Клинична патология на тубулоинтерстициални заболявания

Тубулоинтерстициалните заболявания са клинично хетерогенни заболявания, които имат сходни характеристики на тубуларното и интерстициалното увреждане. При тежки и продължителни случаи може да се включи целият бъбрек, с гломерулна дисфункция и дори бъбречна недостатъчност.

Тубулоинтерстициалните заболявания засягат главно тубулите и интерстициума на бъбреците. Следователно, те се отделят от състояния, които засягат главно гломерулите и кръвоносните съдове. Те могат да бъдат класифицирани според тяхната патогенеза, патологични особености или клинично представяне, но най-често тубулоинтерстициални заболявания се класифицират като остри или хронични и по причина, ако е известна.

Тубулоинтерстициалните заболявания се причиняват от:

• бактериални и микотични инфекции
• токсични вещества
• физични увреждания
• обменни заболявания - амилоидоза, диабет, подагра
• имунни реакции
• неоплазми
• съдови заболявания

Острите тубулоинтерстициални заболявания се характеризират с рязко клинично начало и се свързват с инфилтрация на бъбречния интерстициум от възпалителни клетки. Трите основни причини са лекарства, инфекции и идиопатични фактори.

Лекарствата засягат бъбреците чрез различни механизми. Те включват директен ефект върху нефрона, тубулна клетъчна токсичност, интерстициален нефрит, кристално отлагане, тромботична микроангиопатия, осмотична нефроза, продуциране на течни и електролитни дисбаланси, хемодинамични нарушения, вазоконстрикция, свръхчувствителност и обостряне на основното бъбречно заболяване. Бъбрекът е един от основните пътища за елиминиране на лекарството, а неговата уникална анатомична конфигурация и сложна физиологична функция го правят особено склонен към нежелани лекарствени реакции. Най-често срещаните лекарства, причиняващи остро заболяване, са бета-лактамните антибиотици, като пеницилините и цефалоспорините. Други лекарства, които могат да го причинят, включват сулфонамиди, рифампицин, нестероидни противовъзпалителни средства и диуретици.

Въпреки че системната инфекция може да се зароди в бъбреците и да предизвика остри тубулоинтерстициални заболявания, пиелонефритът най-често се причинява от везикоуретрален рефлукс и възходяща инфекция от пикочния мехур. Грам-отрицателните организми, като Escherichia coli, са типичните агенти. Други бактериални, гъбични и вирусни агенти също са замесени.

Хроничната проява на тубулоинтерстициални заболявания е резултат от множество хронични състояния.

Доминиращата морфологична проява при тези заболявания могат да бъдат възпалителни инфилтрати в интерстициума (пиелонефрит), задебеляване на базалните мембрани на тубулите или отлагане на абнормни субстанции в тубулите и интерстициума.