Повишени нива на серумния фибриноген

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми 

› Диагноза 

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Повишени нива на серумния фибриноген е състояние, което се характеризира с покачване нивата на фибриногена в кръвния серум. Нормалните концентрации на фибриногена в кръвната плазма при здрави индивиди е между 2.0 и 4.0 g/L (или 200–400 mg/dL). Повишени стойности на фибриноген в кръвната плазма (хиперфибриногенемия) се счита при стойности на фибриногена над 4.0 g/L (400 mg/dL). По-високите нива на фибринoген не представляват самостоятелно заболяване, а са лаборатoрен показател за наличието на остро или хронично патологично състояние. При някои пациенти високите стойности могат да са преходни и физиологични, както например пo време на бременност. В други случаи обаче устойчивото повишение може да е сигнал за по-сериозни заболявания като атеросклероза, автоимунни процеси, неоплазии и тромбоемболични инциденти.

Фибриногенът е гликопротеин, който спомага при образуването на кръвните съсиреци. Синтезира се от черния дроб и има ключова роля в процеса на кръвосъсирване. Той циркулира в кръвта като част от коагулационната каскада. Под действие на ензима тромбин, фибриногенът се превръща в неразтворимата си форма фибрин. В получената фибринова мрежа се улавят тромбоцитите и еритроцитите, което води до образуване на кръвен съсирек и предпазване от кръвозагуба.

Освен ключовата си роля в кръвосъсирването, фибриногенът е и един от острофазовите белтъци - нивата му се повишават значително при възпалителни и инфекциозни процеси. Той участва в регулацията на имунния отговор, въздейства върху съдoвия ендотел и подпомага агрегацията на тромбоцитите.

Повишени нива на серумен фибриноген може да се дължи на:

• Болести на сърдечно-съдовата система - атеросклероза, венозна тромбоза, миокарден инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт, хронична сърдечна недостатъчност.
• Травми, отравяния и други последици от въздействието на външни причини - масивни травматични увреждания, хирургични интервенции, тежки изгаряния.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - захарен диабет тип 2, затлъстяване, метабoлитен синдром, дислипидемия.
• Болести на отделителната система - гломерулонефрит, нефротичен синдром, пиелонефрит, хронична бъбречна недостатъчност.
• Болести на кожата и съединителната тъкан - ревматоиден артрит, ревматична полимиалгия, системен лупус еритематозус, системна склеродермия, васкулити.
• Инфекциозни и паразитни болести - остри бактериални и вирусни инфекции, туберкулоза, гъбични заболявания, сепсис.
• Злокачествени новообразувания - различни доброкачествени и злокачествени тумори (рак на бял дроб, стомах, дебело черво, гърда и други).
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - продължителен прием на медикаменти (естроген-съдържащи препарати и орални контрацептиви). 
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.

По-чести причини за възникване

Атеросклероза

Атеросклерозата е хроничен процес, характеризиращ се с отлагане на липиди, фибриноген и възпалителни клетки в съдовата стена. Повишеният фибриноген участва в изграждането на атеросклеротичните плаки и ремоделирането на съдовата стена като стимулира агрегацията на тромбоцитите. Високите нива на фибриноген повишават риска от разкъсване на атеросклеротичните плаки и последваща тромбоза. Хронично високите му нива се считат за рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, включително миокарден инфаркт и мозъчен инсулт.

» Повече информация по темата: Атеросклероза

Артериална хипертония

Високото кръвно налягане е един от честите рискови фактори, свързани с повишени нива на серумен фибриноген. Артериалната хипертония уврежда ендотела на кръвоносните съдове и създава условия за хроничен възпалителен отговор. В резултат на това черният дрoб усилва синтеза на oстрофазови белтъци, включително фибриноген. Повишените му серумни нива улесняват тромбoобразуването, което в комбинация с високото кръвно налягане засилва значително риска от съдови инциденти.

» Повече информация по темата: Артериална хипертония

Остри и хронични инфекции

Фибриногенът е класически острофазов белтък. При остри инфекции нивата му се покачват рязко. При хронични инфекции, като например туберкулоза, стойностите могат да останат високи за дълъг период от време. Това има значение както за диагностицирането, така и за проследяването на хода на инфекциозния процес. Освен високите стойности на фибриноген, при инфекциозни заболявания обикновено се наблюдава повишение и в други маркери на възпаление като неутрофилните левкоцити, С-реактивния протеин (CRP) и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ).

Ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит представлява хронично автоимунно заболяване, което засяга предимно малките стави и протича с прогресиращо възпаление, болка, подуване и деформации. Освен ставните прояви, ревматоидният артрит може да засегне и други органи като например белите дробове, сърце, кожа и очи. Постоянният възпалителен процес води до разрушаване на ставния хрущял, но също така има и системни прояви, които засягат сърдечно-съдовата и кръвоносната система.

» Повече информация по темата: Ревматоиден артрит

Метаболитни нарушения

Затлъстяването и захарният диабет са сред най-честите метаболитни нарушения, които водят до покачване на нивата на серумен фибриноген. Затлъстяването, особено когато е налице натрупване на висцерални мазнини, се свързва с хронично възпаление в мастната тъкан. Това поддържа постоянна стимулация на черния дроб за синтез на острофазови белтъци, сред кoито е и фибриногенът. При захарен диабет тип 2 хипергликемията и инсулиновата резистентност увреждат ендотела, променят коагулационния баланс и засилват склонността към тромбообразуване. 

Бременност

По време на бременността нивата на серумния фибриноген физиологично се повишават, което има защитна функция - организмът се подготвя за предстоящата кръвозагуба по време на раждането. Това естествено увеличение намалява риска от кървене, но същевременно повишава склонността към образуване на тромби. Поради тази причина при бременни жени с допълнителни рискови фактори е необходимо стриктно наблюдение от акушер-гинеколог. По време на бременността концентрацията на фибриноген може да достигне до три пъти над нормалните стойности, но обикновено се нормализира още в първите седмици след раждането.

Ревматична полимиалгия

Ревматичната полимиалгия (Polymyalgia rheumatica) е заболяване, което засяга големите мускулни групи в тялото. Заболяването обикновено се наблюдава при възрастни хора над 50 години, като засегнатите са два пъти повече жени. Причина за поява на ревматичната полимиалгия няма, но се предполага, че може да се дължи на абнормен имунен отговор или на вирусна инфекция. Признаците на заболяването включват болки в ставите и мускулите, загуба на тегло, анемия, физическо неразположение, болка в лицето, умора, повишена телесна температура, поява на различна по сила болка и скованост рано сутрин в бедрата, раменете, врата, таза, гърба. Заболяването се повлиява значително добре след прилагане на кортикостероидна терапия.

Симптоми

Повишеният серумен фибриноген не предизвиква специфични клинични прояви сам по себе си. Симптомите са свързани предимно със заболяването, което е довело до повишение в нивото му. От значение също са и ефектите върху кръвообращението и коагулацията.

Когато стойностите на фибриногена са трайно завишени, кръвта става по-вискозна, което може да затрудни нормалния кръвоток. В резултат на това се повишава рискът oт образуване на тромби , които могат да запушат съдове и да доведат до сериозни усложнения.

Освен специфичните симптоми, свързани с подлежащото заболяване, е възможно да се наблюдават и неспецифични оплаквания като лесна умора, главоболие, замайване, чувство за тежест в крайниците и обща отпадналост. При по-тежки случаи могат да се появят симптоми като задух, студени крайници, изтръпване, посиняване на пръстите и други. При появата на подобни симптоми е важно да се потърси медицинска помощ.

Диагноза

Изследването на серумния фибриноген е част от коагулационния статус и се извършва чрез изследване на венозна кръв. Повишените стойности обикновено са над 4 g/L, като референтните граници могат да варират в зависимост от лабoраторията.

Повишените стойности се разделят в три категории:

Леко повишени (4 - 6 g/L): Обикновено не се считат за сериозно отклонение. Възможно е да са резултат от моментен фактор, затова се препоръчва повторно изследване.

Умерено повишени (6 - 7 g/L): Изискват внимание, тъй като при съпътстващо високо кръвно налягане рискът от сърдечно-съдови инциденти като инфаркт или инсулт се увеличава.

Силно повишени (над 7 g/L): При тези стойности вероятността от образуване на тромби е висока и налага незабавна медицинска оценка.

Допълнителни лабораторни тестове могат да включват: пълна кръвна картина, С-реактивен протеин (CRP), скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ), липиден профил, както и чернодробни и бъбречни показатели. Тези изследвания помагат на лекаря да определи дали повишението е резултат от възпалителен процес, метаболитен синдром, инфекция или друга вид патология. 

При съмнение за подлежащо заболяване лекарят може да назначи и образни изследвания като ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и други.

Лечение

Лечението е насочено към подлежащото заболяване и към ограничаване на рисковете от тромбоемболични усложнения.

• При инфекции - антибактериална или антивирусна терапия.
• При автоимунни заболявания - имуносупресивни медикаменти.
• При сърдечнo-съдови и метаболитни заболявания - контрол на кръвното налягане, липидите и кръвната захар.
• Промяна в начина на живот - отказ от тютюнопушене, редукция на телесното тегло, повишена физическа активност. 
• При висок риск от тромбоза може да се назначи антитромботична профилактика с антикоагуланти или антитромбоцитни средства.

Усложнения

Фибриногенът е основен субстрат в процеса на тромбообразуване. При неговотo повишение се увеличава склонността към образуване на тромби във венозната система. Продължително повишените нива на серумен фибриноген могат да доведат дo:

• Тромбоемболични инциденти (дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия, миокарден инфаркт, исхемичен инсулт)
• Ускорена прогресия на атерoсклерозата
• Хронична исхемия на жизненоважни органи
• Усложнения по време на бременност и след хирургични интервенции поради склонност към тромбообразуване

Изображения: freepik.com