Анемии, свързани с храненето МКБ D50-D53

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Форми на анемии, свързани с храненето

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение при анемии, свързани с храненето

Въведение

Анемията представлява клинико-хематологичен симптомокомплекс, характеризиращ се с бледост на кожата и видимите лигавици, намалено съдържанието на хемоглобин в червените кръвни клетки (еритроцити) и брой на еритроцитите под долна референтна граница за съответната възраст и пол. Хемоглобинът е пигмент, съдържащ желязо, който транспортира кислорода от белите дробове към клетките и въглеродния двуокис от клетките към белите дробове.

Анемии, свързани с храненето, възникват главно при непълноценен и небалансиран хранителен режим в дългосрочен план, като в зависимост от дефицита се различават няколко основни вида анемии, срещани относително често в клиничната практика.

Причини и патогенетични особености

Етиологията и патогенезата на анемиите са разнообразни. В определени случаи се касае за самостоятелна нозологична единица с установена етиология, патогенеза и клинична картина, докато в други случаи тя представлява само един от симптомите на друго основно заболяване.

Независимо от вида на анемията, главната характеристика, която ги обединява, е нарушаването на транспорта на кислород и въглероден диоксид, инсуфициентно насищане на кръвта с кислород и тъканна хипоксия, обуславящи клиничната изява на това патологично състояние.

Съществуват различни класификации на анемиите в зависимост от избрания признак. За нуждите на практиката най-често се класифицират в няколко големи групи според водещия патогенетичен механизъм на възникване.

Анемии, свързани с храненето, се дължат на недоимък на основни градивни вещества, водещ до неефективна еритропоеза. Наричат се още недоимъчни анемии и са едни от най-често срещаните форми на недоимъчно хематологично заболяване в клиничната практика.

Непълноценното хранене се явява една от основните, но не единствена причина за развитие на този тип анемии. Други причини могат да бъдат повишени нужди на организма, например при подрастващи, при бременност, както и нарушения в усвояването и метаболизма на важни елементи, наблюдавано главно при вторичните анемии, свързани с друго подлежащо заболяване, алкохолизъм, прием на лекарства и други фактори.

Форми на анемии, свързани с храненето

Съобразно етиологията се различават няколко основни форми на анемии, свързани с храненето, които допълнително се подразделят на по-специфични и тясноспектърни състояния:

• желязонедоимъчна анемия: една от най-често срещаните анемии в световен мащаб, която се дължи на недостиг, повишени загуби или нарушено усвояване на желязо
• витамин В12-недоимъчна анемия: развива се при продължителен дефицит в храната на витамин В12, като е особено характерна за вегетарианци, вегани, бременни жени, както и при някои подлежащи заболявания, засягащи стомашно-чревния тракт
• фолиевонедоимъчна анемия: среща се относително рядко, тъй като фолиевата киселина или витамин В9 е широко разпространена в природата и се открива в достатъчни количества в редица хранителни продукти с растителен или животински произход. Този вид анемия крие риск от сериозни усложнения при малки деца и подрастващи, както и по време на бременност
• други анемии, свързани с храненето: при дефицит на белтъци, цинк, молибден, мед и други в дългосрочен план се развива анемия, която често е трудна за уточняване

Характерни симптоми

Независимо от етиологията голяма част от анемиите, свързани с храненето, протичат идентично, като при леките форми се наблюдават главно общи, неспецифични симптоми, а с прогресията и задълбочаването на дефицита се развиват и допълнителни прояви:

• общи, неспецифични симптоми: сред най-характерните са слабост, умора, понижена работоспособност, лабилно настроение, бледи кожа и лигавици, сърцебиене, намален физически капацитет и поява на задух при леко натоварване, тънки и чупливи нокти, изтъняване на косата, косопад и други
• стомашно-чревни оплаквания: възможни са гадене с или без повръщане, диария, намален апетит, промени в устната кухина, като изглаждане на вкусовите папили, стоматит, хейлит и други
• неврологични прояви: варират в изключително широки граници според тежестта и особеностите на нарушенията, като са възможни главоболие, зрителни нарушения, безсъние, депресивно настроение, повишена раздразнителност, изтръпване и мравучкане на крайниците, периферна невропатия, когнитивен дефицит и други
• усложнения: липсата на лечение води до задълбочаване на нарушенията с риск от сериозни неврологични и сърдечно-съдови увреждания

Диагноза

Поставянето на диагнозата при анемии, свързани с храненето, обикновено се основава на информацията, получена от клиничните и лабораторни изследвания, като при нужда с цел подпомагане диференциалната диагноза, могат да се назначат и допълнителни изследвания:

• анамнеза и физикален преглед: особености в хранителния режим, следване на рестриктивни и драстични диети, гладуване, прием на лекарства, наличие на известни подлежащи заболявания и други. Находките от прегледа варират в зависимост от тежестта на анемичния синдром
• лабораторни изследвания: пълна кръвна картина с проследяване на червени кръвни клетки, хемоглобин, хематокрит, серумни нива на желязо, витамин В12, фолиева киселина и други
• други изследвания: в някои случаи може да се наложи изследване на пунктат от костен мозък, назначаване на имунологични, образни или инструментални изследвания с цел уточняване на етиологията и наличните увреждания

Лечение при анемии, свързани с храненето

Терапевтичният подход при различните анемии, свързани с храненето, е комплексен, строго индивидуален и обикновено включва:

• отстраняване на причините: изясняването на причините, провокирали съответния недоимък и мерките за противодействие срещу тях са от изключително важно значение. Мерките може да включват подходяща медикаментозна терапия, лечение на зависимости, преустановяване приема на някои лекарства и други
• заместителна терапия: успоредно с мерките за противодействие на етиологичния фактор се назначава подходящо заместително лечение, съобразно съответния дефицит. При тежък недоимък се предпочита парентералната употреба (мускулно, венозно), а при леки форми в много случаи добри резултати могат да се постигна и с перорален прием
• други мерки: в зависимост от състоянието на пациента и наличието на развили се усложнения може да се наложи и допълнително лечение, приложение на антибиотици при инфекция, кортикостероиди, кръвопреливане и други

Прогнозата при анемии, свързани с храненето, обикновено е добра, като основните мерки за превенция включват подобряване на хранителния режим и ежедневен прием с храната на съответните субстанции.

Изображения: freepik.com