Ниски нива на фактора на фон Вилебранд

Ниски нива на фактора на фон Вилебранд: представлява състояние, при което се установява понижаване кръвните нива на гликопротеина, наречен фактор на фон Вилебранд, при което се възпрепятства процеса на кръвосъсирване.

Фактора на фон Вилебранд (vWF) е голяма, гликопротеинова молекула, циркулираща в кръвната плазма. В отговор на различни стимули vWF се освобождава от тромбоцитите и ендотелните клетки. Той изпълнява две основни роли в хемостазата (кръвосъсирването): медиира адхезията на тромбоцитите към мястото на увреждането на съда, свързва и стабилизира фактор VIII.

Ниски нива на фактора на фон Вилебранд могат да се дължат на: генетични заболявания, автоимунни заболявания, хипотиреоидизъм, някои лекарствени медикаменти (валпроева киселина, ципрофлоксацин, антикоагуланти), болест на фон Вилебранд тип 1, дефицит на фактор VII, недостиг на витамин С и К, вродена афибриногенемия, недостиг на тромбоцити и други.

Болест на фон Вилебранд, тип 1 (Von Willebrand disease, type 1) заема 60-80% от всички случаи на болестта на Вилебранд. Много от симптомите са асимптоматични (нямат признаци) и често се откриват случайно при други процедури (операция, стоматологична процедура, травма). Болестта на фон Вилебранд е рядко нарушение на кръвосъсирването, което се характеризира с недостиг на плазмен протеин, наречен фактор на фон Вилебранд. Симптоматично, заболяването може да бъде изразено с повтарящи се и продължителни кръвотечения от носа, кървене от венците, метрорагия (обилно маточно кървене), обилно кървене по време на раждане, бавно съсирване, кръв в изпражненията или урината, обилно кръвотечение от порязване с бръснач, нож или друг предмет, лесно образуване на синини.