Стресово състояние, некласифицирано другаде МКБ Z73.3

Синдром на хронична умора представлява състояние на персистираща адинамия и лесна уморяемост, с неясна етиопатогенеза, в съчетание с разнообразни клинични прояви и имунологични промени.

Етиология

Засега не е установен със сигурност причинител.

Претолага се че заболяването се проявява вследствие на:

• вируси- цитомегаловирус, Ебщайн-Бар вирус, ентеровируси, парвовируси и други,
• бактерии- E. coli, Brucella, R. conori, R burnetti, B. burgdorferi,
• хламидии,
• паразити- токсоплазмоза.

Повечето автори смятат че единствен причинител на синдрома на хроничната умора е Ебщайн-Бар вируса.

Епидемиология

Тя не е напълно изяснена. Болният не може да зарази други, здрави лица. Заболяваемостта е от 1-3 %. По-често боледуват жените. Заболяването не се наблюдава при деца до пет годишна възраст.

Патогенеза

 Съществуват няколко теории за настъпването на този синдром:

• нарушение в оста хипоталамуо (хипофиза)- адреналната система. С последваща недостатъчност в секрецията на серотонин.
• първично увреждане на централната нервна система от латентна инфекция.
• първичен миалгичен енцефаломиелит.
• процес на демиелинизация в централната нервна система.
• първична психопатия с последващи соматични лезии и други.

Важно за клиничната практика е да с отдиференцира синдрома на хроничната умора от вторичната реконвалесцентна адинамия след прекарани инфекциозни заболявания.

Клинична картина

Заболяването се проявява със множество симптоми разделени на „главни" и такива наречени- „малки".

Към главните симптоми спадат: персистираща повече от 6 месеци умора, която не се влияе от покой и почивка, както и невропсихически прояви: депресия, фотофобия и конгестивни смущения.

Малките симптоми са: температура, мускулна слабост и болки в мускулите, главоболие, възпаление на фаринкса и болезнени лимфни възли.
Много често настъпват и имунологични промени: повишени цитокини и понижен интерлевкин 10 и NK-клетките.

Диагноза

Диагнозата се поставя трудноСпоред повечето автори диагнозата синдром на хронияна умора се поставя когато са налице поне един главен и пет малки симптома.

Лечение

Прилагат се антидепресантни средства, инерферони, нестероидни противовъзпалителни препарати и кортикостероиди.