Акмела

Акмела (Spilanthes oleracea, Spilanthes acmella) представлява ниска цъфтяща, едногодишна билка, с изправени стебла. Принадлежи към семейство Asteraceae. Спилантолът в билката се оказва ефективен слюноотделящ агент и инсектицидно средство срещу комари. Използва се в козметиката, кулинарията, медицината.

Устройство на акмела

Акмела има едри отличаващи се цветове с привлекателен яркожълт цвят с червеникаво виолетово петно в центъра. Това дава декоративната й стойност в градините. Развива се под формата на малка туфа. Листата и са оцветени в различни нюанси на зелено-лилавото.

Изображение: Ks.mini, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на акмела

Родината на акмела е Бразилия. Сега е разпространена, основно като декоративно растение из целия свят. Отглежда се като такова и привлича светулки, когато цъфти. Чувствителна е на измръзване.

Химичен състав

Билката съдържа спилантол, сигмастерил, тритерпенес, изобутиламид. Най-важните присъстващи за вкуса молекули са амидите на мастните киселини като спилантол, който е отговорен за тригеминалния и индуциращия слюнката ефект на растението. Тя също така съдържа стигмастерил-3-О-b-D-глюкопиранозид и редица тритерпени.

Лечебни свойства и приложение на акмела

Акмела се използва като лечебно средство в различни части на света. Екстракт от растението е тестван срещу различни дрожди и бактерии и по същество е неактивен. Доказано е, че има силно диуретично действие при плъхове. Отварата или запарката от листата и цветята й са традиционно лекарство за заекване, зъбобол и стоматит.

Спилантолът

Като храстово растение, използвано за лечение на зъбобол, аналгетичният ефект на растението се дължи на наличието на компоненти, съдържащи N-изобутиламидна част, като спилантол, вещество, за което е установено, че ефективно насърчава слюноотделянето. Спилантолът се абсорбира трансдермално и през устната лигавица. Той може да активира TRPA1, специфичен преходен рецепторен потенциал (TRP) йонен канал в устната кухина. В допълнение към капсаицин, алил изотиоцианат и цинамалдехид, спилантолът също така се отразява на катехоламиновите нервни пътища, присъстващи в устната кухина, които насърчават производството на слюнка, което е отговорно за способността му да индуцира усещане за поливане.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Свойства и приложение на акмела

• мощен имуностимулант;
• антибактериални свойства;
• диуретично действие;
• против зъбобол, стоматит, болки в гърлото;
• подпомага слюнкоотделянето;
• показан срещу кръвни паразитози.

Билката е показана при зъбобол - сдъвкването на една от цветни пъпки ще блокира болката и ще предизвика обилно слюноотделяне. Това растение дължи антисептичните си свойства на съдържащият се в него алкалоид спилантол (по-точно, на неговите алкиламини), познат с имуностимулиращите и слюнкоотделителните си свойства. Спилантолът е ефективен в изключително ниски концентрации срещу кръвни паразити, и е отрова за повечето безгръбначни. Това е обяснението за неговите комунални свойства срещу кръвни паразити, по-специално маларийната спирохета като профилактика и лечение на маларийни пристъпи. Ефективен е и срещу други кръвни паразити, включително и Лаймска болест.

Билката притежава силни антибактериални свойства. Проучванията показват силна ин витро активност на екстракти от Акмела срещу общи патогени като Escherichia Coli, Klebsiella pneumoniae, Proteus vulgaris, Pseudomonas aeruginosa, Salmonella gallinarum и Staphylococcus albus. Акмела също инхибира гъбични организми като Candida albicans, която е отговорна за почти епидемично състояние, известно като кандидоза.

Вътрешното използване на тази билка стимулира повишаването на степента на фагоцитоза , увеличаването на производството на бели кръвни клетки и увеличаване производството на антивирусен интерферон. Проучване със сушени листа от Акмела от Руанда показва активна имуномодулираща активност, по-специално увеличаването на производството на мононуклеарни левкоцити. От направено проучване става ясно, че има стимулиращ ефект не само на паротидната жлеза, но също и върху лимфната система. Всичко, което се движи с лимфната течност ще защитава организма от болести, и съдейства за отстраняването на токсичните метаболитни отпадъци.

Начин на употреба

• тинктура - доза: 30-40 капки, 2-5 пъти на ден.

Кулинарни приложения на акмела

В кулинарията  се използва нарязан на ситно лист от акмела прибавен към салати и яхнии. Малки количества настъргани пресни листа добавят уникален вкус на салатите. Сварените листа губят силния си вкус и могат да се използват като листни зеленчуци. Както пресни, така и варени листа се използват в ястия като яхнии в Северна Бразилия, особено в щата Пара. Те се комбинират с чили и чесън, за да добавят вкус и витамини към други храни.

Цветната пъпка има тревист вкус, последван от силно изтръпване или вцепеняване и често прекомерно слюноотделяне, с усещане за охлаждане в гърлото. В Индия цветовете се използват като ароматизатор при дъвченето на тютюн.

Изображение: P. S. Sena, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Масло от акмела

Концентриран екстракт от растението, наричан понякога масло от джамбу или екстракт от джамбу, се използва като ароматизиращо средство в храни, дъвки и тютюн за дъвчене. Традиционно маслото се добива от цялото растение.

Екстрактът от джамбу като ароматизатор е описан като имащ цитрусов, билков, тропически или плесенен мирис, а вкусът му може да бъде описан като остър, охлаждащ, изтръпващ, ефервесцентен. По този начин, както е описано, използването на аромат на екстракт от джамбу включва способността да предизвиква усещане за апетит и способността да стимулира производството на слюнка.

Спилантолът, основната съставка на екстракта от джамбу, е отговорен за възприемането на апетитен вкус, както и способността да стимулира слюноотделянето, може би чрез стягащото си действие или острия си вкус.

Заглавно изображение: Phyzome, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons