Мента

Мента (Mentha) е многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Видовете мента не са ясно различими, като броят им варира от 13 до 18. Естествено се среща хибридизация между някои от тях. Много хибриди, както и множество сортове от растението биват култивирани.

Изключително ароматни са дворове, в които се отглежда билката. Понеже тя се разпространява и развива много добре, понякога е смятана за инвазивна. В Испания и в Централна и Южна Америка, тя е известна като “Hierba Buena”, което означава "добра билка".

Устройството на мента

Изображение: freepik.com

Билката достига на височина до 70-90 см и по-широк диапазон - 10-120 см. Широко разклонена е, с изправени, четириръбести стъбла. Листата са подредени в срещуположни двойки, с продълговата до ланцетна форма, често са покрити с власинки и имат назъбени листни ръбове.

Цветчетата са събрани в съцветия по върховете на стъблата. Листните цветове са оцветени от тъмно зелено и сиво-зелено до лилаво и синьо, а понякога са бледо жълти. Връхните цветове са лилаво-бели, подредени в лъжливи прешленисти съцветия, наречени вертициластери (verticillasters).

Плодът представлява кафеникаво, кухо орехче, съдържащо от 1 до 4 семенца.

Разпространение на мента

Билката се среща в цяла Европа, Африка, Азия, Австралия и Северна Америка. Широко разпространена е и вирее при различни климатични и почвени условия, но най-добре се развива във влажна среда и на влажна почва. Повечето ментови дворове са разположени около или в близост до водоeми, езера, реки и влажни и прохладни, полусенчести места. Обича също и топлите райони, възможно е да се отглежда и изцяло на слънце. Толерира широк диапазон от условия на растеж и отглеждане.

В България се среща из цялата страна. В Тракийската равнина растaт трите вида мента – бяла (дива), зелена (джоджен), червена лютива. У нас виреят 9 вида от билката с техните разновидности. Ментата е изключително инвазивно растение, поради което трябва да се внимава да не измести останалата растителност.

Известни до момента видове мента

Mentha aquatica, Mentha arvensis, Mentha asiatica, Mentha australis, Mentha canadensis, Mentha cervina, Mentha citrata, Mentha diemenica, Mentha crispata, Mentha dahurica, Mentha laxiflora, Mentha longifolia, Mentha piperita, Mentha pulegium, Mentha requienii, Mentha sachalinensis, Mentha satureioides, Mentha spicata, Mentha suaveolens, Mentha vagans.

Използваема част на мента

Листата и надземните части на ментата са употребяемата част от билката.

Химичен състав на мента

Изображение: Th.Voekler, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ментата съдържа 1-3% етерично масло, в състава на което влизат ментон, терпени, естери на изовалериановата киселина, ментол (с до 45-65% от състава на маслото), амилов алкохол, алдехиди, дъбилни вещества, ензими, смоли, урсолова киселина, каротеноиди, хесперидин, минерални соли (много калций, магнезий и желязо), каротин.

Перилил алкохолът, който е фитонутриент и монотерпен, е установен в изобилие в маслото от билката. Съставът на ментовото масло се повлиява от сорта мента и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50-60% ментол, като приблизително 20% от него е в естерна форма. Съставки, които са необходими за качеството на маслото и установени в него са: кетона жасмон, кетона ментон, лимонен, ментофуран, неоментол, изоментол, пулегон, пинен, пиперитон, цинеол.

Други вещества установени в билката са: L-карвон, флавонови гликозиди, витамин C, витамин B5, манган, фолат, диетични фибри. В листната маса се откриват още танини (около 6-12%), горчиви вещества, флавоноиди, никотинова киселина, амид на никотиновата киселина.

Лечебни свойства и приложение на мента

Днес ментата се употребява самостоятелно, в съчетание с други ароматни билки и като съставна единица. Резултатът от нейното използване в органолептично отношение е един и същ – уникален аромат, неповторима свежест и прекрасен вкус.

От билката се извлича етерично масло чрез парна дестилация. За целта се използват листата й, които се берат през месеците юли – август (периодът на цъфтеж) и се сушат на сянка или в сушилня при максимална температура до 30°С.

От получената надземна маса от 1 декар мента, се получава от 3 до 5 килограма етерично масло.

Прибирането на реколта листната маса на растението може да се прави по всяко време. Пресните листа трябва да се използва веднага или да се съхраняват до няколко дни в найлонови торбички в хладилник. По желание, те могат да бъдат замразени в кубчета лед. Сухи листа от мента трябва да се съхраняват в херметически затворени опаковки, поставени на хладно, тъмно и сухо място.

Ментата може да се приема под формата на чай (запарка, отвара), капки, инхалации, добавена като подправка към ястия, в състава на тонизиращи и разхладителни напитки, включена в сладкиши и кремове. Съставка е на множество билкови лекарства, други медикаменти, козметични средства, перилни, миещи и дезинфекциращи средства.

Свойства на ментата

• спазмолитично
• апетитовъзбуждащо
• противовъзпалително
• жлъчегонно
• антисептично
• болкоуспокояващо
• съдоразширяващо
• тонизиращо
• ароматизиращо
• освежаващо
• намалява количеството на отделена кърма

Изображение: freepik.com

Билката се употребява при състояния и заболявания като: атеросклероза, стенокардия, инфаркт, кашлица, бронхити, остри катари, гадене, повръщане, смущения в храносмилането, стомашни болки и спазми, настинка, меланхолия, кожен сърбеж, жлъчни камъни, холецистит, хроничен панкреатит, сърдечно-съдови заболявания, виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия, диария, нервна възбуда, гингивит, зъбобол, лош дъх, мигрена, простуда, умора, шок, синузит, мускулни болки, физически травми, хроничен колит, киселини.

Ментата първоначално е била използвана като лечебно растение за лечение на болки в корема и болки в гърдите. В Рим, Плиний препоръчва на студентите да носят венец от мента, тъй като се е смятало, че "развеселява умовете им" – засилва мозъчната функция и подобрява паметта. По време на Средновековието, под формата на прах, листа й са се използвали за избелване на зъбите.

От билката се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи. Влиза в състава на обезболяващи гелове.

Ментолът от ментовото етерично масло се използва в медицината като компонент на много лекарства, и е много популярен в ароматерапията. Включва се в състава на цигари, защото блокира горчивия вкус на тютюна и успокоява гърлото. То действа антимикробно, като може да спре растежа на различни бактерии, включително на Helicobacter pylori, Salmonella enteritidis и метицилин-резистентният Staphyloccocu aureus. Удачни са инхалациите с него при възпаления на горните дихателни пътища, шок, умора, нервно напрежение. Масажът с ментово масло е ефективен при нарушения в менструалния цикъл.

При изследвания с животни се установява, че перилил алкохолът в билката, може да спре растежа на тумори на панкреаса и черния дроб.                                      

Ароматерапия с мента

Ментолът от ментовото етерично масло е съставка на много козметични и някои парфюмериини продукти. Тя е честа съставка на освежители за въздух, пасти за зъби, дъвки, душ-гелове, шампоани, перилни и миещи препарати и други подобни продукти.

Известна в гръцката митология като билката на гостоприемството, една от първите известни употреби на ментата в Европа е като дезодорант за стаи. Този ефект на ароматизация, се е постигал чрез разпръскване на растението по целите етажи на къщите. Днес в ароматерапията се използва ментовото масло.

Ментата в кулинарията

Ментовите листа, пресни или сушени, се прилагат много често в кулинарията. Пресните листенца обикновено се предпочита пред изсушените. И в двата случая съхранението на ментата не е проблем. При консумация те имат затоплящ, пресен, ароматен, сладък вкус с хладен послевкус.

Като подправка, растителният вид се комбинира много успешно с агнешко и пилешко месо, риба, картофи, морски деликатеси, яйца, зелени салати и зелен боб. Прилага се още в чайове, желета, шоколади, сиропи, бонбони, сладоледи, кремове, конфитюри, плодови салати, безалкохолни напитки.

В кухнята на Близкия изток, билката се използва в агнешки ястия, докато в британската и американската кухня, се използва в сос от джоджен и ментово млечице. Ментовото млечице е традиционна подправка поднасяна с агнешки ястия. В Дамаск, Сирия, се консумира интересната напитка лимонана (limonana), която е съчетание от мента и лимонада. Билката е необходима съставка в „Touareg” чая, популярен в Северна Африка и арабските страни и в някои алкохолни напитки, ликьори и коктейли. Студеният чай от нея действа освежаващо, а горещият се справя със състояние на преяждане. Уникална е комбинацията от мента, шоколад и алкохолно питие - опитайте!

Изображение: freepik.com

Примери за начин на приготвяне и прием на билката

• запарка - 2 чаени лъжици нарязани ментови листа се заливат с 250 мл вряща вода. Накисват се в продължение на 30 минути, последвано от прецеждане на чая, подслаждане по желание и консумиране.
• отвара - 2 супени лъжици нарязани листа се заливат с 300 мл вряла вода. Варят се 5-10 минути, след което така приготвени се оставят да киснат 1 час. Получената ментова течност се използва предимно за бани, компреси, гаргари, инхалации.
• извлек - в 500 милилитра вряла вода се накисват две супени лъжици от билката. Така престояват 10 минути. Запарката се прецежда и се пие 3-4 пъти на ден по 150 милилитра преди хранене. 
• ментови капки (тинктура) – от 2 до 4 пъти на ден, се приемат по 20-40 капки.
• гаргара с мента – накисват се листа в червено вино за 8 дни, в съотношение 1:10. Получената течност може да се използва за изплакване на устната кухина или да се пие в доза две супени лъжици след хранене.

Алергия от мента

Въпреки че се използва за лечение на много болестни състояния, тя може да предизвика алергични реакции при някои хора. Макар и рядко, те могат да се проявят с болки в коремната област, коремни спазми и диария, главоболие, изтръпване или безчувственост около устата, назална конгестия, запушване на синусите, гадене и други подобни неразположения. Това може да се дължи на някои от компонентите в билката. Понякога се наблюдават изявени алергични реакции към определен вид мента и липсващи към друг такъв.

За хора, които страдат от ментова алергия, се оказва трудно ежедневието им, понеже е свързано с употребата на множество продукти, които съдържат растението. Пред тях се изправя проблема да заместят или избегнат контакт с ментовите продукти, а те са навсякъде. В някои случаи, съприкосновението с тях може да доведе до незначителни смущения, а в други случаи алергичната реакция е тежка. Обикновено се демонстрира с гадене, виене на свят, дихателни проблеми.

Американска фондация по алергии и астма твърди, че през последните години нараства броя на хората страдащи от ментова алергия.

Изображение: freepik.com

Инсектицидни свойства на ментата

Ментолово масло се използва също и като екологично чист инсектицид, поради способността му да убива някои вредители като оси, стършели, мравки и хлебарки. Растението отблъсква вредни насекоми и привлича полезни такива. Изсушена и събрана в торбички се поставя в гардероби и шкафове с цел ароматизиране и прогонване на вредители. Със същата цел може да се отглежда като саксийно растение в дома.

Самата билка страда от белокрилка и листни въшки.

Интересно за ментата

Според гръцката митология растението води началото си от нимфа (Minthe), която е превърната в растение от Персефона – съпруга на Плутон. Тя е ревнувала Плутон от съперницата й. Той не е могъл да се противопостави на превръщането на Minthe в растение, затова я дарил с приятен аромат, който да обогатява градините.

Според древните гърци, действието на ментата се изразявало в засилване на умствените способности на индивида, като ваните с нея повишавали концентрацията. До 17-ти век се употребява като ароматна подправка в блюдата на гръцкия народ. След това, през 18-ти век, билката бива забравена, дори липсва в списъка на най-ароматните растения, използващи се в кулинарията.

Заглавно изображение: C T Johansson, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Kham Tran - www.khamtran.com, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons