Манзанита

Манзанита (Manzanita, genus Arctostaphylos) е общо име за много видове от рода Arctostaphylos. Принадлежат към семейство Пиренови (Ericaceae). Те са вечнозелени храсти или малки дървета, намиращи се в храстовидните зони на западната част на Северна Америка. Съществуват около 105 вида и подвида манзанита. Името на вида идва от галеното название на "manzana" - ябълка. Буквално преведено би означавало малка ябълка.

Устройство на манзанита

Изображение: John Game, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Манзанитата се характеризира с гладка, оранжева или червена кора и сухи, усукващи се клони. Развива се под формата на гъсти храсти високи от 2 до 4 м или дървета, достигащи до 6 м височина. В края на пролетта старата кора пада, а под нея се открива нова, лъскава, махагоново-червена на цвят. Листата са плътни, зелени, твърди и с овална форма и дължина от 2 до 4,5 см. Цветовете са събрани във висящи съцветия, по няколко на брой по върха на клоните. Имат бледо розов цвят, дължина до 8-9 мм и форма на урна - приличат на восъчни цветя. Цъфтят от края на зимата до началото на пролетта. Добър източник на нектар са за колибрите, по време когато малко растения цъфтят. Плододават през пролетта и лятото. Плодчетата са малки, с кръгла форма, червеникаво-кафяви на цвят.

Разпространение на манзанита

Растенията са установяват в южна Британска Колумбия и Вашингтон в Калифорния, в Аризона и Ню Мексико в САЩ и в Мексико. Виреят в климат подобен на средиземноморския.

Използваема част на манзанита

Използва се цялата надземна част на растението.

Лечебни свойства и приложение на манзанита

На повечето представители на рода, плодовете и цветята са ядливи. Чай направен от плодовете на манзанита, приложен локално, повлиява обрив, който е резултат от отравяне с отровен дъб.

Състояния и заболявания, при които се прилага чай от манзанита

• воднянка;
• бронхит;
• простуда;
• настинка;
• стомашни проблеми;
• с цел намаляване на телесното тегло;
• ревматизъм (баня с отвара от билката);
• главоболие (измиване с отварата).

Изображение: Stan Shebs, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Традиционна употреба на растенията включват събиране на плодовете им, изсушаването им и смилането им на тесто. Пресни плодове и върхове на клончета се накисват във вода и се получава напитка, която носи името сайдер или ябълково вино. Местните американци използват листата на манзанита като четки за зъби. Има данни, че се употребява и като подсладител. Листата, в комбинация с още няколко билки се използват за направата на билкови цигари, които са част от терапията за отказване на тютюнопушенето. Индианци дъвчат листа от растението и ги налагат като лапи върху рани.

Декоративна стойност на манзанита

Тези растителни видове са изключително много застъпени във флоралната декорация в градини в западната част на САЩ и подобни климатични зони. Те са вечнозелени, силно устойчиви на суша, имат живописна кора и атрактивни цветя и плодове и са представени в различни размери и модели на растеж.

Клоните на манзанита са популярни като украса, поради уникалната си форма, цвят и здравина в изсушен вид. Цветари понякога ги използват като централни фигури в сватбени тържества и други мероприятия. Често биват добавяни към висящи оброчни свещи или комбинирани със скъпоценни камъни и по-малки цветя. Изключително красиво и впечатляващо е растението през зимата - покрито със сняг, с блестящи черено-кафяви клони.

Използване на дървесината на манзанита

Изображение: Manishearth, CC0, via Wikimedia Commons

Тя е пословично трудна за обработка и склонна да се напуква при манипулиране с нея. Бавният темп на растеж и многото разклонения на вида, допълнително намаляват наличните размери и количество дървесина за обработване. При изработката на някои мебели се влагат цели клони без да се огъват, за да се запази целостта им и тъмно червеният им цвят.

Дървесината се изпозва още за направата на сувенири. Естесвените й форми и цвят дават възможност за разгръщане на огромна творческа фантазия при изработката им.

Сухата дървесината се разпада бавно, като процесът може да продължи години. Слънчевата светлина я изглажда и изсветлява до светло сиво или бяло, като я прави приличаща на животински кости. Дървесината се използва от индианците за направата на съдове и тръбопроводи.

Манзанита дървесината се употребява и като кацалки за папагали и други големи птици домашни любимци. Клоновете на по-едрите видове са изключително трайни за тази цел. Някои собственици на аквариуми я слагат в тях като дънери - подходяща за това поради атрактивния и вид и химичен неутралитет.

Сухото дърво манзанита е отлично за лагерния огън, барбекюто, камината или печката. Поради плътността си изгаря при висока температура за дълъг период от време. Въпреки това, трябва да се внимава, тъй като високите температури могат да повредят тънкостенни барбекюта, чугунени печки или да причини пожар на комина.

Манзанита в кулинарията

Изображение: Leslie Seaton from Seattle, WA, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

В Индия растението част от състава на използвания там тютюн - kinnikinnick. Испанските заселници са употребявали и зелени и узрели плодове. Местните жители на Калифорния са ги консумирали сурови или варени, както и вложени в желета или направени от тях напитки. Получаването на напитки от плодовете става по следния начин: зрял, сух плод се смила и се слага във вода, като така престоява няколко часа, след което е готов за пиене; втори начин - сухи плодове се слагат във вряла вода, получава се ароматна напитка.

Зелените плодове са с изразен кисел вкус. Използват се за направата на напитка за утоляване на жаждата. От цветовете на растението пък се приготвя чай.

Сухи плодове се смилат на брашно, като от тях се прави каша. От нея се правят тънки питки и се изпичат върху печката.

Много животни ядат листата и плодовете на манзанита - птици, мечки, кози, овце, елени. Растението също осигурява подслон за птици и други дребни животни.

Заглавно изображение: Daderot, CC0, via Wikimedia Commons