Помело

Помело (Citrus maxima, Citrus grandis) представлява вид цитрусово дърво, което принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae). Дърветата са ценни медоносни растения. Имена на латиница, с които се среща растението са: shaddock, pomelo, pummelo, pommelo, pamplemousse, shaddok. На азиатския континент помелото се отглежда от преди около 4000 години. Понякога самият плод на дървото бива наричан "сладък грейпфрут", "меден грейпфрут".

Устройство на помело

Изображение: WingkLEE, Public domain, via Wikimedia Commons

Дървото помело израства на височина от 5 до 15 метра. Стъблото е криво, с диаметър от 10 до 30 см. Клоните са дебели, ниски и неравномерно разположени в короната. Младите клонки са ъгловати, често покрити с власинки и бодли. Бодлести израстъци се установяват и по старите клонки и ствола на дървото.

Листата на помело са разположени срещуположно на клоните. Имат яйцевидна, яйцевидно-продълговата или елипсовидна форма, с дължина от 5 до 20 см и широчина от 2 до 12 см. Текстурата им е жилава, оцветени в тъмно зелено и гланцирани отгоре, а по-светли и с власинки отдолу.

Плодът помело има кръгла до леко издължена, крушовидна  в единия край или сплесната форма, с диаметър от 10 до 30 см и маса от 1-2 килограма. Известни са и плодове достигащи до 10 кг тегло. При неузрелите кората е със светло зелен цвят, а вече узрелите са със жълт, осеяна с малки зелени жлези. Вътрешността му е изпълнена с месеста сърцевина, разделена на от 11 до 18 сегмента, всяка една от тях обгърната от люспа. По между си сегментите могат да бъдат хлабаво свързани или по-плътно срастнали. Месото може да бъде оцветено в бледо-жълто, зелено, зеленикаво-жълто или розово с коралов оттенък, в зависимост от сорта помело.

Има бели и ароматни цветове, развиващи се самостоятелно или в съцветия от 2 до 10 в пазвите на листата. Понякога съцветията са терминални, съдържащи 10-15 цветчета, с дължина на цялото съцветие от 10 до 30 см. Всяко цветче се състои от 4-5 венчелистчета, оцветени в жълтеникаво-бяло, дълги от 1,5 до 3,5 см. По външната си повърхност могат да бъдат покрити с власинки и осеяни с жълто-зелени жлези. Тичинките са бели, множество, с оранжеви прашници. Помелото има само няколко големи, бели семена, с бяла ядка. При кръстосване на вида с други цитруси получената реколта съдържа много повече семена.

Разпространение на помело

Изображение: AfroBrazilian, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Цитрусът води произхода си от югоизточна Азия и Малайзия. Расте свободно по бреговете на реките във Фиджи и Приятелските острови. За негова родина е определен Китай.

Места по света, на които днес се отглежда помело са Тайланд, Тайван, Виетнам, Южна Япония, Индия, Таити, Индонезия, Лаос, Филипините, САЩ, Израел, Южна Америка. В Калифорния и в някои европейски страни вече са създадени плантации от помело. Но те не дават такава голяма продукция, каквато е на дърветата в родния ареал на разпространение на цитруса.

Използваема част на помело

Употребява се плодът помело.

Химичен състав на помело

Помелото съдържа в големи количества витамин C, витамин В1, В2 и В12, протеини, желязо, фосфор, калций, витамин А, фибри, антиоксиданти, калий, магнезий, натрий, етерично масло, сяра, хлор, мед, бета-каротин, биофлавоноиди (особено в кората на плода), фолиева киселина.

Хранителна стойност на 100 грама плод: 36 ккал; 0 г мазнини; 0,7 г белтъчини; 9,1 г въглехидрати; 58 мг витамин С; 1 г фибри; 205 мг калий; 1 мг натрий; 235 мг калий; 26-27 мг калций; 22-26 мг фосфор; 0,3-0,5 мг желязо; 30 мг бета-каротин; 0,04-0,07 мг витамин В1; 0,02 мг витамин В2; 0,2-0,3 мг витамин В5; значително количество фолиева киселина.

Лечебни свойства и приложение на помело

Изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Първите видове помело са били с кисел и горчив вкус. Поради това са се консумирали ограничено, почти изцяло само в Индонезия. По-късно са създадени сортове, които са с по-сладък вкус и по-малко сочни. Тогава започва разпространението на плода извън пределите на родината му. В България навлиза като продукт за консумация през 2006 година.

