Начало Медицинска енциклопедия Микробиология Обща микробиология Противомикробна химиотерапия Други противомикробни препарати

Други противомикробни препарати

Други противомикробни препарати - изображение

Противомикробните препарати представляват голяма група от химични съединения и физични агенти, които се използват за унищожаване на микроорганизмите или за предотвратяване на тяхното развитие. В тази група се включват антибиотиците (наричан още антибактериални средства), антимикотиците (противогъбични препарати), антивирусните, противотуберкулозните и противопаразитните медикаменти.

Други противомикробни препарати - противогъбични лекарствени средства

Противогъбичните средства са лекарствени молекули с фунгициден (унищожават гъбичките) или фунгистатичен (стопират размножаването) ефект, които се използват за лечение и профилактика на гъбични инфекции (микози). Анмикотиците са значително по-малко на брой в сравнение с антибактериалните агенти, тъй като представлява трудност селектирането на съединения, които атакуват ефективно еукариотните микроорганизми. Основният механизъм на действие на тези медикаменти е потискане синтезата и функцията на гъбичната цитоплазмена мембрана, богата на стероли, както и инхибиране на нуклеиновата синтеза. Противогъбични лекарства, увреждащи цитоплазмената мембрана, са съединения от групата на "Азолите" - кетоконазол, миконазол, клотримазол, флуконазол, и полиени като нистатин и амфотерицин B. Към препаратите, потискащи нуклеиновата синтеза са пиримидините (флуцитозин) и безофураните (гризеофлувин)

Други противомикробни препарати - антивирусни лекарствени средства

Вирусна инфекцияАнтивирусните препарати са клас лекарствени съединения, използвани за специфично лечение на определени вирусни инфекции. За разлика от повечето антибиотици, антивирусните лекарства не унищожават прицелния патоген, а възпрепятстват различни етапи от навлизането му в клетката хазяин и вирусната репликация (размножаване). За голяма част от вирусните инфекции не съществува специфично лечение. Повечето от антивирусните лекарства, които се използват в медицинската практика днес, са предназначени за борбата с ХИВ, херпесни вируси, вируса на хепатит В и С, грипните вируси А и В. Провеждат се редица клинични проучвания, целящи разширяване обхвата на антивирусните препарати към други семейства от патогени.

Антивирусната терапия се затруднява от следните особености на вирионите:

  • представляват облигатни вътреклетъчни паразити;
  • характеризират се с бърза вирусна репликация;
  • мутират често, което води до появата на резистентни на даден медикамент вирусни мутанти.

Съществен недостатък на противовирусните медикаменти е, че активността им е ограничена единствено срещу репликиращи се вируси, но не оказват влияние върху вируси в латентен стадий на развитие.

Основните цели на антивирусната терапия са:

1. Промяната в генетичния материал на клетката, така че вирусът да не може да го използва за своята репликация, инхибиране на вирусни ензими, експресия на вирусни протеини от клетката гостоприемник и асемблирането им в инфекциозна вирусна частица.

2. Да предотврати напускането на клетката хазяин от новообразуваните вируси.

Механизъм на действие на противовирусни лекарствени средства:

Други противомикробни препарати - противотуберкулозни лекарствени средства

Белодробна туберкулозаИнфекциите, причинени от туберкулозния бактерии (Mycobacterium tuberculosis), са представлявали предизвикателство пред медицинската наука, както в миналото, така и понастоящем. Въпреки наличната профилактика под формата на противотуберкулозна ваксина (БЦЖ), все по-често се регистрират нови случай на заболяването. Трудността при лечението на тези инфекции идва от някой специфични особености на M. tuberculosis - размножава се вътреклетъчно, инфекциозният процес се развива бавно, а клетъчната му обвивка е богата на восъци, което препятства пенетрацията на антибактериалните агенти. При лечението на туберкулозната инфекция, което може да продължи повече от 6 месеца, често възникват резистентни клетки. Това налага използването на комбинация от медикаменти с противотуберкулозна и противовъзпалителна активност.

Най-често използваните противотуберкулозни лекарствени средства включват:

Класическата терапия включва изониазид, рифампицин и етамбутол за период от 6-9 месеца. В случаи на резистентна към посочените медикаменти туберкулоза, в съображение влиза комбинацията от флуорохинолонови антибиотици и аминогликозиди (прилагат се само инжекционно) като амикацин, канамицин или капреомицин, като терапията може да продължи от 20 до 30 месеца. Някои нови лекарствени молекули като бедаквилин и линезолид могат да се използват като допълнителни средства в съвременната комбинирана терапия.

5.0, 3 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

https://gmch.gov.in/e-study/e%20lectures/Microbiology/29%20Anti-viral%20drugs.pdf
http://www.chem.uzh.ch/zerbe/MedChem/MedChem10_Antiviral.pdf
https://en.wikipedia.org/wiki/Antifungal
https://en.wikipedia.org/wiki/Antiviral_drug
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/tuberculosis/diagnosis-treatment/drc-20351256
Микробиология - Медицинско издателство "АРСО" София 2000

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория