Остра амебна дизентерия МКБ A06.0

Острата амебна дизентерия е протозойно заболяване, протичащо с кърваво-слузна диария. Причинител на заболяването е Entamoeba histolytica, патогенен представител на род Entamoeba. Чревната амебиаза протича в две клинични форми - остра чревна амебиаза и хронична, рецидивираща чревна амебиаза.

Entamoeba histolytica е инвазивен протозоен паразит, поразяващ в храносмилателната система на човека.

• Трофозоит - Трофозоитите съдържат везикуларно ядро с централна ендозома, периферен хроматин и радиални ахроматични фибрили (придаващи вид на колело), те могат да съществуват като две форми - forma magna и forma minuta. Forma minuta, позната още като коменсална или просветна форма обикновено се открива при болни от асимптомна амебиаза и не съдържа фагирани еритроцити. Храни се с бактерии и гъбички и се размножава чрез просто делене. При неблагоприятни условия се превръща в циста, а при отслабена имунна система на гостоприемника - в тъканна форма. Forma magna се среща в лигавицата на дебелото черво и представлява инфазивната тъканна форма, която съдържа фагирани еритроцити и предизвиква появата на лигавични язви и развитието на остра чревна амебиаза. Именно forma magna е причинител на амебна дизентерия.
•  Циста - Цистите са сферични с диаметър 10-15 µm в диаметър и притежават 4 ядра, те се образуват от коменсалната форма (forma minuta) и чрез фекалиите попадат в околната среда, а от там чрез замърсени хранителин продукти и вода достигат до храносмилателната система на човека. Цистите са устойчиви спрямо факторите на околната среда, което гарантира продължаващото разпространение на амабиазата.

Entamoeba histolytica е паразит със световно разпространение, но най-висока заболеваемост от Амебиаза се наблюдава в Африка, Южна Америка и Азия, въпреки това с увеличаване на пътуванията и емиграцията инфекцията става все по-честа и в неендемични райони. Възприемчивостта на човека е висока. Входна врата е устната кухина. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на инвазиоспособни цисти, при консумацията на контаминирани хранителни продукти и вода.

• Неспазване на санитарно-хигиенните изисквания при приготвянето на хранителни продукти;

• Пребиваване в ендемичен район;
• Ниска санитарна култура на обществото.

Заразяването става при поглъщане на амебни цисти със замърсена храна, вода или ръце. След като цистите попаднат в стомаха на гостоприемника тяхната обвивка се разрушава (поради действието на стомашния ензим трипсин). В резултат на деление на 4 ядрената вегетавна форма се получават 4 просветни форми (forma minuta), които достигат до провета на дебелото черво и при отслабване на имунната система се превръщат в тъканни форми (forma magna). Тъканните форми разрушават чревните стени и достигат до мускулният слой на дебелото черво, в резултат на този процес се образуват дълбоки язви, които по-късно зарастват образувайки дълбоки цикатриски. В случаи, че тъканните форми достигнат до кръвообръщението се развиват извънчревните форми на амебиаза.

Чревната амебиаза протича в две клинични форми:

Други симптоми на амебната дизентерия биват:

• коликообразна коремна болка;
• тенезми - болезнени и непродуктивни позиви за дефекация;
• болезненост по хода на дебелото черво (най-добре изразена в областта на сигмата и илеоцекалната област);
• субфебрилитет.

При нелекуваните болни заболяването може да протече тежко с развитието на тежка дехидратация на организма, перитонит или развитието на амебна инфекция с друга локализация. Острата форма след 2-3 седмици преминава в хронична, която може да продължи месеци или дори години (10-15 и повече). Наблюдават се загуба на тегло и апетит, безсъние, изпотяване, след продължително боледуване без етиологично лечение състоянието на болните се влошава с развитието на кахексия, вторични инфекции и може да завърши летално. Описани са тежки форми на амебиазата с мълниеносно протичане. Срещат се при 5-10% от хоспитализираните пациенти с остра чревна амебиаза.

Констатациите от основни кръвни изследвания могат да включват следното:

• Левкоцитоза без еозинофилия (80% от пациентите);
• Повишено ниво на алкална фосфатаза;
• Анемия.

Оцветяване и микроскопско изследване на фекална култура за трофозоити. Наличието на интрацитоплазмени червени кръвни клетки е диагностичен маркер за инфекция с E.histolytica. Изследването на единична проба от изпражненията чрез фекален тест има чувствителност само 33-50%, въпреки това, изследването на 3 проби от изпражнения в рамките на 10 дни може да подобри степента на откриване до 85-95%.

Серумните антитела срещу амеби присъстват при 70-90% от хората със симптоматична чревна амебиаза. Серологичните тестове обаче не различават новата от миналата инфекция, тъй като серопозитивността продължава години наред след остра инфекция.

Диференциална диагноза се прави със заболявания, протичащи с ентероколитен синдром и с кръв във фекалиите, като:

• Шигелоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Улцерохеморагичен колит;
• Карцином на колона;
• Шистозомиаза;
• Ламблиаза.

Лечението на острата амебиаза включва няколко основни принципа:

• Хоспитализация на болните;
• Почивка на легло;
• Назначава се диета - чай, оризови супи, забраняват сокове, яйца, студени напитки;
• Витаминотерапия с витамин С, В₁, В₁₂ и К.

Средство на избор при етиологичното лечение на заболяването е Метронидазол. В допълнение се назначава и патогенетично лечение, което цели да възтанови водно-електролитните загуби на организма чрез адекватна рехидратация. Прилагат се също симптоматични средства като спазмолитици и антиеметици.

Преболедувалите амебиаза се диспансеризират до 5 години с периодичен контрол. Цистоносителите се лекуват и контролират, чрез трикратно изследване на фекална проба.