Лечение при нисък феритин

› Въведение

› Какво означава нисък феритин?

› Причини и симптоми при нисък феритин

› Лекарства за лечение на нисък феритин

› Особености в терапията

Въведение

Ниският феритин е един от най-честите и подценявани дефицити, засягащ както жени, така и мъже, деца, спортисти и възрастни хора. Той отразява изчерпването на железните запаси още преди да се развие анемия и често причинява умора, косопад, намалена издръжливост, нарушена концентрация и други неспецифични симптоми. Лечението при нисък феритин включва перорални или интравенозни препарати с желязо, корекция на храненето и мерки за подобряване на усвояването на желязото. Ранното разпознаване и адекватната терапия предотвратяват усложнения и значително подобряват качеството на живот.

Какво означава нисък феритин?

Феритинът представлява основният белтък за складиране на желязо в организма. Намира се основно в черния дроб, костния мозък и слезката, а малка част циркулира в кръвта. Сред по-важните характеристики на феритин се включват:

• какво е феритин: серумният феритин служи като индиректен маркер за общите железни запаси. Когато феритинът е нисък, това почти винаги означава, че железните депа са изчерпани, дори хемоглобинът все още да е в норма и изисква подходяща суплементация с цел превенция на по-сериозни прояви или усложнения
• референтни стойности: стойностите на феритин варират според лабораторията, възрастта и пола, но ориентировъчно най-общо нивата му при жени следва да са в порядъка на 15–150 ng/mL, при мъже е важно да се поддържат в порядъка на 30–300 ng/mL, а при деца в зависимост от възрастта е важно да са между 7 и 140 ng/mL. Важно е да се има предвид, че феритинът е и протеин на острата фаза и може да се повиши при възпаление, инфекция, заболяване на черния дроб или затлъстяване. Затова ниска стойност е винаги значима, но нормална или леко повишена стойност не изключва дефицит, поради което често се назначават и редица други допълнителни изследвания
• какво означава нисък феритин: ниският феритин означава изчерпване на железните запаси в организма. Това е най-ранният и най-чувствителен маркер за железен дефицит, преди да настъпи анемия. Когато феритинът е нисък, тъканите не получават достатъчно желязо за нормалната си функция, нарушава се образуването на хемоглобин, рискът от развитие на желязодефицитна анемия значително нараства, могат да се появят симптоми като умора, косопад, отпадналост, задух при усилие, тахикардия, склонност към студени крайници

Регулярното проследяване нивата на феритин, особено при лица от рисковите групи (крайни възрастови групи, бременни жени, полиморбидни пациенти) има важно значение за превенция на тежка желязодефицитна анемия и свързаните с нея усложнения.

Причини и симптоми при нисък феритин

Ниският феритин е често неглижирана и подценявана тема, като регулярното му проследяване, особено при лица в риск, може да се използва с профилактична цел. Сред най-честите причини и рискови фактори за нисък феритин и типичните клинични изяви се включват:

• причини за нисък феритин: ниският феритин е резултат от дисбаланс между нуждите на организма и наличния прием или усвояване на желязо. Най-честите причини включват за развитие включват недостатъчен прием на желязо (бедна на желязо диета, вегетарианство или веганство), повишени нужди (бременност, кърмене, периоди на растеж при деца и юноши, интензивно физическо натоварване), влошено усвояване (цьолиакия, болест на Крон, улцерозен колит, след бариатрична хирургия, активна Helicobacter pylori инфекция), хронична кръвозагуба, възпалителни и хронични заболявания и други
• рискови фактори: определени групи са по-предразположени към развитие на нисък феритин, включително жени с обилни менструации, бременни и кърмещи жени, деца и юноши в период на интензивен растеж, пациенти със стомашно-чревни заболявания, спортисти, при хроничен прием на нестероидни противовъзпалителни средства и други
• симптоми при нисък феритин: симптомите могат да се появят още преди хемоглобинът да падне под нормите, като най-честите включват постоянна умора, изтощение, намалена работоспособност, задух при минимално усилие, сърцебиене, ускорен пулс, косопад, бледност, студени крайници, главоболие, световъртеж, чупливи нокти, синдром на неспокойните крака, трудна концентрация, проблеми с вниманието, повишена раздразнителност. При децата могат да се наблюдават нарушения в растежа и когнитивното развитие
• риск от усложнения: в дългосрочен план е налице риск от развитие на желязодефицитна анемия, влошено качество на живот, повишен риск от инфекции, по-тежко протичане на бременност (риск от преждевременно раждане, ниско тегло на плода), сърдечно-съдово натоварване, по-бавно възстановяване при спортисти и значителен спад в издръжливостта

Ранното разпознаване на симптомите, назначаване на съответните изследвания, установяване на етиологията на състоянието и предприемане на необходимите мерки за ограничаване на вредните фактори и корекция с подходяща медикаментозна терапия значително редуцира рисковете от развитие на сериозни усложнения.

