Гуша (увеличена щитовидна жлеза)

Гушата представлява състояние, което се характеризира с уголемяване на щитовидната жлеза. В световен мащаб повече от 90% от случаите на гуша са причинени от недостиг на йод. Появата на гуша може да доведе до затруднено дишане, кашлица, дрезгавост на гласа, затруднено преглъщане, болезненост в областта на щитовидната жлеза.

Гушата може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - недоимък на йод, селен, хипертиреоидизъм, хипотиреоидизъм, тиреоидит на Хашимото (Hashimoto's thyroiditis), подостър титеоидит, възли на щитовидната жлеза, пубертет, токсична нодуларна гуша, амилоидоза, акромегалия, синдром Pendred.
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност.
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - саркоидоза.
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - лъчетерапия.
• Новообразувания - рак на щитовидната жлеза.
• Други - страничен ефект от прием на някои медикаменти (амиодарон, карбимазол, литий), някои храни (твърде много ряпа, соя, зеле, праскови, фъстъци, спанак), тютюнопушене, пол (жени), възраст (над 40 г.), фамилна предразположеност.

По-чести причини за гуша (увеличена щитовидна жлеза)

Недостиг на йод

Йодът е микроелемент, необходим за синтезата на хормоните на щитовидната жлеза - трийодтиронин (Т3) и тироксин (Т4). Те представляват производни на есенциалната аминокиселина тирозин. Техните ефекти са свързани с повишаване на основната обмяна, термогенезата, кислородната консумация, а по време на бременност са от съществено значение за правилното развитие на плода. Около 70-80% от йода в човешкия организъм се намира в щитовидната жлеза. За да бъде възможен синтезът на тироидните хормони, човек се нуждае минимално от 150-200 микрограма йод на ден. След прием чрез храната йодът от храносмилателната система попада в кръвта, чрез която достига до клетките на щитовидната жлеза. На базолатералната мембрана на тироидните клетки се намира натриево-йоден симпорт, благодарение на който йодът чрез активен транспорт навлиза в щитовидната жлеза, където се използва за синтезиране на Т3 и Т4.

В състояние на йоден дефицит намалява и концентрацията на щитовидни хормони в кръвта, което по пътя на отрицателната обратна връзка води до високи нива на тироид-стимулиращия хормон (TSH, тиреотропин) от аденохипофизата. Тиреотропинът от своя страна стимулира щитовидната жлеза да засили своите биохимични процеси, клетъчния растеж и пролиферация, което води до хиперплазия на жлезата (гуша). Един тежък и продължителен йоден дефицит може да доведе до състояние на хипотиреоидизъм - ниски нива на щитовидни хормони.

Повече информация можете да намерите на:

»Йоден недостиг и природни източници на йод

Подостър тиреоидит

Подострият тиреоидит (още наричан субакутен тиреоидит или тиреоидит на de Quervain) е остро възпалително заболяване на щитовидната жлеза, вероятно причинено от вирус. Симптомите на заболяването включват треска, чувствителност и подуване на щитовидната жлеза, затруднено преглъщане. Често в началото на възпалението се развива хипертиреоидизъм, който може да бъде последван от състояние на хипотиреоидизъм.

Има случаи, в които подострият тиреоидит преминава без лечение, но бъдещата прогноза зависи от степента на увреждане на жлезата. Рядко се стига до постоянни здравословни проблеми след отшумяване на заболяването, но в редки случаи то може да доведе до трайна хипофункция на щитовидната жлеза.

Повече информация можете да намерите на:

»Подостър тиреоидит

Възли на щитовидната жлеза

Възлите на щитовидната жлеза представляват бучки, които могат да бъдат твърди или изпълнени с течност. Срещат се сравнително често и рядко са ракови. Според това дали произвеждат щитовидни хормони или не се различават няколко вида:

• Студените възли не произвеждат щитовидни хормони
• Топлите възли действат като нормални клетки на щитовидната жлеза
• Горещите възли продуцират повишено количество хормони на щитовидната жлеза

Обикновено възлите на щитовидната жлеза не причиняват сериозни симптоми, но ако те станат твърде големи, може да се развие:

• увеличена щитовидна жлеза, известна като гуша
• болка в основата на шията
• затруднения при преглъщане
• затруднения с дишането
• дрезгав глас

При наличие на така наречените горещи възли, които се характеризират с повишена продукция на Т3 и Т4, се наблюдават характерните за хипертиреоидизъм симптоми:

• бърз, неравномерен сърдечен ритъм
• необяснима загуба на тегло
• мускулна слабост
• затруднения със съня
• нервност

Тиреоидит на Хашимото

Тиреоидитът на Хашимото (още наричан болест на Хашимото, хроничен лимфоцитен тиреоидит или автоимунен тиреоидит) е автоимунно заболяване, което обикновено води до състояние на хипотиреоидизъм, но рядко и до тиреотоксикоза (хипертиреоидизъм). Заболяването се свързва с:

• Антитела, образувани от имунната система, които атакуват здрави клетки на щитовидната жлеза
• Натрупване на голям брой лимфоцити в областта на жлезата
• Увреждане на жлезата, водещо до намалена продукция на Т3 и Т4

В много случаи началото на болестта не се характеризира със съответни симптоми. Те се появяват с прогресиране на заболяването и съответстват с тези описани при състояние на хипофункция на щитовидната жлеза. Към тях спадат:

• умора
• качване на тегло
• трудно понасяне на студ
• болки в ставите и мускулите
• констипация
• суха кожа
• обилни или нередовни менструации
• проблеми с плодовитостта
• забавен пулс

Базедова болест

Базедовата болест (болест на Грейвс) е автоимунно заболяване, което се причинява от автоантитела (TRAb), насочени срещу TSH-рецепторите на тироцитите. Те действат като активатори на рецептора и по този начин стимулират синтезата на повече щитовидни хормони, което води до състояние на хипертиреоидизъм (тиреотоксикоза). Симптомите включват:

• загуба на тегло в комбинация с повишен апетит
• ускорен или неравномерен сърдечен ритъм
• нервност, раздразнителност, проблеми със съня, умора
• треперещи ръце, мускулна слабост
• изпотяване или трудно понасяне на топлина
• чести движения на червата
• увеличена щитовидна жлеза, гуша

При болестта на Грейвс е възможна изявата на редица очни симптоми като:

• Екзофталм – изпъкване на очите
• Оток на горните или долните клепачи
• Изоставане на горния клепач при гледане надолу – симптом на Graefe
• Лагофталм – невъзможност на горния клепач да покрие изпъкналата очна ябълка
• Рядко мигaне – симптом на Stellwag (в малка част от случаите може да се наблюдава „обратен“ Stellwag т.е. често мигане)
• Отклоняване очните ябълки навън при следене с поглед на приближаващ се към очите предмет – симптом нa Morbius

Рак на щитовидната жлеза

Ракът на щитовидната жлеза възниква в резултат на генетични промени (мутации), настъпващи в клетките на щитовидната жлеза. Мутациите позволяват на клетките да растат и да се размножават неконтролируемо, като успоредно с това губят способността да навлязат в апоптоза (програмирана клетъчна смърт). Натрупаните анормални клетки на щитовидната жлеза образуват тумор. Те могат да нахлуят в съседни тъкани и да се разпространят (метастазират) в други части на тялото.

Класификацията на рака на щитовидната жлеза зависи от типовете клетки, които се откриват в тумора. Видовете рак на щитовидната жлеза включват:

• Папиларен рак на щитовидната жлеза. Той възниква от фоликуларни клетки, които произвеждат и съхраняват хормони на щитовидната жлеза и е най-честата форма на рак на щитовидната жлеза.
• Фоликуларен рак на щитовидната жлеза. Фоликуларният рак на щитовидната жлеза също възниква от фоликуларните клетки. Обикновено засяга хора на възраст над 50 години. Клетъчният рак на Hurthle е рядък и потенциално по-агресивен тип фоликуларен рак на щитовидната жлеза.
• Анапластичен рак на щитовидната жлеза. Той представлява рядък вид рак на щитовидната жлеза, който започва във фоликуларните клетки. Този вид рак се характеризира с бърз растеж и е труден за лечение.
• Медуларен рак на щитовидната жлеза. Медуларният рак на започва в С-клетките на щитовидната жлеза, които произвеждат хормона калцитонин.
• Други редки видове. Други много редки видове рак, които започват в щитовидната жлеза, включват лимфом на щитовидната жлеза, който започва в клетките на имунната система на щитовидната жлеза, и тироиден сарком, който започва в клетките на съединителната тъкан на щитовидната жлеза.

Ракът на щитовидната жлеза обикновено не причинява никакви признаци или симптоми в началото на заболяването. С прогресиране на заболяването се появяват следните симптоми:

• Бучка (възел), която може да се усети през кожата на шията
• Промени в гласа, дрезгавост
• Затруднено преглъщане
• Болка във врата и гърлото
• Подути лимфни възли на шията

Диагноза

Поставянето на диагноза на заболяване на щитовидната жлеза е процес, който включва редица различни видове изследвания, включително клинична оценка, кръвни изследвания, образни тестове, биопсии и други тестове.

Физикалният преглед при ендокринолог включва:

• Оглед на шията и щитовидната жлеза
• Палпация на щитовидната жлеза
• Аускултация с помощта на стетоскоп за проверка за аномалии в кръвния поток
• Проверка на сърдечната честота и кръвното налягане
• Преглед на кожата – при хипотиреоидизъм тя е суха и груба, а необичайно гладката кожа е характерна за хипертиреоидизъм
• Преглед на очите
• Ехография на щитовидна жлеза

За да бъде възможно поставянето на точната диагноза по преценка на лекуващия лекар, могат да бъдат изследвани следните показатели:

• TSH – тироид-стимулиращ хормон, тиреотропин
• FT3, FT4 – свободни трийодтиронин и тироксин
• МАТ - антитела към тироидната пероксидаза, микрозомални антитела
• ТАТ - тиреоглобулинови антитела
• TRAb – TSH-рецепторни антитела и други

Друг метод за изследване са тестовете за усвояване на йод.

Лечение

Необходима е консултация с лекар при всяко нарушение на функцията на щитовидната жлеза. Решаващо за лечението е поставянето на точната диагноза. Медикаментозната терапия и хирургията са ефективни методи за регулация на хормоналните нива.

Заглавно изображение: freepik.com