Нисък феритин

› Въведение

› По-чести причини за възникване

› Симптоми 

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Ниско ниво на феритин в кръвта представлява състояние, при което нивото на феритин в кръвта е под установените за норма долни граници за възраст и пол. Феритинът е основният белтък за съхранение на желязо и ниските му стойности са показател за железен дефицит. Ниският феритин може да се наблюдава при жени в репродуктивна възраст, бременни, деца, възрастни хора, както и при пациенти с хронични заболявания. Клиничната картина варира от безсимптомно протичане до изразена умора, косопад, когнитивни нарушения и намалена физическа работоспособност.

Феритинът е протеин, който се свързва с желязото. Ниското ниво на феритин представлява лабораторна находка, която отразява изчерпване на железните депа в организма. Основната част от желязото в организма се намира в хемоглобина, но значително количество се съхранява под формата на феритин и хемосидерин, главно в черния дроб, слезката и костния мозък. Серумният феритин отразява общите нива на желязо и е най-надеждният биохимичен маркер за оценка на железния статус.

Нисък феритин може да се дължи на някои от следните състояния:

• Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм - желязодефицитна анемия.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - хипотироидизъм, диета бедна на желязо, дефицит на витамин С.
• Болести на храносмилателната система  - язвена болест, полипи, хемороиди, малабсорбция, възпалителни чревни заболявания, бариатрична операция.
• Симптоми, признаци и отклонения от нормата - обилна менструация, тежка метрорагия (кървене от матката), често кръводаряване. 
• Бременност, раждане и послеродов период - бременност, кърмене.
• Новообразувания - тумори на храносмилателната система.

По-чести причини за възникване

Диета бедна на желязо

Недостатъчният прием на желязо е една от най-честите причини за нисък феритин, особено при хора с небалансиран хранителен режим. Рискът е повишен при вегетарианци и вегани, когато диетата не е адекватно планирана и не осигурява достатъчно количество на желязо. Хемовото желязо, което се съдържа в месото, рибата и морските дарове, се усвоява значително по-ефективно от организма в сравнение с нехемовото желязо от растителни източници. При хранене, базирано основно на растителни продукти, абсорбцията на желязо допълнително се намалява от вещества като фитати и полифеноли, съдържащи се в някои зърнени храни, бобовите култури, чай, кафе и други.

Нарушено усвояване на желязо

Нарушената абсорбция на желязо е важна причина за нисък феритин и може да се наблюдава при различни заболявания, които засягат гастроинтестиналния тракт. Намалено усвояване може да бъде налице при целиакия, възпалителни чревни заболявания, атрофичен гастрит и други състояния, водещи до увреждане на чревната лигавица. Абсорбцията на желязо може да бъде значително нарушено и след хирургични интервенции на стомаха или тънкото черво, включително бариатрични операции.

Кръвозагуба

Повишените загуби на желязо са една от най-честите причини за нисък феритин. При жените водещ фактор са обилните и продължителни менструални кръвотечения. При мъжете и жени в постменопауза трябва да се мисли за хронична кръвозагуба от гастроинтестиналния тракт, включително язвена болест, полипи, тумори на храносмилателната система или хемороиди. Прекалено честото кръводаряване също може да доведе до изчерпване на железните депа.

Бременност 

По време на бременност нуждите от желязо нарастват значително поради физиологичните промени в организма на жената и развитието на плода. Желязото е необходимо за увеличения синтез на хемоглобин, нормалното функциониране на плацентата и осигуряването на адекватни железни запаси за плода. През втория и третия триместър нуждите от желязо се увеличават допълнително поради ускорения фетален растеж и натрупването на железни резерви в черния дроб на плода. Дори при жени с балансирано хранене нормалният хранителен прием често се оказва недостатъчен за покриване на тези повишени потребности.

» Повече информация по темата: Бременност 

Прием на медикаменти

Приемът на някои лекарста може да допринесе за понижаване на нивата на феритин. Това е особено важно при продължителна и комбинирана медикаментозна терапия. Такива медикамети могат да са:

• Инхибитори на протонната помпа
• H2 - рецепторни антагонисти
• Нестероидни противовъзпалителни средства 
• Ацетилсалицилова киселина
• Антикоагуланти
• Антиагреганти

Симптоми

Клиничните прояви на ниския феритин са разнообразни и често неспецифични. В ранните стадии пациентите могат да бъдат напълно без симптоми. С прогресиране на дефицита се появяват оплаквания, свързани с нарушеното снабдяване на тъканите с кислород и ролята на желязото в ензимните процеси. Най-честите симптоми включват:

• Хронична умора
• Намалена концентрация
• Влошена памет
• Понижена работоспособност
• Главоболие
• Раздразнителност
• Световъртеж
• Обща слабост
• Бледа кожа
• Суха кожа
• Чупливи нокти
• Косопад
• Мускулна слабост
• Намалена физическа издръжливост
• Синдром на неспокойните крака
• Мравучкане по крайниците
• Студени крайници 
• Повишена честота на инфекции
• Нарушения в когнитивното развитие при деца
• Поведенчески промени при деца

Поставяне на диагноза

Диагнозата се поставя на базата на лабораторни изследвания и клинична оценка. Това състояние често остава недиагностицирано, тъй като симптомите са неспецифични и се свързват често със стрес, преумора или други заболявания. В клиничната практика разпознаването на ниския феритин има особено значение, тъй като заместителното лечение може да предотврати развитие на желязодефицитна анемия и свързаните с нея усложнения.

Серумният феритин е основният диагностичен показател. Референтните стойности варират в зависимост от лабораторията, пола и възрастта. Обикновено стойностите на феритин са в следните граници:

• Мъже: 30 - 400 ng/mL
• Жени: 15 - 150 ng/mL
• Новородени (0 - 1 месец): 25 - 200 ng/mL
• Кърмачета (1 - 12 месеца): 10 - 140 ng/mL
• Деца 1 до 5 години: 10 - 60 ng/mL
• Деца 6 до 15 години: 15 - 150 ng/mL

Важно е да се има предвид, че феритинът е белтък на острата фаза и може да бъде фалшиво нормален или повишен при наличие на възпаление, инфекциозен процес или хронично заболяване. В такива случаи е необходимо паралелно изследване на възпалителни маркери като CRP (C-реактивен протеин) и СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). 

Допълнителни изследвания включват: серумно желязо, трансферин, насищане на трансферина и пълна кръвна картина. В ранните стадии хемоглобинът може да бъде в норма. При съмнение за вторична причина е необходимо насочено изследване за източник на кръвозагуба или нарушение в абсорбцията на желязо.

» Повече информция по темата: Изследване на феритин

Лечение

Лечението на ниския феритин цели възстановяване на железните депа и отстраняване на подлежащата причина. Основните терапевтични подходи включват диетични мерки, перорална и парентерална терапия с желязо.

Диета с храни богати на желязо

Диетичните препоръки са важна част от лечението, особено при леки дефицити. Препоръчва се увеличен прием на храни, богати на желязо, като червено месо, черен дроб, риба, яйца, бобови култури и зелени листни зеленчуци. Усвояването на нехемовото желязо може да се подобри чрез комбиниране с храни, богати на витамин C. Трябва да се ограничи приемът на кафе, чай и млечни продукти по време на хранене, тъй като те намаляват абсорбцията на желязо.

» Повече информация по темата: Храни богати на желязо

Заместително лечение

• Пероралните препарати с желязо са терапия на първи избор. Те са ефективни, достъпни и подходящи за дългосрочно приложение. Лечението обикновено продължава няколко месеца, като целта е не само нормализиране на хемоглобина, но и възстановяване на феритина до адекватни стойности. Чести нежелани реакции са гастроинтестинален дискомфорт, гадене и запек, което може да наложи корекция на дозата.
• Парентералното приложение на желязо се запазва за случаи с тежък дефицит, непоносимост или неефективност на пероралната терапия, както и при малабсорбционни синдроми. То позволява бързо възстановяване на железните депа, но изисква медицинско наблюдение.

Комплексният подход, насочен както към корекция на дефицита, така и към откриване на причината, е основа за дългосрочен контрол и профилактика на железния дефицит.

Изображения: freepik.com