Отровен дъб

Отровен дъб (Toxicodendron diversilobum, Poison oak) представлява дървесна лоза или храст, която принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Негови синоними на латиница са още Rhus diversiloba, Pacific poison oak, Western poison oak. Всеизвестна е отровността на растението. Около 10-15% от населението в ареала му на разпространение, не проявява чувствителност към отровния агент на вида - маслото урушиол (urushiol). Останалите, около 85%, са чувствителни в различна степен.

Интересът в настоящето представлява намирането на нови начини за контролиране разпространението на отровния дъб и подобни на него видове (отровна смрадлика, отровен бръшлян). По установени данни те могат да се увеличат през следващите години. Очаква се тези растения дори да станат по-токсични в бъдеще, което потенциално ще засегне глобалната горска динамика и човешкото здраве.

Устройство на отровен дъб

Изображение: Elf at English Wikipedia, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Отровният дъб има изключително променлив растеж и разнообразен външен вид на листата. Развива се обикновено под формата на висок храст от 0,5 до 4 метра височина, виреещ на слънчеви места или в сенчести зони. Лозовите му разклонения (стъблата) са с обичайна дължина от 3 до 9 метра, но могат да достигнат и до 30 метра, а основният му ствол е с височина от 8 до 20 см. Възпроизвежда се чрез коренища и семена. През зимата стъблата съответно са голи, като по тях могат да се установят само плодове и петънца от изсъхнал млечен секрет. При окапване на листата му през студения сезон растението може трудно да се познае само по клоните.

Листата са широколистни, опадливи, състоящи се от 3, по-рядко 5, 7 или 9 листенца. Имат дължина от 3,5 до 10 см и назъбени листни ръбове. Те много приличат на тези на обикновения дъб. По-лъскави са, с първоначално бронзово-зелено оцветяване при прорастването им през февруари-март месец. След това стават ярко зелени през пролетта, жълто-зелени до червеникави през лятото и ярко червени или розови от края на юли до октомври месец. Цветовете се образуват в периода от март до юни месец и биват оцветени в бяло. Те са изключително малки, приличащи на восъчни, състоящи се от пет венчелистчета, пет тичинки, един плодник и светло зелени, малки, със заострен връх чашелистчета. Плодовете са зелено-бели или жълто-кафеви на цвят. Събрани са под формата на малки, близко разположени гроздове по клоните.

Разпространение на отровен дъб

Той е широко разпространен в западната част на Северна Америка, обитаващ иглолистни и смесени широколистни гори, пасища и локални биоми. Вирее на надморска височина до 1650 метра. Установява се още в Мексико, щатите Вашингтон, Орегон, Калифорния и Невада.

Използваема част на отровен дъб

Изображение: Eeekster, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Някои местни народи в ареала на разпространение на отровния дъб, с лечебни цели, използват корените, листата, сокът и млечният секрет (смолата) на храста.

Химичен състав на отровен дъб

Листата и клоните на отровния дъб са покрити с масло, което се нарича урушиол (urushiol), причиняващо алергична реакция при допир до растението - вид контактен дерматит. Контактният дерматит е имунно медиирано възпаление на кожата. При четири пети от хората се наблюдава развитие на чувствителност към урушиола, за което спомагат и повтарящи се контакти с растението.

В листата му се установяват и калций, фосфор и сяра.

Лечебни свойства и приложение на отровен дъб

Отровният дъб причинява сърбеж и алергични обриви при много хора, след контакт чрез допир или вдишване на дим при запалване на растителната маса. Реакцията на организма се изразява в сърбеж, който прераства във възпаление, поява на безцветни подутини, придружени от силен сърбеж и образуване на мехури. Димът от изгарянето на растителната маса при горски пожари, в лагерни огньове, дори по време на контролирано горене е изключително опасен - може бързо да причини отравяне на хората.

Какво бихте могли да направите след локален контакт с отровен дъб?

Изображение: Britannic124, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Може да туширате мястото със слаб разтвор на изопропилов алкохол и след това обилно да изплакнете със студена вода. Не използвайте топла вода, защото тя засилва възпалителната реакция и повишава проникването на токсините в кожата. Ако нямате на разположение изопропилов алкохол, използвайте само обилно количество вода, която помага за разреждане на токсините по кожната повърхност. Може да използвате и сапун, но при всички положения отмиването с голямо количество вода е от значение да не се разпространи токсичното вещество и по други части на тялото.

Нито местните животни, нито конете, нито добитъка или кучетата показват реакции към urushiol.

Употреба на отровния дъб като лекарство и в бита

Изображение: Noah Elhardt, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Калифорнийските американски индианци използвали стъблата на растението за направата на кошници, сокът за лечение на тения, а лапа от пресни листа прилагали при ухапвания от гърмяща змия. Сокът или пепелта от отровния дъб са използвали като черна боя за оцветяване на елементи от кошниците, за направата на татуировки и потъмняване на кожата.

Пиенето на отвара от изсушени корени или консумацията на пъпки през пролетта, са били практикувани от някои местни народи с цел изграждане на имунитет към отровните растителни видове.

Народът "чумаш" използват млечния секрет от растението за лечение на брадавици и мазоли, обгаряне на рани, спиране на кървене. Те пиели отвара направена от корените на отровния дъб за лечение на дизентерия.

На кого отровният дъб служи за храна, подслон и ревитализация?

Изображение: Becky Matsubara from El Sobrante, California, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Листата на растението се използват за храна от черноопашатият елен, калифорнийският лалугер, западните сиви катерици и други местни обитатели на фауната, въпреки отровността им. Те са богати на фосфор, калций и сяра. Плодовете на отровния дъб пък се използват за храна от птиците, а цялото растение им дава подслон. От своя страна птицата разпространява вида чрез семената му.

Растителността от отровен дъб се използва още при залесяване на горски площи унищожени от пожари. Служи като основа за развитието на други растителни видове. Като компонент на дивата природа е ценно местообитание (подслон) за различни животински видове.

Заглавно изображение: Frank Schulenburg, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons