Ниска концентрация на фибриноген в кръвта

Ниска концентрация на фибриноген в кръвта: представлява състояние, което се характеризира с ниски концентрации на фибриногена в кръвта, означаващо се като хипофибриногенемия. Референтите стойности се отчитат в грам на литър – 2,0– 4,0 g/L. При хипофибриногенемия, количеството на фибриноген кръвта е между 0,2 и 0,8 g/L.

Фибриногенът представлява белтък, който се произвежда в черния дроб и представлява 5% от всички протеини в плазмата. Фибриногенът изпълнява редица важни роли, като: участва в съсирването на кръвта, показател е за възпалителен процес, високите му нива са свързани с риск от развитие на атеросклероза, инфаркт и инсулт, но също се забелязват и при други възпалителни разстройства, като ревматоиден артрит и гломерулонефрит. Участието му в съсирването на кръвта се осъществява по следния начин: при нарушения в целостта на стените на кръвоносните съдове, той преминава в неразтворима нишковидна форма, наречена фибрин. В неговите нишки се оплитат тромбоцити и други кръвни клетки и по този начин се образува съсирек, който запълва дефекта в стената на съда и спира кръвотечението, за това при понижените му нива се наблюдават редица нарушения в кръвосъсирването - продължителни кръвотечения, спонтанни кръвоизливи и други.

Ниска концентрация на фибриноген в кръвта може да се дължи на: заболявания на черния дроб, дисеминираното вътресъдово съсирване (ДИК синдром), токсикоза на бременността, сепсис, голяма кръвозагуба, вроден дефицит на фибриноген (афибриногенемия), фамилна хипофибриногенемия, ухапване от отровна змия или отровно насекомо, хронична миелолевкоза, прием на анаболни хормони (андрогени), синдром на Грисцели (Griscelli syndrome), тромбоцитопения, прилагане на хепарин, хирудин, дикумарол и други.

Фамилната хипофибриногенемия (Hypofibrinogenemia, familial) представлява разстройство на кръвосъсирването, което се характеризира с ниски нива на фибриногена в кръвта, епизоди на леко кървене, продължително кървене след операция или травма.