Щракащ пръст МКБ M65.3

› Въведение

› Причини

› Рискови фактори

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Профилактика

Въведение

Стенозиращ тендовагинит на пръстите, познат още като щракащ пръст или тригерен пръст (trigger finger), е заболяване, което се характеризира с прещракване или невъзможност за разгъване или сгъване на засегнатия пръст. Други симптоми могат да са болка и скованост в областта на дланта. Най-често се засяга безименния пръст и палеца, но щракащ пръст може да се появи на всеки пръст на ръката. В повечето случаи проблемът се предшества от травма, но може и да няма конкретна причина за появата му. Лечението може да включва шиниране, физиотерапия, кортикостероидни инжекции или хирургическа намеса.

Състоянието е най-често срещано при жени над 50-годишна възраст. С по-висок риск от развитие на щракащ пръст са хората с диабет, намалена функция на щитовидната жлеза или ревматоиден артрит.

Причини

По-голямата част от случаите на щракащ пръст са идиопатични, което означава, че няма ясна причина за появата на проблема. При част от пациентите може да има хронично претоварване, травматичен елемент или подлежащо заболяване.

Щракащия пръст може да е резултат от многократни повтарящи се движения на пръста или травматизиране от натиск или вибрации. Използването на електрически инструменти е често срещана причина за травматизиране на дланите, но причина могат да са дори ежедневни дори дейности като хващане на кормилото на велосипед или кола.

Сухожилията са много здрави, но не са особено разтегливи структури. Те могат лесно да се наранят от претоварване, да се възпалят и да е нужно много време, за да се възстановят. Сухожилията са обградени от тъканен слой, известен като синовиална обвивка (сухожилното влагалище), който позволява на сухожилията да се плъзгат лесно. В някои случаи сухожилието, околната обвивка и лигаменти се възпаляват и удебеляват. Когато това се случи, разгъването или свиването на пръста се ограничава, а преминаването на възпаленото сухожилие през стесненото място (стеноза) издава щракащ или пукащ звук.

Стенозата (стесняването) се явява на местата на най-голямо триене на сухожилията, при което се образува вретеновидно задебеляване точно над проксималния ануларен лигамент А1 на нивото на меткарпофалангеалната става, което затруднява преминаването на сухожилието под него и прави това невъзможно. При ревматоиден артрит задебеляването на сухожилието може да се наблюдава и по-дистално след анулуса.

Рискови фактори

Факторите, които повишават риска от развитие на стенозиращ тендовагинит включват:

• Многократно захващане с пръсти - Професиите и хобитата, които включват интензивно използване на ръцете, продължително хващане и работа с инструменти, могат да увеличат риска от „тригерен пръст“.
• Подлежащи заболявания - Хората с диабет, подагра, ревматоиден артрит, остеоартрит, заболявания на щитовидната жлеза и туберкулоза са изложени на по-висок риск от развитие на синдрома на щракащия пръст.
• Хирургично лечение на синдром на карпалния тунел - Най-често се среща през първите 6 месеца след операцията.
• Пол - Заболяването е по-често срещано при жените, отколкото при мъжете.
• Възраст - По-често се проявява между 40 и 60 години.

Симптоми

Клиничната картина при щракащ пръст е характерна. Първоначално се проявява със затруднение при преминаването на засегнатия пръст от флексия в екстензия (разгъване на пръста), а в някои случаи флексията на пръста (свиването на пръста) трябва силово да бъде преодоляна, което е придружено о слухово доловимо "щракане".

Симптомите на щракащ пръст могат да прогресират от леки до тежки и включват:

• Скованост на пръстите, особено сутрин.
• Усещане за пукане или щракане при движение на пръста.
• Болезненост или подутина на дланта в основата на засегнатия пръст.
• Затруднено движение или заключване на пръст/и в свито положение и нужда от усилие за разгъване.
• Заключване на пръст/и в свито положение, най-често нощем

Стенозиращият тендовагинит може да засегне всеки пръст, включително и палеца. Може да бъде засегнат повече от един пръст едновременно на едната или двете ръце. Блокирането на пръст се случва най-често при силно стискане на предмет или по време на сън, когато дланта е затворена за продължителен период от време. След събуждане, може да се наложи пациентът да разтвори свитите пръсти с другата си ръка. При някои хора това е ежедневен проблем.

Диагноза

Диагнозата щракащ пръст може да се постави още при прегледа на пациента. Анамнезата и характерната клинична картина насочват към това заболяване. Лабораторните и образните изследвания допълват диагнозата и изключват други причини за проблема.