Изключително ценен плод е в Китай, като там дори се подарява по време на новогодишните празници. В страната има и изградена политика за неговото отглеждане и използване. За китайците това е "плодът на живота", предпазващ от всякакви заболявания. Според тях повлиява много добре безсъние, болки в гърлото, стомашен дискомфорт. Създали са и традиция - надяждане с помело.

Според тайландците, ако в продължение на 3 години, всеки ден човек консумира по един плод помело, той ще стане по-добър, по-загрижен, любящ и благороден, както и ще се излекува от туберкулоза и астма. Ако споменатият начин на консумиране на цитруса продължи 5 години, отново според този народ, той лекува рак.

Свойства на помело

• редуцира мастните депа;
• имуностимулиращо;
• укрепва нервната система;
• детоксикиращо;
• антиоксидантно;
• стимулира дейността на бъбреците, черния дроб и храносмилателната система;
• понижава кръвното налягане;
• предпазва от атеросклероза;
• стимулира образуването на левкоцити;
• участва активно в разграждането на белтъчините и мазнините.

Антиоксидантните му качества помагат за спиране растежа и деленето на раковите клетки, съответно възпрепятстват развитието на неоплазии.

Състояния и заболявания, при които се използва помело

• наднормено тегло (нискокалоричен плод е);
• като част от профилактиката и лечението на хипертония;
• при сърдечно-съдови заболявания;
• профилактично за атеросклероза;
• полезен по време на бременност (съдържа фолиева киселина).

Редовната консумация на помело подобрява сърдечната дейност, помага за лечението на астма, повишава работоспособността и издръжливостта на организма, зарежда с добро настроение.

В ареала на разпространение на помелото местните народи приготвят лекарства от семената, цветовете, целият плод или само кората му, както и от изсушени пресни плодове. Те се прилагат при коремни болки, отоци, кашлица, стомашни разтройства, повръщане, махмурлук.

Богатото съдържание на витамини и минерали в плода, го правят ценен помощник в борбата с простудни и вирусни заболявания, както и етеричното масло получено от него. В научни изследвания е установено, че помелото освобождава тялото на жената от излишния естроген и я предпазва от развитието на рак на гърдата. Изключително полезен плод е при хронична умора.

Отвара от листата, цветята, плодовете и семената се използва за лечение на кашлица, треска и стомашни разстройства във Филипините и Югоизточна Азия. Плодът оказва алкализиращ ефект върху кръвта и е очистително, антибактериално и детоксикиращо средство. Листата се използват за инфузии. Отвара от листата, цветовете и кората притежава седативен ефект и се приема при епилепсия, хорея и конвулсивна кашлица.

Сок от помело се прилага като антипиретично средство. Семената се използват против кашлица, диспепсия, лумбаго. Пектинът в кората се използва за направата на мехлеми и пасти предназначени за лечение на изгаряния.

Помело в кулинарията

Изображение: Salim_Khandoker, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От цитруса се приготвят сокове, сиропи, мармалади, желета. Включва се като гарнитура към рибни и месни ястия, както и влиза в състава на зеленчукови и плодови салати. Прилага се в множество диети. Често се употребява като ароматизираща съставка на кулинарни изкушения. В Бразилия, дебелата кожа се използва за приготвяне на сладко. От нея се прави и мармалад, захаросва се или се консумира потопена в шоколад. В кората има пектин, използван за производство на желирани бонбони. Остатъците от плода, след екстракцията на сока, се използват като храна за добитъка.

Плодът помело е една от съставките на "Forbidden Fruit", ликьор, произвеждащ се от началото на 20 век, който също съдържа мед и ракия. Това е най-известният ликьор, използван в коктейла "Дорчестър".

Цветовете се използват в парфюмерията и производството на кремове, заради силния им аромат.

Дървесината се използва като гориво. Тя е жилава, здрава, твърда, с фина зърниста структура, подходяща за изработка на дръжки на инструменти.

Етеричното масло, получено от плодовете и листата на растението, се използва като ароматизатор на множество тоалетни продукти.

Внимание!

Някои медикаменти взаимодействат с помело, както и с други цитрусови плодове.

Кората на помело съдържа вещества, които могат да раздразнят кожата, особено на хора, които берат и обработват плодовете. В работна среда това може да доведе до развитието на хронични състояния по пръстите и ръцете. Същото може да се случи и в домашни условия при боравене с плода. Веществата, от които може да се развие алергия са: лимонен, терпен, цитрал, алдехиди, гераниол, кадинен, линалол.

Заглавно изображение: Biswarup Ganguly, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons