Медикаментозна полиневропатия МКБ G62.0

Полиневропатията е състояние, при което са засегнати много нервни клетки в различни части на тялото, като не всички нервни клетки са засегнати във всеки конкретен случай.

Вариант на полиневропатията е медикаментозната (токсичната) полиневропатия, която се причинява от прием на лекарства или злоупотреба с медикаменти. Най-честата форма е дисталната аксонопатия, причиняваща аксонална дегенерация.

Най-често срещаните симптоми при пациентите с медикаментозна полиневропатия са болка, мравучкане или изтръпване в краката, в съответствие с нарушената функция на най-дългите и най-големите влакна на периферната нервна система. Други прояви на неврологична дисфункция могат да бъдат:

• хипохидроза (намалено отделяне на пот) или хиперхидроза (обилно потене);
• диария или констипация (запек);
• инконтиненция (невъзможност за волево задържане на урината) или ретенция (задръжка) на урината;
• гастропареза (мускулите на стомаха не функционират нормално);
• сухота в очите;
• замъглено зрение;
• зачервяване на лицето;
• сексуална дисфункция;
• мускулни крампи (схващания);
• тахикардия (ускорена сърдечна дейност);
• бързи промени на кръвното налягане;

При медицински преглед могат да се открият следните симптоми:

1. загуба на сетивност тип "чорап" или тип "ръкавица";
2. от дистална (по-далечна) към проксимална (по-близка) прогресия – в съответствие с началото на аксонална дегенерация;
3. ранна загуба на симетричните глезенни движения;
4. моторна дисфункция (напр. нарушена походка) – при по-тежките случаи;

Заболяванията на централната нервна система (ЦНС) се проявяват с: увреждане на кортикоспиналния тракт – хиперрефлексия (необичайно усилване на мускулните рефлекси), атаксична походка, рефлекси от групата на Бабински или с дегенерация на задната колона – дифузно намалена проприоцептивна (от ставите, сухожилията и мускулите) и вибрационна сетивност.

Някои токсини имат характерни невропатични белези и симптоми, като например острата интоксикация с талий (използва се образната диагностика) води до болка и парестезия (мравучкане, изтръпване и други усещания по кожата) в долните крайници, последвани от слабост и евентуална атрофия. Може да се наблюдава и автономна дисфункция, а периферните нерви са запазени.

Други медикаменти, които причиняват токсична полиневропатия са:

• химиотерапевтични агенти:

1. цисплатина и сродни аналози остават широко използвани срещу различни злокачествени образувания, в самостоятелна или комбинирана терапия;
2. таксоиди — включва семейство на дитерпенови алкалоиди, включително паклитаксел и доцетаксел. И двете са широко използвани при метастатични овариални карциноми и рак на гърдата;

• сърдечно-съдови препарати:

1. статини — използват се намаляване на холестерола;
2. амиодарон — антиаритмичен препарат;

• антибиотици:

1. залцитабин;
2. диданозин;
3. зидовудин и др.

• други лекарства:

1. талидомид — спада към групата на имуносупресорите и се използва основно при лечение на мултиплен миелом;
2. такролимус — макролиден антибиотик, който се използва за локално лечение на тежък атопичен дерматит (екзема), витилиго и др.

За поставяне на диагнозата при медикаментозната полиневропатия е необходима анамнеза, която разкрива използването от пациента на различни медикаменти. Количествените сетивни тестове за диагностициране на токсичната полиневропатия включват: установяване на вибрационен и температурен праг; моторна и сетивна латенция; праг на възприятие.

В помощ на диагнозата влизат и определяне на интраепидермалната плътност на нервните влакна, симпатиковите кожни рефлекси, електромиографията (ЕМГ), нервната проводимост.

От лабораторните изследвания в употреба влизат изследването на:

• глюкозен толеранс;
• серум, урина или кръв;
• витамин В12;
• криоглобулини;
• имунофиксация (за паранеопластична невропатия);
• изследване нивото на белтъци в гръбначномозъчната течност — обикновено са с нормални стойности при токсичната полиневропатия;

При медикаментозната полиневропатия се препоръчва прекъсването на текущото лечение или навика да се приемат лекарства.

Превантивните грижи и поддържащото лечение трябва да включват отчитането на стресовите фактори, подходяща диета и общите промени в поведението.
Методите за лечение включват още:

• нефармокологични средства — студени компреси или затопляне, масажи, повдигане или спускане на крайниците, подходящи упражнения;
• фармакологичните средства включват: антидепресанти, антиконвулсанти, опиати или локалното приложение на крем с капсаицин;

Други опции са въвеждането на интравенозен гама-глобулин, инхибитори на алдозо-редуктазата, неврален растежен фактор, тумор-некротизиращ фактор алфа.

Други вещества, които могат да помогнат, са:

• липоева киселина — алфа-липоевата киселина намалява симптомите и подобрява кръвоснабдяването на нервите;
• вечерна иглика — съдържа омега-6 аминокиселини, които са основен компонент на миелина и мембраната на нервните клетки. Като страничен ефект се наблюдава потискане агрегацията (слепването) на тромбоцити;
• Витамин Е — използва се за намаляване ефектите на невропатията;