Диагнозата на стенозиращ тендовагинит се поставя основно на базата симптомите на пациента, като в някои случаи може да се назначат образни изследвания като ултразвук.

• Ултразвук - използва за измерване на дебелината на засегнатото сухожилно влагалище и сравняването му с незасегнато. Степента на удебеляване, наблюдавана на ултразвука, е свързана с тежестта на симптомите.

Инжектирането на лидокаин в сухожилното влагалище на флексорното сухожилие на пръста, водещо до облекчаване на болката и възстановяване на движението, също може да помогне за поставянето на диагнозата.

Лечение

При по-тежките случаи лечението на щракащ пръст е основно хирургично, като това се смята за най-добрата терапия. Оперативната интервенция се състои в напречно прерязване на първия ануларнен лигамент А1. При начални симптоми и засягане на един пръст може да се опита консервативно лечение с шиниране, физиотерапия, НСПВС или инжективно приложение на кортикостероиди.

Консервативно лечение

Средствата използвани при консервативно лечение зависят от тежестта на симптомите и засегнатия пръст/и и най-често включват:

• Почивка: Почивката от работа, хобита или задачи, които са довели до претоварване на сухожилията на пръстите, дава възможност за възстановяването им.
• Шина: Това е един от най-добрите начини за ограничаване на движението. Има различни начини за шиниране, като се търси този, осигуряващ най-голямо облекчение на симптомите на пациента. Шините обикновено се носят в продължение на 6-10 седмици. Трябва да се отбележи, че шинирането е по-малко ефективно при пациенти с тежък стенозиращ тендовагинит и голяма продължителност на симптомите.
• Физиотерапия и упражнения: Методи като топлина/лед, ултразвук, електро терапия, ударно-вълновата терапия, масаж, разтягащи и мобилизиращи ставите упражнения (активни и пасивни) могат да имат положителен ефект. Смята се, че топлината може да помогне, като осигури повишен кръвен поток и разтегливост на засегнатото сухожилие. Разтягащите упражнения след прилагане на топлина също така могат да осигурят по-голяма свобода на движение и да намалят симптомите. Упражненията и мобилизацията на ставите увеличават подвижността на ставите и меките тъкани.
• Противовъзпалителни лекарства: Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС) без рецепта, като кетопрофен или ибупрофен, облекчават болката и намаляват отока и възпалението.
• Инжектиране на кортикостероид: В зависимост от броя на засегнатите пръсти и клиничната тежест на състоянието може да се препоръча локално лечение кортикостероиди. То се състои в инжектиране на кортикостероид, като метилпреднизолон, често комбиниран с локален анестетик (лидокаин) в областта на първия ануларнен лигамент A1 . Инфилтрацията на засегнатото място е лесна, като се използват стандартни анатомични ориентири. Инжектирането на кортикостероид в сухожилната обвивка е има ефект в продължение на седмици до месеци при над 50% от пациентите. Ако симптомите се появят отново 6-7 месеца след инжектирането, може да се обмисли втора инжекция. Повечето специалисти препоръчват не повече от 3 инжекции, тъй като кортикостероидите могат да отслабят сухожилието и има вероятност от неговото скъсване. Инжектирането на кортикостероиди може да е малко по-малко ефективно при хора с диабет.

Изображение: orthoinfo.aaos.org/Reproduced from JF Sarwark, ed: Essentials of Musculoskeletal Care, ed 4. Rosemont, IL, American Academy of Orthopaedic Surgeons, 2010.

Оперативно лечение

Ако не неоперативното лечение не подобри симптомите, се препоръчва хирургично лечение. При него се извършва хирургична операция за освобождаване на щракащия пръст/и.

Използват се основно две техники:

• Перкутанно освобождаване - Дланта се обезболява и се вкарва игла в областта около засегнатото сухожилие. Така сухожилието се освобождава и започва да се движи гладко. Лекарят може да използва ултразвук, за да следи върхът на иглата. Това помага гарантира, че няма да се увредят сухожилието или близките нерви.
• Отвореното освобождаване - При него се прави малък разрез в основата на пръста и се отваря обвивката около сухожилието. Това дава на сухожилието повече пространство за движение.

Профилактика

За намаляване на риска от поява на щракащ пръст се препоръчва:

• Използвате на правилната техника за спорт и работа с инструменти
• При започване на нова дейност, натоварваща ръцете, то това трябва стане постепенно
• При извършване на дейности, които натоварват значително ръцете, е нужно да се правят чести почивки.
• Ако използвате машини, които вибрират или изискват натиск с ръка, трябва да се носят подплатени