Клинична патология при тумори на жлъчния мехур

Туморите на жлъчния мехур са рядко срещани състояния. Най-общо се обединяват в две големи групи - злокачествени и доброкачествени.

Класифицирани туморите на жлъчния мехур могат да бъдат представени по следния начин:

1.Доброкачествени туморите на жлъчния мехур

• холестеролен полип
• възпалителен полип
• аденомиоматоза
• аденомиоматозен полип

2.Злокачествени тумори

• карцином на жлъчния мехур
• други тумори на жлъчния мехур

Етиология

Жлъчните камъни присъстват в 75-90% от случаите на рак на жлъчния мехур, но етиологичното влияние остава недоказано. Рисковите фактори за развитие на рак на жлъчния мехур включват изброените по-горе възпалителни състояния, напреднала възраст и наличието на жлъчен камък, по-голям от 3 сантиметра. Аномалният панкреатобилиарен възел също може да бъде рисков фактор за развитието на рак на жлъчния мехур.

Някои автори имат предположения за състава на жлъчни киселини, метилдопа, перорални контрацептиви и професионално излагане на каучук, но тези асоциации остават недоказани. Проучване от 2008 година установява доказателства, че наднорменото телесно тегло при жени, по-специално увеличение с 5 килограма/квадратен метър на индекса на телесна маса, е силно свързано с повишен риск от рак на жлъчния мехур.

Приблизително 5% от пациентите с коремна болка, ще имат полип на жлъчния мехур. Аденоматозни полипи се намират в около 1% от холецистектомичните проби.

Епидемиология

Американското дружество за борба с рака преценява, че 12 346 нови случая на рак на жлъчния мехур или друг жлъчен рак ще бъдат диагностицирани през 2019 година и че ще има 3960 смъртни случая от болестта. За случаите на рак на жлъчния мехур се съобщава за 1.2 случая на 100 000 души в Съединените щати. Честотата е много по-висока при мексиканските американци и коренните американци, макар че най-високата честота е установена при коренното население на Андите, в североизточните европейци и в израелците.

Съотношението жени към мъже за тумори на жлъчния мехур е около 3:1. Честотата на заболяването достига пика през седмото десетилетие от живота.

Клинична картина

Подобно на повечето лезии на жлъчния мехур, аденокарциномът в ранен стадий има тенденция да се проявява със симптоми, подобни на тези на холелитиаза или жлъчна дискинезия. Усъвършенстваният рак на жлъчния мехур е с по-значими симптоми, като загуба на тегло, жълтеница, анорексия, асцит и маса в дясно-горен квадрант.

Като се има предвид това представяне, по-малко от 50% от рак на жлъчния мехур се диагностицират предоперативно. Много от тях се диагностицират случайно в жлъчните мехури, отстранени за билиарна колика или холецистит. За съжаление, повечето ракови заболявания на жлъчния мехур не се диагностицират до по-късните етапи, а общата 5-годишна преживяемост е по-малка от 5%.

Патологични характеристики

По-голямата част от тумори на жлъчния мехур са аденокарциноми. Папиларните аденокарциноми имат по-добра прогноза, тъй като са склонни да бъдат добре диференцирани и по-малко инвазивни. Описани са редица други хистологични подтипове, но прогностичните последици са неизвестни. Някои автори са описали метапластични и неметапластични подтипове и са предположили, че метапластичните тумори имат по-благоприятна прогноза.

За съжаление, повечето ракови заболявания на жлъчния мехур са слабо диференцирани и присъстват в напреднал стадий. Съответно прогностичното значение на хистологичните подтипове е ограничено.