Високо ниво на желязо в кръвта

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Изследване

› Лечение

Въведение

Високо ниво на желязо в кръвта представлява състояние, при което концентрацията на серумното желязо надвишава физиологичните стойности. Най-честата причина е наследствената хемохроматоза, но състоянието може да се наблюдава и при прекомерен прием на желязо, чести кръвопреливания или хронични заболявания. Прекомерното натрупване на желязо в организма може да доведе до токсични ефекти върху органи като черен дроб, сърце и панкреас. 

Желязото е жизненоважен микроелемент, който участва в редица ензимни реакции, както и в транспорта на кислород чрез хемоглобина. Организмът поддържа строг баланс между прием, усвояване и складиране на желязо. Изследванията на желязото в кръвта представляват лабораторни кръвни тестове, които се използват, за да се направи оценка на запасите на желязото в организма или нивото на желязо в кръвния серум. Кръвен тест с фалшиви повишени нива на желязо е възможно да се наблюдава при дехидратация на организма или грешка в събирането и съхранението на кръвта за изследване.

Нормалните стойности могат да варират между различните възрасти и полове:

• За мъже 12.5 - 31.3 mcmol/L (70 - 175 mcg/dL)
• За жени 8.9 - 26.8 mcmol/L  (50 - 150 mcg/dL)

Високото ниво на желязо в кръвта може да се дължи на:

• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хемохроматоза, хемосидероза, прием на храни с високо съдържание на желязо.
• Болести на храносмилателната система - цироза на черния дроб.
• Болести на кръвта и кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - хемолитични анемии.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - синдром на Зелуегър (Zellweger Syndrome).
• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - хронична хемолитична анемия, сидеробластна анемия. 
• Външни причини за заболеваемост и смъртност - прием на голямо количество таблетки, съдържащи желязо, множество кръвопреливания.
• Травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини - алкохолизъм, отравяне с желязо.

По-чести причини за възникване

Наследствена хемохроматоза

Това е генетично заболяване, при което се наблюдава повишена чревна абсорбция на желязо. Най-често е свързано с мутации в HFE гена като най-разпространени са C282Y и H63D. Натрупването на желязо става постепенно в продължение на години и първоначално протича безсимптомно. С напредване на процеса се засягат органи като черен дроб, панкреас, сърце и кожа, като може да се развият цироза, диабет, кардиомиопатия и характерна хиперпигментация.

» Повече информация по темата: Наследствена хемохроматоза 

Прекомерен прием на желязо

Продължителният прием на хранителни добавки с желязо без медицински контрол може да доведе до натрупване на желязо в организма. Това се наблюдава особено при пациенти, които се самолекуват или приемат добавки профилактично без доказан дефицит. Организмът не разполага с ефективен механизъм за елиминиране на излишното желязо, което води до постепенното му отлагане в тъканите. По-рядко, но повишените нива на желязо могат да се дължат и на прекомерен прием на желязо чрез храната,

Чести кръвопреливания

При пациенти с хронични анемии (например таласемия), многократните кръвопреливания водят до вторично претоварване с желязо. Всяка единица прелята кръв съдържа значително количество желязо, което се натрупва в организма. Хроничните анемии се характеризират с нарушено или неефективно образуване на еритроцити, което налага редовно трансфузионно лечение с цел поддържане на адекватни нива на хемоглобин и предотвратяване на тъканна хипоксия. Кръвопреливанията често се прилагат през определени интервали (например на всеки 2-4 седмици), особено при по-тежки форми.

Чернодробни заболявания

Хронични чернодробни заболявания като хепатит или цироза могат да нарушат метаболизма на желязото. Черният дроб играе централна роля в регулацията на желязото чрез синтеза на хепцидин и складирането на желязо. При увреждане на чернодробната функция тази регулация се нарушава, което може да доведе до повишена абсорбция и натрупване на желязо. Освен това, натрупаното желязо допълнително засилва оксидативния стрес и ускорява прогресията на чернодробното увреждане, създавайки порочен кръг.

Хемолитични анемии 

Разпадането на еритроцитите при хемолитичните анемии води до освобождаване на желязо в кръвта. Това състояние може да бъде наследствено или придобито и се характеризира с повишено разрушаване на червените кръвни клетки. Освободеното желязо се рециклира, но при хронична хемолиза количеството му може да надвиши нуждите на организма. В резултат се наблюдава вторично натрупване на желязо в тъканите. Често тези състояния се съпровождат и от жълтеница, спленомегалия и различна степен на анемия.

Симптоми

В ранните стадии повишеното желязо често протича безсимптомно. С напредване на натрупването се появяват неспецифични и органоспецифични прояви.

Общи симптоми

• Умора и отпадналост
• Слабост
• Намалена работоспособност
• Нарушена концентрация
• Сънливост 
• Главоболие
• Замайване
• Раздразнителност

Органоспецифични прояви

• Кожни промени: хиперпигментация, придаваща бронзов оттенък на кожата
• Чернодробни симптоми: увеличен черен дроб (хепатомегалия), тежест или болка в дясно подребрие, повишени чернодробни ензими. 
• Ендокринни нарушения: захарен диабет, нарушен глюкозен толеран, хипогонадизъм, намалено либидо, еректилна дисфункция, аменорея, инфертилитет.
• Сърдечно-съдови прояви: кардиомиопатия, аритмии, сърдечна недостатъчност.
• Ставни оплаквания: скованост, артралгия (болка в ставите) със засягане предимно на малките стави на ръцете.

Изследване

Диагностичният процес започва с лабораторни изследвания и при необходимост включва образни и генетични тестове. Оценката на желязото в организма не се базира единствено на серумното желязо, а включва няколко лабораторни показателя.

• Серумно желязо: повишени стойности над горната граница за дадената възраст и пол могат да насочат към претоварване с желязо, но трябва да се интерпретират заедно с останалите лабораторни показатели и в контекста на клиничната картина.
• Феритин: феритинът отразява запасите на желязо в организма. Нормалните стойности са приблизително 30-300 ng/mL при мъже и 15-200 ng/mL при жени. Повишеният феритин е най-чувствителният маркер за натрупване на желязо. Феритинът е острофазов белтък и високите му стойности могат да се наблюдават не само при претоварване с желязо, но и при различни възпалителни процеси и инфекции.
• Трансферинова сатурация: този показател представлява процентът на насищане на трансферина с желязо. Повишените стойности са ранен маркер за високо ниво на желязо в кръвта.
• Тотален желязосвързващ капацитет (ТЖСК): показва максималното количество желязо, което може да бъде свързано от трансферина в кръвта. Той индиректно отразява концентрацията на трансферин. При претоварване с желязо ТЖСК обикновено е нисък, тъй като по-голяма част от трансферина вече е наситен. 
• Генетично изследване: включва анализ за мутации в HFE гена, които са свързани с развитието на наследствена хемохроматоза. Генетичното изследване е особено важно и за скрининг при фамилна обремененост, тъй като заболяването се унаследява автозомно-рецесивно.

Лечение

Най-важният принцип в лечението на претоварването с желязо е намаляване на нивата на желязо в организма, за да се предотврати увреждане на органите. Подходът към терапията се определя от лекуващия лекар и зависи от причината за натрупване на желязо.

• Флеботомия: това е основният метод при наследствена хемохроматоза. Представлява периодично кръвопускане, което намалява запасите на желязо. Обикновено се извършва веднъж седмично до нормализиране на феритина, след което се преминава към поддържаща терапия.
• Хелаторна терапия: при този вид лечение се използват медикаменти, които се свързват с желязото и подпомагат неговото елиминиране от организма чрез урината или изпражненията. Използването на такива препарати изисква внимателен мониторинг на нивата на желязо, както и чернодробни и бъбречни показатели.
• Лечение на основното заболяване: при вторични форми е важно да се контролира основната причина, например подлежащо чернодробно заболяване или хемолитична анемия.
• Диетични мерки: ограничаването на храни, богати на желязо, може да допринесе за намаляване на натрупването. Препоръчва се умерено ограничение на червеното месо и храните, обогатени с желязо, както и на хранителни добавки с желязо без медицинска индикация. Ограничаването на алкохола също е от съществено значение.

Изображения: freepik.com