. От 1 до 4 мин след нахранването той се отваря, а след това периодично на 30 секунди до 1 мин. По този начин малки порции от около 15 ml, от хранителния химус преминaват от тънкото в дебелото сляпо черво. Постъпването на храната в стомаха дразни разположените там стреч-рецептори, което включва гастро-илеалният рефлекс. Процесът се последва от отваряне на илео-цекалната клапа и усилване на дебелочревната перисталтика. Гастринът има отпускащ илео-цекалния сфинктер ефект, като по този начин подпомага преминаването хранителния химус от тънкото в дебелото черво.

В илеума престоят на чревното съдържимо се удължава при оказване съпротивление от илео-цекалната клапа, като в резултат се подпомага резорбцията. По механизма на обратната връзка, както и от напълването на цекума се регулира степента на свиване на илео-цекалния сфинктер. При разтегнато сляпо черво сфинктерът е съкратен и чревният пасаж на по-големи количества съдържимо в дебелото черво се забавя. Plexux myentericus Auerbachi осъществява това рефлексно повлияване на цекума към сфинктера.

Размесващите движения на дебелото черво, наречени хаустрации, също както при тънкото черво са сегментни, с тази разлика, че са на по-големи участъци. Съкращенията на циркулярните мускули са способни напълно да свият лумена на стената, тъй като обхващат 2,5 см от дължината й. Едновременно с това се съкращава и надлъжният мускулен слой, който е обособен в три дебелочревни ленти (teniae coli). За последните е характерно, че са по-къси от дължината на дебелото черво, като по този начин образуват хаустрии (торбовидни издавания). Хаустралните движения стигат до най-голяма сила за 30 секунди и в следващите 60 секунди изчезват.

Секреторната перисталтика играе основна роля за придвижването на фекалните маси в напречното ободно черво (colon transversum) и сигмовидното дебело черво (colon sigmoideum). Този вид перисталтика обикновено се появява няколко пъти на ден, като е най-силна в първия час след сутрешната закуска и има продължителност 15 мин.

Масовата перисталтика се характеризира със следната последователност: първоначално на мястото на разтягането на дебелото черво се появява пръстеновидно съкращение, най-вече в colon transversum и colon descendens. Скоро след това съкращение, съседните дистални 20 см (или повече) от стената почти едновременно се съкращават, като по този начин придвижват фекалиите към аналното отвърстие. Тези съкращения са с продължителност около 30 секунди се повтарят след пауза, която трае 2-3 минути. След това отпускане те отново се повтарят, хаустрациите изчезват напълно. Целият този цикъл на масова перисталтика има продължителност от 10 до 30 мин.

Действието на парасимпатиковата стимулация се изразява в общо усилване на моториката на стомашно-чревния тракт и съответно на движенията на дебелото черво. Появата на секреторна перисталтика след нахранване се обуславя от гастро- и дуодено-количните рефлекси. Тези рефлекси се осъществяват от plexus myentericus и са причината за появяване на позив за дефекация веднага след нахранване - състояние особено изразено при децата.