Папилом

Папиломът е доброкачествен епителен тумор, който произхожда от покривния епител на кожата и лигавиците на органите. Когато се използва без контекст, то често се отнася до инфекции (папилома от сквамозни клетки), причинени от човешки папилома вирус (HPV), като брадавици. Човешката папилома вирусна инфекция е основна причина за рак на шийката на матката, въпреки че повечето HPV инфекции не причиняват рак. Има обаче редица други състояния, които причиняват папилом, както и много случаи, при които няма известна причина.

Папиломът е с дървовидно разклонена строма, покрита с диференцирани епителни клетки. Разрастването започва като огнищни епителни задебелявания без строма и се означават като псевдопапили. След това разраства и поддържащата строма, съставена от съединителна тъкан, кръвоносни, лимфни съдове и нервни окончания. В този стадий се формират истински папиларни структури, които сполучливо се сравняват с пръстите на ръка, покрита с ръкавица (фигура 1). Стромата е централно разположена и обвита с епител, който е рязко отграничен от стромата посредством базална мембрана. Съотношението между строма и паренхим е различно.

Покривният епителен слой може да бъде в един или няколко реда от клетки, които са зрели, диференцирани и не показват клетъчен атипизъм. Базалната мембрана е добре очертана и със запазена цялост. Стромата може да бъде оскъдна, представена предимно от кръвоносни съдове или с обилно разраснала фиброзна съединителна тъкан. Папиломите обикновено разрастват екзофитно по кожната повърхност или по лигавицата на органите.

В зависимост от локализацията и морфологичният вариант на епитела, от който туморът води началото си, папиломите показват някои различия. Най-общо те могат да се разделят на сквамозни, мукозни и папиломи на плексус хороидеус.

Сквамозният папилом може да бъде определен като малък доброкачествен растеж, който започва в сквамозни клетки (тънки, плоски клетки), които се намират в тъканта, която образува повърхността на кожата (епидермиса) и лигавиците на дихателния и храносмилателния тракт.

Сквамозният папилом е сравнително често срещана, доброкачествена неоплазма, която възниква от повърхностния епител. Обикновено това е екзофитно увреждане, чиято повърхност може да варира по външен вид от подобно на карфиол до подобно на пръсти на ръка. Наблюдава се най-често на кожата под форма на брадавици, но може да се развие в устната кухина, ларинкса и други органи, покрити със сквамозен епител.

Хистологично сквамозният папилом се разглежда като пролиферация на спинозния клетъчен слой в папиларен модел, често с хиперкератоза, акантоза и базиларна хиперплазия. Митотични фигури може да са видни. Поддържащата влакнеста структура на съединителната тъкан често съдържа известен брой малки кръвоносни съдове, както и възпалителен клетъчен инфилтрат. HPV ДНК обаче може да се наблюдава често в сквамозни клетъчни папиломи, най-често типове 6 и 11, или и двете.

Микроскопски стромата обикновено е обилна (фигура 2). Многослойният плосък епител, който покрива отделните папили, обикновено има запазена функционална способност и образува рогово вещество - акантозис. В случаите, когато този процес е тежко изразен - хиперкератоза, може да се стигне до прекомерно натрупване на рогово вещество и тази разновидност се означава като кожен рог (cornu cutaneum).

Мукозният папилом се среща най-често в пикочния мехур, чревния тракт, жлъчния мехур, но може да се развие по всички лигавици. Папиломът на пикочния мехур е с много нежна строма, папилите са покрити с преходен епител.

Макроскопски мукозния папилом се разпознава трудно и може да се види само при добре напълнен пикочен мехур. Важно особеност на този папилом е неговата малигненост, дори някои автори считат, че той във всички случаи малигнизира. Хистологично показва дискретни папиларни листове със случайно разклоняване, но без сливане. Те са покрити с нормален уротелиум (фигура 3).

Повърхностните клетки често са видни и могат да покажат повишена цитоплазма, вакуолизация и дегенеративна ядрена атипия. Митозите отсъстват или са редки, ако са налице, те се намират в основния клетъчен слой. Стромата може да показва едем и/или лимфоидни възпалителни клетки. Рядко мукозния папилом на пикочния мехур засяга напълно лигавицата, като този феномен е наречен дифузна папиломатоза.

Папиломът на хороидния плексус е рядък доброкачествен тумор на хороидалния сплит, мрежа от кръвоносни съдове в мозъка, която обгражда вентрикулите и произвежда течността, обкръжаваща главния и гръбначния мозък. Най-често се среща при деца, но може да се появи и при възрастни.

Папиломът на хороидния плексус възниква от единичния слой от кубовидни епителни клетки, облицоващи папилите на хориоидния плексус. Хороидният плексус се свързва с вентрикуларната обвивка на тялото, тригона и долния рог на страничните вентрикули. Типичните местоположения на нормалния хороиден плексус съответстват на най-често срещаните места за папилом.

Макроскопски папиломите са меки, розови, глобуларни маси с неправилни проекции и са силно кръвоснабдени и ронливи. Хистопатологичното изследване на резецирания тумор е типично за папилома на хороидния плексус, което съответства на туморите на нервната система клас I на Световната здравна организация. Папиларните листа, облицовани с лек колонен епител, са характерни черти. Липсата на митотична активност, ядрен плеоморфизъм и некроза я отличават ясно от атипичния папилом на хориоидния плексус и карцином.

Хистологично, добре диференцираните папиломи са трудни за различаване от нормалния хороиден плексус. И двата са с папили с фиброваскуларни сърцевини и са облицовани с един слой от епител от кубоидален до колонен. Нормалните епителни клетки на хороидния сплит имат тенденция да имат форма на камбанки от камерната страна, докато епитела на папилом на хороидния плексус е по-сплескан, както е показано на фигура 4.

Атипичните папиломи на хороидния плексус са признати за лезии от степен II по класификацията на туморите на централната нервна система на Световната здравна организация. Те се дефинират като папиломи на хороидния плексус с повишена митотична активност. Тези тумори често имат по-солиден външен вид с размиване на папиларната архитектура, увеличена клетъчност, ядрен плеоморфизъм и туморна некроза, но тези критерии не са необходими за диагностицирането.