Майоран, Майорана

Майоран, Майорана (Origanum majorana) едногодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Устноцветни (Lamiaceae). С ригана принадлежат към един род. Майоран е чувствителна на студ, многогодишна билка със сладки борови и цитрусови вкусове. В някои страни от Близкия изток майоранът е синоним на риган и там наименованията сладък майоран и възлов майоран се използват, за да го различават от другите растения от рода Origanum. Нарича се още саксиен майоран, въпреки че това име се използва и за други култивирани видове риган.

Устройство на майоран

Билката достига на височина от 30 до 50 см. Стъблото й е ръбесто, право и разклонено. Листата са гладки, прости, яйцевидни до продълговато яйцевидни, дълги 0,5-1,5 см, широки 0,2-0,8 см, с тъп връх, цял ръб, симетрични, с изтъняваща основа, и мрежесто жилкуване. Структурата на листа е изключително гладка поради наличието на множество власинки. Цветовете са бели или червеникави. Цъфти от юни до август месец, а семената узряват от август до септември. Цялото растение излъчва характерна приятна миризма.

Изображение: Dobromila, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на майоран

Родината му е Индия и Арабския полуостров, откъдето е пренесен в Средиземноморието. Отглежда се предимно в Средиземноморието и Северна Африка. Култивира се в много европейски страни, най-много във Франция и Германия. Растението е топлолюбиво и светлолюбиво.

Използваема част на майоран

• изсушена надземна част;
• цветни пъпки и листа.

Изображение: Nad.roz (original file), Deiadameian (cropped detail), CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Майоранът се култивира заради ароматните си листа, зелени или сухи, за кулинарни цели. Върховете се изрязват, когато растенията започват да цъфтят и се сушат бавно на сянка. Често се използва в билкови комбинации. От друга страна цъфтящите върхове и листа на майорана се дестилират на пара, за да се получи етерично масло, което е с жълтеникав цвят (с остаряването потъмнява до кафяво). Те дават 0,3-0,4% етерично масло, наричано „Масло от сладък майоран“. То има много химически компоненти, някои от които са борнеол, камфор и пинен. Използва се като ароматизатор на храни и в парфюмерията, сапуните, продуктите за коса и др.

Химичен състав на майоран

• алкалоиди;
• етерично масло (1-2%);
• горчиви вещества;
• танини и др.
• етеричното масло;
• терпинен;
• пинен;
• сабинен;
• борнеол;
• феноли.

Лечебни свойства и приложение на майоран

Изображение: SKsiddhartthan, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Майоранът се прилага като подправка, билка и за целите на парфюмерията. Има спазмолитично, антисептично, съдоразширяващо действие, стимулира храносмилането; антидепресантно, ароматизиращо, карминативно, жлъчегонно, диафоретично, дезинфекциращо, отхрачващо, стимулиращо менструалния поток; ободряващо действие; успокоително и пикочогонно.

Майоранът се използва главно като кулинарна билка, но е и медицински ценен поради своите стимулиращи и спазмолитични свойства. Той е добър общ тоник, лекуващ различни нарушения на храносмилателната и дихателната система. Има по-силно въздействие върху нервната система от свързания с него риган (O. vulgare) и също така се смята, че намалява половото влечение. Тъй като може да стимулира менструацията, не бива да се използва медицински от бременни жени, въпреки че малки количества, употребявани за кулинарни цели, са безопасни. Приема се вътрешно при лечение на бронхиални оплаквания, главоболие от напрежение, безсъние, безпокойство, леки храносмилателни разстройства и болезнена менструация. Не трябва да се предписва на бременни жени. Външно се използва за лечение на мускулна болка, бронхиални оплаквания, артрит, навяхвания и скованост на ставите.

Събира се в началото на цъфтежа и може да се използва прясно или изсушено. Често се използва лечебно под формата на етерично масло, като около 70 грама се получават от 70 килограма прясна билка. Маслото се използва като външно приложение за навяхвания, натъртвания и др., както и в ароматерапията. Ключовата му дума е „Мускулен релаксант“. Помага при изкълчване и натъртване.

Майоранът се прилага в

• медицината;
• козметиката - за сапуни, продукти за коса и пр.
• парфюмерията;
• аромотерапията;
• хранително-вкусовата промишленост като подправка;
• като градинско цвете.

Начин на употреба

• запарка - до 1 кафена лъжичка за чаша запарка дневно;

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Кулинарна употреба - майоранът се използва за подправяне на супи, яхнии, дресинги, сосове и за направата на билкови чайове. Листата  могат да се консумират сурови или варени. Сладкият майоран се използва широко като ароматизатор за салатни сосове, зеленчуци, бобови растения и масла. Има по-деликатен вкус от близкородствения риган (Origanum vulgare) и е най-добър, когато се използва прясно и се добавя едва към края на готвенето. Ароматните семена се използват като ароматизатор за сладкиши, напитки и др. Билков чай се приготвя от пресни или изсушени листа. Вкусът наподобява смес от мащерка, розмарин и градински чай.

Други приложения на майоран

От билката се добива багрилно вещество. Растението често се използва за дезинфекция на пчелните кошери.

Интересно за майоран

Изображение: Photo by David J. Stang, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Майорана, както дафиновото дърво, са били свещени растения в древността. Те се използвали особено много през Средновековието и главно за лекуване на епилепсия и женски болести. Родина на майорана се смята Северна Африка. Тя е била добре позната през гръко-римската епоха. Древните гърци смятали, че ако на нечий гроб поникне майорана, покойникът се радва на вечен мир и щастие в отвъдното.

Майоранът е бил известен на гърците и римляните като символ на щастието. Предполага се, че се разпространил на Британските острови през Средновековието. Не е бил добре познат в Съединените щати, докато там не са се завърнали войници от Втората световна война от Италия със своите знания за билката.

Заглавно изображение: SterlingHerron, CC0, via Wikimedia Commons