Доброкачествени тумори на жлъчния мехур

Доброкачествените лезии на жлъчния мехур са сравнително чести. По-голямата част от тях показват просто холелитиаза и хроничен холецистит, но в жлъчния мехур могат да се появят голямо разнообразие от доброкачествени тумори и тумороподобни лезии и до голяма степен се откриват случайно. Доброкачествените тумори на жлъчния мехур и извънчернодробните жлъчни пътища са подобни, обаче, честотата варира в зависимост от мястото. Епителните тумори включват аденоми, които могат да бъдат стомашни, чревни или жлъчни типове, и цистаденоми. Мезенхимните тумори са още по-редки. От тях като група най-често се срещат неврогенните лезии. Тумороподобните лезии включват различни видове метаплазия, хиперплазия, хетеротопия и свързани с хроничен холецистит лезии. Тези различни доброкачествени и тумороподобни лезии могат да имитират злокачествено заболяване клинично, радиологично и понякога дори микроскопично.

Епидемиология

Отчита се разпространението на доброкачествени тумори на жлъчния мехур като 4,3–6,9%. Полипоидните лезии на жлъчен мехур включват различни патологични типове. Въпреки че има някои различия според докладите, разпространението на полипоидни лезии на жлъчния мехур се съобщава при 2–12% от холецистектомичните проби, вероятно зависими от показанията за холецистектомия.

Възрастта и полът изглеждат забележителни фактори за честота на полипи в жлъчния мехур. В проучване на 1558 пациенти с полипи на жлъчния мехур, възрастта към момента на поставяне на диагнозата е била 49 години. В по-голямата част от публикациите, в които се изчислява съотношението, честотата е по-разпространена при мъжете. Половото съотношение и възраст към момента на диагностициране на полипи на жлъчния мехур е било 1,15:1 (мъже към жени) .

Етиология

Полипите на жлъчния мехур са туморни лезии на този орган. Малко е известно за фактори, свързани с появата им. Образуването на полипи в жлъчния мехур обаче е свързано с метаболизма на мазнините. Връзката между тях и фамилната анамнеза за някои заболявания предполага извършването на някои генетични изследвания.

За разлика от добре познатите рискови фактори за камъни в жлъчката, опитите за идентифициране на рискови фактори за развитие на доброкачествени тумори в жлъчния мехур не показват никаква последователна връзка между образуването на полипи и възрастта, пола, затлъстяването или медицински състояния като диабет. Има литература, която предполага обратната връзка между полипите на жлъчния мехур и камъните.

Пациентите със синдроми на вродена полипоза като синдром на Peutz-Jeghers и Gardner също могат да развият полипи на жлъчния мехур. Голям ретроспективен анализ на рисковите фактори в китайското население идентифицира хроничния хепатит В като рисков фактор.

Предложените рискови фактори за злокачествени полипи на жлъчния мехур включват възраст над 60 години, наличие на камъни в жлъчката и първичен склерозиращ холангит. Характеристиките на полипния риск включват размер, по-голям от 6 милиметра, единичен и неподвижен.

Клинична картина

Представящите се симптоми на полипоидни лезии на жлъчния мехур са неспецифични и неясни, а в много случаи и безсимптомни. По тази причина полипоидните лезии на жлъчния мехур често се откриват случайно. Въпреки това, има някои пациенти с полипи на жлъчния мехур, които могат да страдат от гадене, повръщане и от време на време болка в десния горен квадрант, поради прекъснати препятствия, причинени от малки фрагменти от холестерол, които се отделят от лигавицата на жлъчния мехур. Има описания на полипи, които изпъкват силно, запушвайки жлъчния канал или първичните жлъчни пътища, причинявайки остър холецистит или обструктивна жълтеница, но това са много редки усложнения.

Няма разлика в представянето на симптомите между пациенти с доброкачествени срещу злокачествени полипи. В голям ретроспективен анализ, установен, че има полип на жлъчния мехур при коремен ултразвук, 64% от тези полипи са диагностицирани по време на обработка на несвързано заболяване. Двадесет и три процента са имали коремни симптоми, а 13% са имали повишени чернодробни ензими. Холестеролните полипи могат да се отделят и да се държат клинично като холелитиаза, причинявайки жлъчни колики, обструкция или дори панкреатит. Има съобщения и за полипи на жлъчния мехур, причиняващи акакулозен холецистит или дори масивна хемобилия.

Симптомите могат да бъдат свързани с псевдополипи като холестеролов полип, възпалителен или хиперпластичен полип, които включват лошо храносмилане, болка в десния горен квадрант и дискомфорт, холецистит или холелитиаза. Метаболитният синдром има тясна връзка с развитието на холестеролни полипи.

Патологични характеристики

Холестеролните полипи представляват приблизително 50% от всички полипоидни лезии на жлъчния мехур, спадащи към доброкачествени тумори на жлъчния мехур. Смята се, че тези лезии произхождат от дефект в метаболизма на холестерола. Те се появяват като жълти петна по лигавичната повърхност на жлъчния мехур и се идентифицират хистологично като епителни покрити макрофаги, натоварени с триглицериди и естерифицирани стероли в ламинираната пропиоза на лигавичния слой на жлъчния мехур. По правило холестеролните полипи съществуват като множество лезии и обикновено са по-малки от 10 милиметра. Обикновено са безсимптомни.

Макроскопски се представят като жълто-белезникави лобулирани формации на краче, с мека консистенция разположени върху мукозната повърхност на жлъчния мехур. Микроскопски холестероловият полип представлява епителни клетки присъщи за лигавицата на жлъчния мехур и макрофаги натоварени с големи липидни капки (фигура 1).

Възпалителният полип е доброкачествена формация на жлъчния мехур с характеристика на хиперпластична пролиферация на лигавичния слой (фигура 2). Тези лезии са резултат от хронично възпаление. Те се простират в лумена на жлъчния мехур посредством тясно васкуларизирано стъбло.

Аденомиоматозата се характеризира с разширение на синусите на Рокитански Ашоф (Rokitansky-Aschoff) от мускулния слой на жлъчния мехур. Няма склонност за злокачествена дегенерация, но понякога в близост до аденомиоматзата се развива злокачествена лезия, което налага изключването на злокачествен процес.

Макроскопски аденомиоматозата е разширение в мускулния слой на фундуса. Микроскопски се представя като хиперплазия на мускуларис проприя с интрамурална хиперплазия или разширение на жлезите на жлъчния мехур.

Аденоматозните полипи са неоплазми със злокачествен потенциал. Папиларните аденоми растат като педункулирани, сложни, разклонени тумори, изпъкнали в лумена на жлъчния мехур. Тубуларните аденоми възникват като плоски, седалищни новообразувания. Следователно може да бъде трудно да се разграничат някои аденоми от други полипи на жлъчния мехур.

Папиломът на жлъчния мехур спада към доброкачествени тумори на жлъчния мехур от епителен произход, който може да се локализира във всяка една част от жлъчния мехур.

Макроскопски представлява възловидно образувание, наподобяващо цветно зеле и достигащо няколко сантиметра в диаметър, с червено-кафяв цвят и мека консистенция. При локализирането му в близост с ductus cysticus може да се запуши канала и да доведе до развитие на хидропс на жлъчния мехур. Полипът има потенциал за малигнена трансформация. Микроскопски се представя като вилозен или аденовилозен аденом, при установени диспластични промени може да настъпи преход в карцином.