Лекарства за лечение на нисък феритин

Лечението при нисък феритин стартира възможно най-скоро след установяване на ниските нива, като се контролира от проследяващия лекар. Успоредно с лекарствената терапия се предприемат мерки за ограничаване на рисковите фактори, които провокират изчерпване нивата на феритина, при нужда се назначава лечение на налични подлежащи заболявания, водещи до ниски нива на феритин и влошено усвояване на желязото от храната и лекарствата.

Основните мерки при лечение на нисък феритин включват:

• перорални препарати с желязо: пероралната терапия е първа линия при нисък феритин, освен ако няма противопоказания или тежка малабсорбция. Използват се най-често препарати с двувалентно желязо (железен сулфат, железен глюконат, железен фумарат), като те имат най-висока бионаличност, но по-често предизвикват стомашен дискомфорт, гадене, запек, тъмни изпражнения. Приемат се в строго индивидуално определени дози, най-често в диапазона между 80 и 200 елементарно желязо дневно за период от минимум 3 до 6 месеца, дори след нормализиране на хемоглобина (ако е бил нисък), за да се попълнят запасите

• интравенозно желязо: инфузионното лечение се назначава в случаите, при които пероралното желязо не се усвоява, налице са тежки или бързо прогресиращи дефицити, пациентът не понася пероралните форми, пациентът има активни възпалителни заболявания на червата, необходимо е бързо повишаване на желязото (например при бременност в последния триместър). Най-често използваните форми са интравенозни вливания са желязна карбоксималтоза, железен захарат и други. Ползите включват бърз ефект и предвидим отговор. Рисковете са редки, но са възможни анафилактоидни реакции, хипофосфатемия и болка на мястото на вливане
• мерки за подобряване на усвояването: ефективността на терапията често зависи повече от приема, отколкото от дозата. Основните препоръки включват при възможност прием на празен стомах, комбинация с витамин Ц, избягване на чай, кафе, какао, мляко, калциеви добавки в рамките на поне два часа около приема. Препоръчва се избягване на едновременен прием с омепразол и други инхибитори на протонната помпа, тъй като намалявайки киселинността на стомашното съдържимо, пречат на усвояването
• храни при нисък феритин: диетата може да подпомогне лечението, но рядко е достатъчна сама по себе си при изчерпани запаси. Богати на хемово желязо са червено месо, черен дроб, дивеч, риба и морски дарове, докато богати на нехемово желязо са бобови храни (леща, боб, нахут), тъмнозелени листни зеленчуци, елда, киноа, тиквени семки, сусам, тахан, меласа и други

За постигане на оптимални резултати е важно стриктно изпълнение на препоръките на лекуващия лекар, ограничаване на вредните навици и рискови фактори и регулярно проследяване.

Особености в терапията

Особеностите при лечението на нисък феритин включват:

• специални групи пациенти: бременните и кърмещите жени са със значително завишени нужди, като при тях дори леко понижен феритин изисква корекция, за да се предотврати анемия и неблагоприятни ефекти върху плода. При деца и юноши периодите на растеж увеличават потребностите от желязо. При възрастните хора може да има скрит дефицит, дори при нормален феритин поради възпалителни състояния и е необходимо да се изключат окултни стомашно-чревни кръвоизливи и хронични заболявания. Интензивните тренировки при спортисти увеличават загубата на желязо
• нисък феритин без анемия: това е ранен етап на железен дефицит, при който хемоглобинът все още е нормален, но запасите са изчерпани. При тези пациенти симптомите често са налице (главно умора, сърцебиене, косопад, намалена издръжливост), като своевременното лечение предотвратява развитието на желязодефицитна анемия, подобрява качеството на живот, нормализира оксидативния метаболизъм и митохондриалната функция, ускорява възстановяването
• колко продължава лечението: продължителността на терапията зависи от тежестта на дефицита и причината, но основните принципи включват корекция на анемията (ако има такава), за което са необходими между 6 и 8 седмици и попълване на запасите, което отнема още два до четири месеца. Общият курс обичайно е 3 до 6 месеца, но при тежък дефицит или хронични заболявания може да се наложи по-дълго лечение или поддържащ прием
• причини за неуспех от лечението: когато феритинът не се повишава, най-честите причини за това са неправилен прием, недостатъчна доза или твърде кратко лечение, лоша поносимост и нередовен прием, подлежащ синдром на малабсорбция, продължаваща кръвозагуба, нелекувано възпаление или хронично заболяване, избор на неподходяща форма на желязото

Ефективното лечение при нисък феритин изисква подбор на подходяща форма на желязо, допълнителни мерки, ограничаване на вредни навици и рискови фактори, регулярно проследяване и мерки за корекция и лечение на налични други подлежащи заболявания.

Изображения: freepik.com