Анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза МКБ R03

Артериална хипертония при "анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза" е повишение на кръвното налягане повече от 120 mmHg за систолно и 80 mmHg за диастолно. Диагнозата хипертония не трябва да се поставя въз основа на едно единствено измерване. Отчетените първоначално повишени стойности трябва да се подтвърдят при най-малко две следващи измервания в продължение на една до няколко седмици. Засяга предимно лица от 40-65 годишна възраст. Напоследък се забелязва отчитане на високо кръвно налягане сред децата и подрастващите.

В България честотата на артериална хипертония варира от 15-30% сред възрастово население. Артериалната хипертония е най-често срещаното сърдечно-съдово заболяване. Изключително коварно заболяване, защото дълги години може да остане неразпознато. Болния дълги години може да се оплаква от:

• главоболие
• раздразнителност
• замайване
• лоша памет
• намалена работоспособност
• шум в ушите

След почивка тая симптоматика отшумява, и болния се чувства добре. Мислейки, че това се дължи на хронична умора, не се търси лекарска помощ. По този начин заболяването дълго време се остава неразпознато и с течение на времето коварно напредва, причинявайки все по-нови и нови усложнения.

По какъв механизъм се развива това заболяване все още не е напълно ясно. Но учените са категорични, че комбинация от много фактори лежи в основата на това заболяване. Голямо внимание се отделя на външните фактори като:

• злоупотреба със сол
• алкохол
• тютюнопушене
• наднормено телесно тегло
• намалена физическата активност
• системно психическо пренапрежение
• наследственост не на последно място - децата на родители хипертоници боледуват три пъти по-често от артериална хипертония.

Въз основа на причината довела до артериална хипертония се разглеждат следните форми:

1. Есенциална (първична) хипертония - наблюдава се при 90-95% от болните с високо кръвно налягане. При нея нарушението е в процесите на регулация на артериалното кръвно налягане на ниво централна нервна система, както и един от най-важните регулаторни фактори на кръвното налягане: ренин-ангиотензин- алдостероновата система. Нарича се още хипертонична болест. Заболяването се характеризира при систола с кръвното налягане над 140 mm Hg и при диастола е над 90 mm Hg.

2. Вторичната хипертония - установява се само при 5% от болните. Причината за високо артериално налягане се крие в патология на:

• Бъбречни заболявания, водещи до хипертонична болест могат да бъдат паренхимни или съдови нарушения. Най-честите паренхимни нарушения са следните:

При уростаза или нарушен поток на урината се улеснява микробактериалната колонизация. Вследствие на тази инвазия настъпват инфекциозни заболявания на пиелокаликсната бъбречна система. Настъпва хроничен обструктивен пиелонефрит.

Гломерулонефрити заболявания, характеризиращи се остър нефритен синдром и хроничния нефритен синдром, дължащи се на гломерулни увреждания с нарушена пропускливост на гломерулната мембрана.

Вродените бъбречни заболявания нерядко водят до "анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза". Кистозна болест на бъбреците и бъбречна поликистоза, неуточнена са от водещите причини за анормално кръвно налягане. Тези аномалии се дължат на дегенеративни нарушения на бубречния паренхимн. Наблюдават се кисти, които с разнообразна форма и размер.

Нарушения настъпват и вследствие на други вродени малформации на бъбреците.

Други вродени аномалии на бъбречната артерии са следствие от неправилно ембрионално развитие.

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата- водят до заболявания като:
  • тиреотоксикоза - заболяване, водещо до повишено количество на щитовидни хормони в кръвта.
  • феохромоцитом - невроендокринен тумор, водещ до свръхпроизводство на кателохамини.
  • Синдром на Cushing

Aортна (клапна) стеноза е едно от най-честите сърдечно-съдови заболявания, характеризиращо със стеснен клапен отвор, при което кръвта не може пълноценно да се изтласква от лявата камера в аортата. Други сърдечно-съдови заболявания, водещи до "анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза" е пълен атриовентрикуларен блок, при който се прекъсва AV - проводимостта. Нарушава се проводимостта между камерите и предсърдията.

• Заболявания на ЦНС:
  • Тумори на главния мозък представляват всички анормално развиващи се структури в главния мозък.
  • Възпалителни болести на централната нервна система е с разнообразна етиология. Възпалителни заболявания биват на менингите, енцефалит, гранулом, абсцес.

Различават се следните категории на артериална хипертония, спрямо стойностите за систолно и диастолно налягане.

• лека: 140-159 mmHg (систолно) и 90-99 mmHg (диастолно)
• умерена: 160-179 mmHg (систолно) и 100-109 mmHg (диастолно)
• тежка: над 180 mmHg (систолно) и над 110 mmHg (диастолно)

Клиничните прояви на артериална хипертония зависят от фактора, причинил заболяването, протичането, ефикасноста на провежданото лечение и наличие на усложнения. Леката форма дълги години може да се остане неразпозната или да протича с леко неразположение и преходно главоболие. Умерената форма като правило се характеризира с богата симптоматика - обща слабост, неспокойствие, нарушения в съня, главоболие, шум в ушите, замайване. Почти винаги болните имат преходни нарушения от страна на ЦНС, като проява на енцефалопатия. Болни от артериална хипертония се оплакват от сърцебиене, пристягане и дискомфорт в сърдечната област.

Мозъчен инсулт и инфарк на миокарда са най-сериозните усложнения, с висок процент смъртност. Характерни са ранните и тежки усложнения като: бъбречната и сърдечната недостатъчност, зрителни нарушения до слепота, съдова недостатъчност на крайниците.

Лечението е с диуретици, бета-блокери, алфа-агонисти, калциеви антагонисти, АСЕ-инхибитори. Целта на лечението е да се понижи артериалното налягане до най-ниската стойност, която се понася добре от болния, която е безопасна и без странични явления.

Прогнозата на артериалната хипертония при "анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза" зависи от ранното откриване, адекватно лечение и наблюдение. По-лоша е прогнозата при тежки форми, фамилна обремененост, наднормена телесна маса. Както и всяко хронично заболяване, артериалната хипертония трябва да бъде под постоянен лекарски контрол и да се гарантира адекватно лечение. Също така се изисква болния съзнателно да промени начина си на живот. Само комбинация от тези два фактора ни позволява да се постигне оптимален контрол и гарантира добро качество на живота в продължение на много години.

Освен хипертония при "анормални показатели на кръвното налягане при липса на диагноза" се наблюдава и понижаване на кръвното налягане, наречено хипотония. Стойностите на систолното налягане са под 100 mmHg, а диастолните стойности под 60 mmHg. Водеща етиологична роля във възникването на хипотония имат следните фактори:

• Интоксикации
• Хронични инфекции
• Фактори на средата
• Отрицателни емоции
• Недохранване
• Кръвозагуба

Клиничната презентация при хипотония е оскъдна. Водещи симптоми са лесната умора, световъртеж, главоболие и емоционален дисбаланс.

При хипотония рядко се предприема персистираща медикаментозна терапия. Прилагате се симптоматично лечение на болевия синдром. При правилното спазване на хигиенно - диетичен режим се постига оптимално регулиране на кръвното налягане.