Посиняване на устните

› Въведение

› По-чести причини за възникване 

› Симптоми

› Диагноза

Въведение

Посиняване на устните представлява клиничен признак, при който се наблюдава синкаво или виолетово оцветяване на устните. Медицинският термин, с който това се означава е цианоза. Това състояние е индикатор за недостатъчно кислородно насищане на тъканите. Посиняването на устните често е важен диагностичен белег при заболявания на дихателната или сърдечно-съдовата система.

Посиняването на устните представлява промяна в нормалния розово-червен цвят на устните към синкаво-виолетов оттенък. Цианозата най-общо се разделя на два основни вида - централна и периферна. 

• Централната цианоза възниква при намалено кислородно насищане на артериалната кръв и се наблюдава при заболявания на дихателната система, сърдечно-съдови заболявания с шънт, тежка хипоксемия и други състояния, водещи до нарушен газообмен. Тя се проявява със синкаво оцветяване на устните, езика и лигавиците и именно посиняването на устните е характерен симптом на централната цианоза.
• Периферната цианоза се дължи на забавено периферно кръвообращение и повишено извличане на кислород от тъканите. Най-често се наблюдава при измръзване, сърдечна недостатъчност, шокови състояния или периферни съдови нарушения. При този тип цианоза синкавото оцветяване засяга предимно крайниците - пръстите на ръцете и краката, носа и ушните миди, докато лигавиците обикновено остават розови.

Посиняване на устните може да се дължи на:

• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - измръзване, попадане на чуждо тяло в дихателните пътища, изкачване на голяма висока надморска височина, свръхдоза наркотици.

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - анемия, желязодефицитна анемия, метхемоглобинемия.

• Болести на дихателната система - астма, бронхит, пневмония, емфизем, белодробен оток, фиброзиращ алвеолит, пневмокониоза, круп, оток на ларинкса, пневмоторакс, бронхиолит, хронична обструктивна белодробна болест, епиглотит.

• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - шок, кашлица, асфиксия.

• Болести на органите на кръвообращението - белодробна емболия, синдром на Рейно (Raynaud's syndrome), сърдечна недостатъчност. 

• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - тетралогия на Фало (tetrology of Fallo), камерно-преграден дефект.

• Фактори, влияещи върху здравното състояние - тютюнопушене.

По-чести причини за възникване

Измръзване

Представлява увреждане на тъканите вследствие на продължително излагане на ниски температури. Под въздействието на студа настъпва силна вазоконстрикция на периферните кръвоносни съдове, с цел запазване на телесната температура и кръвоснабдяването на жизненоважните органи. Това води до намален приток на кислород към периферните тъкани и повишено количество дезоксигениран хемоглобин, което причинява синкаво оцветяване на устните, пръстите и кожата. При по-тежки случаи могат да настъпят болка, загуба на чувствителност и тъканна некроза.

Анемия

Анемията представлява състояние, характеризиращо се с намалено количество хемоглобин, еритроцити или нарушена способност на кръвта да пренася кислород. Причините могат да бъдат кръвозагуба, дефицит на желязо, витамин B12 или фолиева киселина, хронични заболявания, хемолитични процеси и други. При тежка анемия тъканите получават недостатъчно количество кислород, което може да доведе до отпадналост, лесна умора, задух, тахикардия и понякога синкав оттенък на устните и бледост на кожата.

» Повече информация по темата: Анемия

Болести на дихателната система

Заболяванията на белите дробове и дихателните пътища са сред най-честите причини за централна цианоза, тъй като нарушават нормалния газообмен и водят до понижено кислородно насищане на артериалната кръв.

• Хронична обструктивна белодробна болест: хронично прогресиращо заболяване, което се характеризира с трайно ограничение на въздушния поток в дихателните пътища. Най-честата причина е дългогодишното тютюнопушене. Пациентите страдат от хронична кашлица, експекторация и прогресиращ задух. В напредналите стадии се развива хипоксемия, която може да доведе до посиняване на устните и крайниците.
• Пневмония: остро инфекциозно заболяване на белодробния паренхим, причинено най-често от бактерии, вируси или по-рядко гъбички. Възпалителният процес води до натрупване на ексудат в алвеолите и затруднен обмен на кислород. Клинично се проявява с висока температура, кашлица, болка в гърдите, отпадналост и задух. 
• Бронхиална астма: хронично заболяване, характеризиращо се с хиперреактивност и възпаление на бронхите. Под въздействие на различни фактори като алергени, инфекции, физическо усилие или студен въздух се развива бронхоспазъм и оток на бронхиалната лигавица. Това води до пристъпи на задух, кашлица, свиркащо дишане и чувство за стягане в гърдите. При тежки астматични пристъпи кислородното насищане може рязко да спадне и да се появи посиняване на устните.

Белодробен емболизъм

Остро животозастрашаващо състояние, при което тромб, най-често произхождащ от дълбоките вени на долните крайници, запушва белодробна артерия или неин клон. Това води до внезапно нарушение на белодробното кръвообращение и газообмена. Симптомите включват внезапен задух, гръдна болка, тахикардия, кашлица и цианоза. При масивен емболизъм може да настъпи остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност.

» Повече информация по темата: Белодробен емболизъм

Вродени сърдечни малформации

Представляват структурни аномалии на сърцето и големите съдове, налични още при раждането. При част от тях се наблюдава смесване на венозна и артериална кръв или преминаване на неоксигенирана кръв в системното кръвообращение. Това води до хронична хипоксемия и постоянна цианоза. Сред най-честите цианотични малформации са тетралогията на Фало, транспозицията на големите съдове и трикуспидалната атрезия. Засегнатите пациенти често имат задух, лесна умора и посиняване на устните още от ранна детска възраст.

Шок

Тежко нарушение на кръвообращението, при което тъканите и органите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества. Шокът може да бъде хиповолемичен, кардиогенен, септичен или анафилактичен. Независимо от причината, настъпва тежка тъканна хипоксия и метаболитни нарушения. Клиничните прояви включват спадане на артериалното налягане, ускорен пулс, студена влажна кожа, обърканост и цианоза на устните и крайниците. Без адекватно лечение състоянието може да доведе до мултиорганна недостатъчност и летален изход.

Симптоми

Посиняването на устните често е признак за недостатъчно кислородоснабдяване на организма и обикновено не се проявява изолирано. В зависимост от основното заболяване цианозата може да бъде придружена от различни симптоми от страна на дихателната, сърдечно-съдовата и нервната система. Клиничната картина варира според тежестта и продължителността на хипоксемията. При остро настъпили състояния симптомите могат да се развият внезапно и бързо да прогресират, докато при хронични заболявания оплакванията често се развиват постепенно.

Най-честите симптоми, които могат да се наблюдават заедно с посиняване на устните, включват:

• Задух и чувство за недостиг на въздух
• Учестено или затруднено дишане
• Свиркащо дишане
• Кашлица
• Болка или тежест в гърдите
• Учестен пулс (тахикардия)
• Студена и влажна кожа
• Посиняване на пръстите на ръцете и краката
• Бледост на кожата
• Отпадналост и лесна умора
• Замайване и чувство за слабост
• Главоболие 
• Обърканост и нарушена концентрация
• Повишена температура 
• Изпотяване
• Намалена физическа активност

Поставяне на диагноза

Поставянето на диагноза при посиняване на устните включва подробна анамнеза, физикален преглед и назначаване на лабораторни и образни изследвания с цел установяване на подлежащото заболяване.

Анамнеза и физикален преглед

Лекарят събира информация за началото и продължителността на симптомите, наличие на задух, кашлица, болка в гърдите, температура, тютюнопушене, придружаващи заболявания и прием на медикаменти. При физикалния преглед се оценяват цветът на кожата и лигавиците, честотата на дишане, пулсът, артериалното налягане и наличието на белези за дихателна или сърдечна недостатъчност.

Пулсоксиметрия

Представлява бърз и неинвазивен метод за измерване на кислородната сатурация в кръвта. Намалените стойности насочват към наличие на хипоксемия (ниски нива на кислород в кръвта).

Лабораторни изследвания

Могат да включват пълна кръвна картина, възпалителни маркери, биохимични показатели и изследване на кръвните газове, чрез които се оценяват нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта.

Образни изследвания

Рентгенографията на бял дроб подпомага диагностиката на пневмония, белодробен оток и други белодробни заболявания. Компютърната томография се използва при съмнение за белодробен емболизъм или други структурни промени в гръдния кош.

Функционални изследвания на дишането

Спирометрията и други функционални тестове се използват за оценка на белодробната функция при заболявания като бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест.

Изображения: freepik.com