Стрихниново дърво

Стрихниново дърво (Nux vomica strychnos, Ignatia amara) представлява вид от който се добива алкалоида стрихнин. Известно име на растението, при включване в състава на лекарствени средства е Sudh kuchla. Принадлежи към семейство Loganiaceae.

Устройство на стрихниново дърво

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Това е средно голямо, широколистно дърво, което расте на открити местообитания, с къс, дебел ствол. Дървесината е плътна, твърда, бяла и зърнеста. Клоните са неправилни и са покрити с гладка пепелява кора. Младите издънки са с наситено зелен цвят с лъскава покривка. Листата имат противоположно декусатно разположение (всяка противоположна двойка листа под прав ъгъл спрямо следващата двойка по стъблото), с къси дръжки и овална форма, имат лъскава повърхност и са гладки от двете страни. Те са яйцевидни и са с размери 5,1-8,9 см. Цветята са малки, с бледозелен цвят и форма на фуния. Те цъфтят през студения сезон и имат лоша миризма. Плодовете са с размерите на голяма ябълка с гладка и твърда обвивка, която при узряване е с мек оранжев оттенък. Месото на плодовете е меко и бяло с желеобразна каша, съдържаща пет семена, покрити с меко, вълнено вещество. Семената имат формата на сплескан диск, изцяло покрит с власинки. Това им придава много характерен блясък. Те са много твърди, с тъмносив рогов ендосперм, където се помещава малкият ембрион, който не дава мирис, но има много горчив вкус.

Разпространение на стрихниново дърво

Дървото произлиза от Индия и Югоизточна Азия, Бирма, Тайланд, Китай и Северна Австралия.

Използваема част на стрихниново дърво

Употребяеми части на билката са нейните изсушени зрели семена.

Химичен състав на стрихниново дърво

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Фитохимичните изследвания на различни части на стрихниновото дърво разкриват наличието на различни съставки, главно алкалоиди, заедно с флавоноиди, иридоиди и фенолни гликозиди. Основни вещества в растението са алкалоиди (стрихнин), бруцин, глюкозиди (логанин). Той е основен източник на силно отровните, силно горчиви алкалоиди стрихнин и бруцин, получени от семената му. Семената съдържат приблизително 1,5% стрихнин, а изсушените цветове съдържат 1,0%. Незначителни алкалоиди, налични в семената, са протострихнин, вомицин, n-оксистрихнин, псевдострихнин, изострихнин, хлорогенова киселина и гликозид. Кората на дървото съдържа бруцин и други отровни съединения.

Лечебни свойства и приложение на стрихниново дърво

Strychnos nux vomica е широко разпространено отровно лечебно растение. Различни части от това растение предимно семена са били използвани в традиционните китайски и индийски системи на медицината. Въпреки че nux vomica е изключително отровен, той все още се смята за полезен за лечение на много заболявания като паралитични и невралгични пристрастия, диспепсия, сърбеж, пикочни нарушения, болки в ставите, дизентерия, емоционални разстройства, епилепсия, ревматизъм и безсъние. Различни видове препарати и съставки на nux vomica проявяват хепатопротективни, антиоксидантни, антиноцицептивни, антиалергични, противовъзпалителни, антимикробни, противоракови, антипиретични, гастропротективни, антидиабетни, антиалкохолни, антидотни на змийска отрова и неврофармакологични свойства.

Изображение: Vinayaraj, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Клиничните проучвания на препарати nux vomica показват положителен резултат срещу синузит, безсъние и ринит. Повечето от фармакологичните и клинични проучвания обаче са твърде предварителни, за да се заключи ефективността на nux vomica. В бъдеще трябва да се изискват повече усилия за in vitro и in vivo проучвания, както и за клинични изпитвания, за да се потвърди клиничната ефикасност и да се определят активните съставки и начин на действие, участващи във всяка дейност на nux vomica. Освен това, nux vomica е изключително токсичен и това се дължи на наличието на алкалоиди, главно стрихнин и бруцин. Следователно, трябва да се обърне повече внимание, за да се сведе до минимум неговият токсичен потенциал чрез усъвършенствани процеси на детоксикация, без да се променя терапевтичния потенциал.

Екстрактите от S. nux-vomica показват антихипергликемична активност при опитни животни. Семената на билката се използват традиционно за лечение на диабет, астма, като афродизиак и за подобряване на апетита.

Стрихнинът

Стрихнинът сам по себе си е изключително отровно вещество, но когато се дава в малки дози това ще насърчи апетита, ще подпомогне храносмилането, и увеличи честотата на уриниране. В големи дози, обаче стрихнинът индуцира загуба на апетит, свръхчувствителност, депресия, тревожност и скованост на ръцете и краката. Токсичните дози могат да предизвика конвулсии и смърт. Намира приложение при следните състояния:

• непоносимост към кафе;
• повръщане, веднага след хранене;
• непреодолима нужда от сън след хранене;
• нервност.

Изображение: ??????, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; J.M.Garg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Стрихнинът е стимулант на централната нервна система. Действа облекчаващо при заболявания вследствие на гняв, противоречия, упреци, срам, унижение, смущение и уплаха. Облекчава алергични състояния, при които се наблюдават следните признаци:

• запушен нос;
• сухи лигавици през нощта и чести кихания сутрин, при ставане от сън;
• хрема, която се облекчава от чист въздух.

Начин на употреба на стрихниново дърво

• в медицината - екстракт от семена;
• в хомеопатията.

Плодът на дървото е много силен афродизиак.

Внимание!

Употребата на стрихнин е силно регулирана в много страни и се използва най-вече в примамки за убиване на диви бозайници. Повечето случайни отравяния се причиняват от вдишването на праха или от абсорбцията през кожата.

Заглавно изображение: Lalithamba from India Uploaded by Vinayaraj, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons