Паротитен орхит (N51.1*) МКБ B26.0

› Въведение

› Причинител и механизъм на предаване

› Характерни симптоми и клинични форми на паротитен орхит

› Поставяне на диагнозата

› Лечение на паротитен орхит

› Профилактика

Въведение

Епидемичният паротит, известен още като заушка, представлява остро инфекциозно заболяване, с вирусна етиология, засягащо предимно жлезистите органи, най-често слюнчените жлези. Често заболяването засяга и мъжката полова система, протичайки като паротитен орхит.

Причинител и механизъм на предаване

Специфичен причинител на болестта е Virus Parotitidis (заушков вирус), който принадлежи към семейството на парамиксовирусите (РНК вируси с малки размери). Притежава сложен антигенен строеж и сравнително висока устойчивост спрямо външни въздействия (топлинни, механични) и дезинфектанти.

Първите описания за инфекцията датират от далечното минало, като още Хипократ споменава в своите трудове за болестта. През 1908 година W. Gordon доказва възможния механизъм за предаване на инфекцията (посредством слюнката), а няколко години по-късно Johnson и Goodpasture със слюнка от болен пациент експериментално предизвикват заболяване при маймуни.

Първите живи ваксини са създадени през 1946 година, като тяхното приложение води до сигнификантно намаляване на заболеваемостта с над десет пъти.

Инфекцията представлява антропоноза (източник е само болният човек), като вирусите се отделят със слюнката и фарингеалния секрет.

Заразяването се осъществява по въздушно-капков механизъм, много рядко по контактен път посредством контаминирани предмети (прибори, играчки). Описват се редки случаи на предаване на инфекцията по вертикален механизъм, от заразената бременна на плода.

Възприемчивостта е изключително висока, като контагиозният индекс (показващ вероятността за заразяване след контакт) е над 90 %. Засегнатите лица са заразни от края на инкубационния период до отзвучаване на острите прояви на болестта.

След преболедуване остава траен имунитет, като повторно заразяване е изключително рядко срещано.

Болестта е повсеместно разпространена, засяга предимно детската възраст, като мъжкият пол боледува по-често в сравнение с женския. Инфекцията се отличава с доброкачествено протичане и нисък риск от развитие на усложнения и леталитет.

Характерни симптоми и клинични форми на паротитен орхит

Инкубационният период (термин, определящ времето от рисковия контакт, съответно заразяването, до първите прояви на болестта) варира от 11 до 23 дни, като има случаи, при които е бил по-продължителен, до 33 дни.

При някои пациенти заболяването се предшества от продромални симптоми, включващи слабо проявен фебрилитет (повишение на телесната температура), фотофобия, катарална ангина, липса на апетит, диария.

Възможно е остро начало, без предшестваща симптоматика, с изразено повишение на телесната температура, силни болки при преглъщане, оток (подуване) на едната околоушна слюнчена жлеза (паротит).

След 24 до 48 часа се подува и другата паротитна жлеза, като характерно за отока е мекоеластичната консистенция, слаба болезненост и липса на зачервяване на надлежащата кожа.

Гърлото често е леко зачервено, преглъщането е затруднено.

При една пета от засегнатите пациенти процесът засяга и другите слюнчени жлези (подчелюстни и подезични), в резултат от което се получава характерен дифузен (обширен) оток по шията.

При приблизително една трета от засегнатите момчета се наблюдава засягане от инфекцията на тестисите или епидидима.

В тестисите се развива възпалителна реакция с дегенеративни промени в семенните каналчета, което при една част от болните може да доведе до атрофия на каналчетата и герминативната тъкан, с резултат азооспермия и мъжки инфертилитет.

Паротитният орхит се дължи на размножаването на вируса в семенните каналчета, което води до инфилтрация с левкоцити и хеморагичен интерстициален оток. Поради това, че отокът е ограничен от неразтегливата tunica albuginea, възпалението е изключително болезнено. Масивният оток може да доведе до съдова недостатъчност и исхемичен инфаркт на съдовете.

Клиничните прояви при орхит, в резултат от заушка, включват остро повишение на температурата, силно изразен оток на единия или на двата тестиса, като кожата на скротума е силно опъната, зачервена и много болезнена. Често се засяга и епидидима с развитие на епидидимит.

Засегнатият тестис увеличава обема си два до три пъти, като при една част от пациентите (около една четвърт) персистира остатъчна тежест в засегнатия тестис няколко седмици до месец.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата се основава на епидемиологични, клинични и лабораторни данни. Анамнезата за контакт с болен от заушка, в комбинация с характерните клинични прояви, насочват към инфекцията. Лабораторните изследвания често показват наличие на умерена левкоцитоза, като с висока информативна стойност са резултатите от проведените серологични изследвания.

В диференциалната диагноза при заушков орхит е необходимо да се имат предвид инфекции на тестиса с друга етиология (гонококов орхит, туберкулозен орхит), варикоцеле, торзио на тестиса.

Лечение на паротитен орхит

Лечението при паротитен орхит е предимно симптоматично, като се извършва в специализирани инфекциозни отделения. На този етап не съществува етиологична терапия.

Препоръчват се:

• строг постелен режим
• лечение на повишената температура
• аналгетици (обезболяващи средства)
• повдигаща превръзка (суспенсориум)
• ниски дози кортикостероиди
• профилактичен прием на антибиотици, главно от групата на макролидите (азитромицин, кларитромицин) за предпазване от развитие на вторична бактериална инфекция
• витаминни добавки

Прогнозата е добра, като при по-малко от една трета от пациентите са възможни атрофични промени в тестиса.

Профилактика

Специфична профилактика се извършва с жива атенюирана ваксина под формата на моноваксина или тривалентна ваксина (ваксина морбили, паротит, рубеола), която се поставя по схема на 13 месечна възраст, мускулно, с реимунизация на 12 годишна възраст.

Изображения: freepik.com