Склеротерапия

› Въведение

› Исторически данни

› Индикации

› Контраиндикации

› Анатомия на вените на долните крайници

› Начин на извършване 

› Рискове и усложнения

› Възстановяване след склеротерапия

Въведение

Склеротерапията е процедура, използвана за лечение на малформации на кръвоносните съдове (съдови малформации), както и малформации на лимфната система. В съдовете се инжектира медикамент (склерозант), което свива съдовете. Процедурата може да се използва както при деца, така и при възрастни. При възрастни индивиди склеротерапията най-често се използва за лечение на повърхностни разширени вени на долните крайници, хемороиди и хидроцеле.

Склеротерапия е един от методите за лечение на паякообразни вени, разширени вени (които също често се лекуват с операция, радиочестотна и лазерна аблация) и венозни малформации. При ултразвуковата склеротерапия ултразвукът се използва за визуализиране на подлежащите венозни съдове, така че те да бъдат инжектирани със склерозанта. Склеротерапията е доказано, че е ефективна при контролиране на рефлукса от сафено-феморалните и сафено-поплитеалните връзки. Въпреки това, някои автори смятат, че тя не е подходяща за вени с рефлукс от голяма и малка сафенозна връзка или за вени с аксиален рефлукс. Това се дължи на появата на по-ефективни методи, включително лазерна аблация, която е показала ефикасност спрямо склеротерапията за лечение на този тип вени.

Исторически данни

Склеротерапия се използва за лечение на разширени вени повече от 150 години. Подобно на операцията за разширени вени, техниките са склеротерапия са се развили през това време. Съвременните техники, включително ултразвуково насочване и склеротерапия с пяна, са най-новите разработки в тази еволюция.

Първият докладван опит за склеротерапия е още през далечната 1682 г. в Швейцария, като е била инжектирана киселина във вена, за да предизвика образуването на тромб. Лекари съобщават за успех в лечението на разширени вени чрез инжектиране на перхлорат през 1853 г.
Работата по алтернативни склерозанти продължава в началото на 20 век. През това време са изпробвани карболова киселина и живачен перхлорат и докато те показват известен ефект при заличаване на разширени вени, страничните ефекти карат те да не бъдат използвани. Хинин също е бил използват с известен ефект в началото на 20 век.

По-нататъшната работа по подобряване на техниката и разработването на по-безопасни и по-ефективни склерозанти продължава през 40-те и 50-те години на миналия век. От особено значение е разработването на натриев тетрадецил сулфат, продукт, който все още се използва широко и до днес.

Индикации

Основните показания за склеротерапия са подобряване на козметичния вид и намаляване на свързаните с нея симптоми като болка и парене. Склеротерапията може да се използва и за лечение на всякакви остатъчни притоци след ендовенозна лазерна аблация на сафенозен съд.
Визуалната склеротерапия се отнася до процеса на инжектиране на склерозант в целевите вени без помощта на ултразвук, докато дуплексно насочената склеротерапия се извършва с помощта на ултразвук.

Генетиката и индивидуалните модели на поведени са важни фактори за развитието на венозни заболявания. В 15-40% от случаите се съобщава за фамилна наследственост. Най-често са засегнати кавказци. Бременността, продължителното стоене прав и продължителното ходене също предразполагат към венозни заболявания.

Наличието на клъстери от ретикуларни вени и телеангиектазии в страничната област на бедрото се нарича латерален подкожен плексус на Албанезе и се счита за остатък от ембрионалното развитие. Наличието на клъстери от телеангиектатични вени в медиалната или латералната част на областта на глезена е резултат от некомпетентност на голямата вена сафена (v.saphena magna) или малката вена сафена (v.saphena parva). Всяко безпокойство относно подлежаща недостатъчност на сафенозните съдове трябва да наложи изследване на долните крайници чрез дуплексна ултрасонография.

Контраиндикации

Склеротерапията представлява минимално инвазивна процедура с козметична цел за свиване на разширени повърхностни съдове на долните крайници, и като такава има изключително малко контраиндикации. Те най-често включват:

• Тромбофлебит
• Белодробна емболия
• Хиперкоагулационни състояния
• Алергия към склерозиращи агенти

Анатомия на вените на долните крайници

Задълбочено познаване на венозната система на долните крайници е от съществено значение, преди да се приложи лечение. Венозната анатомия е много променлива в някои части на долните крайници, но по-постоянна в други части.

Долният крайник има както повърхностна, така и дълбока венозна система. Дълбоката венозна система включва бедрената, подколенната, предна тибиална, задна тибиална, перонеалната вена и др.

Повърхностната система е изключително сложна и променлива. Включва голямата и малката вена сафена. Големите и късите сафенозни вени понякога се свързват с интерсафенозни съдове, наречени перфорантни вени, които представляват комуникиращи вени между повърхностната и дълбока венозна система на долните крайници. Понякога телеангиектазиите могат да комуникират директно с дълбоката венозна система.

Начин на извършване

Подготовка за склеротерапия

Антибиотици като тетрациклин могат да направят петна по кожата, ако приемате седем до десет дни преди склеротерапия. Не трябва да се приема аспирин, ибупрофен или други противовъзпалителни лекарства 48 часа преди или след склеротерапия. Тези лекарства могат да попречат на действието на склерозиращия агент. Преднизон (кортикостероид) прави склерозиращия агент по-малко ефективен.

Извършване на склеротерапия

Склеротерапия е процедура, която може да бъде извършена изцяло в амбулаторни условия. Тя може да бъде направена под ехографски контрол, за да бъдат по-добре визуализирани венозните съдове. Склеротерапия отнема около 30 до 45 минути. Пациентът се поставя по гръб или корем, в зависимост от местоположението на вената, която ще бъде третирана.

Спрямо големината на съда се избира вида на склерозанта, както и неговата концентрация. Инжектирането на склерозанта се прави директно във венозния съд, като се цели да няма екстравазация на течността, което може да доведе до странични ефекти. Пациентите могат да изпитват лек дискомфорт и болка при инжектиране на склерозанта.

Рискове и усложнения

Усложненията, макар и редки, включват венозен тромбоемболизъм, зрителни смущения, алергична реакция, тромбофлебит, некроза на кожата и хиперпигментация или зачервяване на третираната зона.

Ако склерозантът бъде инжектиран правилно във вената, няма увреждане на околната кожа, но ако се инжектира извън вената, може да се получи тъканна некроза и белези. Кожната некроза, макар и рядка, може да повлияе зле на пациентите и може да отнеме месеци, за да се излекува.

Повечето усложнения възникват поради интензивна възпалителна реакция към склеротерапевтичния агент в областта около инжектираната вена. Освен това съществуват системни усложнения. Те възникват, когато склерозантът преминава през вените към сърцето, белите дробове и мозъка. Скорошен доклад показва развитието на инсулт при склеротерапия с пяна, въпреки че това включва инжектиране на необичайно голямо количество пяна.

Възстановяване след склеротерапия

След процедурата е важно пациентите да се разхождат, за да предотвратят образуването на кръвни съсиреци в краката. Повечето хора се връщат към нормалните си дейности още на същия ден.

Хубаво е пациентите да избягват излагането на слънце на третираните зони до две седмици след процедурата. Възпалението, причинено от инжекциите, съчетано с излагане на слънце, може да доведе до тъмни петна по кожата. Носенето на компресионни чорапи е препоръчително, за да се поддържа компресия върху третираните вени.

Компресионните облекла могат да бъдат от полза след лечението за подобряване на резултатите и намаляване на рисковете от усложнения като пигментация, оток и дълбока венозна тромбоза. Компресионните чорапи с компресия 20-30mm Hg (Клас 1) или 30-40mm Hg (Клас 2) трябва да се носят първата нощ и след това всеки ден в продължение на 1-3 седмици, в зависимост от лекувания съд. Доказано е, че носенето на компресионни чорапи в продължение на 3 седмици повишава ефикасността на склеротерапията на телеангиектазии на краката.

От пациентите обикновено се изисква да изпълняват упражнения за долните крайници веднага след склеротерапията и след това ежедневно. Трябва да се избягват тежките тренировки за крака във фитнеса, които могат да компрометират ефективността на процедурата.

Резултатите от склеротерапията на малки разширени вени или паяжинообразни такива се показват след 3 до 6 седмици. По-големите вени може да отнеме 3 до 4 месеца. Вените, които отговарят на лечението, обикновено не се връщат. Но могат да появят нови вени.

Изображения: freepik.com