Боб мунг, Зелена грама

Боб мунг (Vigna radiata) представлява топлолюбиво, едногодишно бобово растение, принадлежащо към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae). Може да се срещне с алтернативни имена като Phaseolus aureus, Phaseolus sublobatus, Vigna sublobata, папуда (Австралия), зелена грама (Индия) и други. Боб мунг (зелена грама) е важна бобова храна отглеждана в тропически и субтропически условия. Смята се, че е опитомен още преди 1500 год пр.н.е

Устройство на боб мунг

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Средната височина на зрялото растение е около 90 см, като варира от 15 см до 1 м. Дивите видове обикновено са пълзящи, докато култивираните имат изправен растеж. Кореновата система е добре развита. Стъблата са силно разклонени, понякога раздвоени на върха. Листата са различни, трилистни с елипсовидна или овална форма на отделните листчета, 5-18 см дълги и 15 см широки. Листата, стъблата и шушулките са леко мъхести. Цветът наподобява форма на пеперуда със светложълто или зеленикаво оцветяване. Шушулките са дълги, цилиндрични, покрити с дълги, надлъжни и напречни копринени власинки. Растат на върха на растението и са висящи. В тях се съдържат между 7 и 20 малки, елипсовидни кубоидни семена, които могат да имат различен цвят - зелен, жълт, маслинен, кафяв, виолетово-кафяв, черен или пъстър (ивичест). Цветът на семената се използва за различаване на отделните видове боб мунг.

Разпространение на боб мунг

Боб мунг е разпространен в Западна Индия, Югоизточна и Източна Азия, Африка, където отдавна е познат като храна на местните жители. Може да се открие още в Южна Европа, Северна и Южна Америка. Вирее от нивото на морското равнище до 1850 метра надморска височина в Хималаите.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Основен производител на боб мунг в световен мащаб е Азия, като на Индия се пада най-големият дял от производството, което съставлява над 50% от световното такова, но поради голямата консумация в страната износът е ограничен. Китай също произвежда голямо количество боб мунг, което представлява 19% от производството на бобови култури за страната. Тайланд е основен износител и производството му е нараснало с 22% годишно за периода от 1980 до 2000 година.

Условия на отглеждане и растеж на боб мунг

Развива се бързо като цъфти седем-осем седмици след засаждането, а пълна зрялост достига за 12 до 14 седмици. Оптимални температури за отглеждане са около 28-30 ° C (винаги над 15° C). Засява се лятото и есента. Не изисква големи количества вода и е толерантен към засушаване. Високата влажност може да повреди семената, които могат да покълнат преди да са събрани. Може да расте на широка гама от добре дренирани почви, но най-подходящи са плодородни пясъчни и глинести такива, с рН от 5 до 8. Може да бъде засят самостоятелно или в кооперация с други бобови култури, захарна тръстика, царевица, сорго, фуражна трева или дървета. Реколтата от боб мунг, отглеждана за семена се прибира когато шушулките започнат да потъмняват, което обикновено настъпва на седмични интервали. При сортовете, чиито растения узряват едновременно, се събират целите растения, изсушават се на слънце и семената се отстраняват чрез утъпкване или удари с прът.

Химически състав на боб мунг

Изображение: Judgefloro, Public domain, via Wikimedia Commons

Боб мунг съдържа някои антинутриенти (вещества, които намаляват способността на организма да усвоява или използва някои основни хранителни вещества като витамини и минерали). Такива са трипсинови инхибитори, хемотрипсинови инхибитори, танини и лектини. Количеството на антинутритивните фактори може да бъде намалено чрез някои методи на преработка като накисване, варене или пресоване. Семената съдържат по-висок процент лизин, отколкото всички останали зеленчукови семена.

Състав и хранително съдържание на семената

• богато протеинно съдържание, като аминокиселинният профил на боб мунг е подобен на този на соята;
• витамини - тиамин, ниацин, витамин В6, пантотенова киселина, витамин С, витамин К, рибофлавин (витамин А);
• макро- и микроелементи - желязо, магнезий, фосфор, калий, мед, манган;
• диетични фибри;
• ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол;
• ниско съдържание на натрий.

Лечебни свойства и приложение на боб мунг

Той е отличен източник на протеини и е свободен от редица от факторите причиняващи метеоризъм, присъстващи при познатите ни и широко разпространени бобови растения (боб, леща, грах). Поради това е предпочитана храна за вегетарианци, малки деца и пациенти във възстановителен период. Може да се консумира в суров или изсушен вид под формата на цели семена, кълнове, незрели семена и брашно, влагани в различни рецепти като супи, каши, закуски, хляб, макарони, юфка и дори сладолед. Незрелите шушулки и младите листа също могат да се консумират като зеленчук.

Изображение: Earth100, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

От скоро боб мунг представлява интерес и като фураж (сено, слама и силаж) и като такъв може да се използва около шестата седмица след засяването, преди цъфтежа. Като фуражна култура намира приложение при преживните животни (говеда, биволи, овце) в благоприятно съотношение с кокосово брашно, палмово брашно, изсушени пивоварни дрожди. Подходящ е още за домашни птици и бройлери, зайци и някои риби и ракообразни (азиатски лаврак, нилска тилапия). Обработените семена може да се включат в дажбата на подрастващи прасета, свине майки.

По-малко известно е приложението му като зелена тор за различни култури.

Ефекти на боб мунг върху здравето

Редовната консумация на боб мунг може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания с около 22 %. Жените, които ежедневно консумират боб мунг са с понижен риск от рак на гърдата, тъй като това бобово растение е богато на протеинови инхибитори, които контролират раковите клетки. Кълновете на растението осигуряват витамин С и антиоксиданти, които подпомагат функцията и здравината на клетките и тъканите. Боб мунг е подходяща храна за диабетици, тъй като намалява нивата на холестерола, поддържа чернодробната функция и забавя стареенето на кожата, укрепва косата и ноктите.

Заглавно изображение: Ivar Leidus, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons