Домашна нандина

Домашна нандина (Nandina domestica) представлява широколистен вечнозелен храст, който е представител на семейство Киселтрънови (Berberidaceae).

Устройство на домашна нандина

Изображение: KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Височината на храста достига около 2 метра. Ширината на стъблото му е 1,5 метра с многобройни и неразклонени клонки, които увеличават броя си към върха на растението. Листата са широколистни и лъскави. Дължината им е от 50 до 100 сантиметра. Младите листа са назъбени и през пролетта са оцветени в ярко розово до червено. Цветовете притежават конусовидна форма и са бели на цвят. Домашната нандина цъфти в началото на лятото. Плодовете са яркочервени и зреят през късна есен.

Разпространение на домашна нандина

Растението произхожда от източните части на Азия - Китай, Япония и Индия.

Химичен състав на домашна нандина

Изображение: Famartin, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Плодовете на нандината имат богато съдържание на алкалоиди - най-високо е съдържанието на нанотеин. Растението може да бъдe токсично, поради наличието на циановодородна киселина във всички негови части. В корените се съдържат О-метиламин (нандинин), лизин, О-метил лизин, берберин, метиспермин, мандофорин, мениспермин, нандинин, изобулидин, нандазурин, дехидронандинин, синоакютин, N-нонардинин, хидроксиандиндинин, нуциферин, дехидроизобразин, хидроксибехерин, епибърберин, гриенланцин. При химични проучванния се изолирано инхибиращо тирозиназа съединение - 4-бета-D-глюкопиранозилоксибензоена киселина.

Използваема част на домашна нандина

Употребяват се изсушените плодове.

Лечебни свойства и приложение на домашна нандина

Изображение: Katsudanso, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

В древната китайска медицина листата на домашната нандина са били използвани за приготвянето на различни медикаменти, които са се използвали при настинка, кашлица, различни възпаления, инфекции, скрофула. От корените и стъблата китайските лечители приготвяли отвари, които се прилагали при треска, обикновена настинка, конюнктивит, кашлица, жълтеница, остър гастроентерит, инфекции на пикочните пътища и травматични наранявания. Според исторически данни растението е било почитано в Китай по времето на династията Сун. Дървените стъбла също са били използвани в Китай за производство на пръчици, които китайците използвали за прибори за хранене.

В Япония нандината е била засаждана в дворовете, за да предпазва домовете от зли сили.

Лечебни свойства

• противокашлично;
• антипиретично;
• противовъзпалително;
• болкоуспокояващо;
• антимикробно;
• антимикотично;
• антиоксидантно.

Заболявания и състояния, при които се прилага домашна нандина

• остър бронхит;
• магарешка кашлица;
• стомашно-чревни колики;
• болки в костите;
• мускулни болки;
• уро-генитални инфекции.

Начин на приложение

Изображение:

This picture is a work by Emmanuel Douzery. Please credit this with: Picture : Emmanuel Douzery in the immediate vicinity of the picture. If you use one of my works, please email me (account needed) or leave me a short message on my discussion page. It would be greatly appreciated! Do not copy this picture illegally by ignoring the terms of the license below, as it is not in the public domain. If you would like special permission to use, license, or purchase the picture, please contact me to negotiate terms., CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Най-често домашната нандина се използва във флоралната декорация на дворове, градини и паркове. Растението е предпочитано, тъй като е вечнозелен растителен вид. В някой страни храстът е считан за плевел.

Внимание!

Всички части на домашната нандина съдържат хидроцианидна киселина, която е токсична!

Заглавно изображение: A. Barra, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons