Грижа за друг изкуствен отвор на храносмилателния тракт МКБ Z43.4

Стомата е изкуствен отвор, който свързва кухи органи или определени части от тях с външната среда. Най-често срещани са колостомата и илеостомата, но могат да се поставят също така йеюностома и други. Поставянето на такива изкуствени отвори на храносмилателния тракт е оперативна процедура, която се налага при:

• резециране (отстраняване) на отделни части от него
• обструкция на ГИТ
• някои хронични заболявания на ГИТ, увреждащи функцията му
• травматични поражения, разкъсвания, руптури и други

Рубриката грижа за друг изкуствен отвор на храносмилателния тракт включва всички мероприятия, свързани с поддържането на стомата, които пациентите трябва да полагат. Тези други изкуствени отвори са при:

1. Дуоденостомия
2. Йеюностомия
3. Цекостомия
4. Апендектомия

Операцията по поставяне на стома крие известни рискове. Може да се получи интраоперативно засягане на съседни органи, разкъсване на черва, изтичане на чревно съдържимо, което да причини сериозни усложнения, включително перитонит. По-чести постоперативни усложнения, които могат да се наблюдават, са образуването на фистули, сраствания и други. За да се избегнат тези усложнения, много важно значение има процедурата по поставяне на стомата да се извърши прецизно от съответния специалист. Също така трябва да се полагат специални грижи.

Дуоденостомията представлява вкарването на малка тръбичка за хранене в дванадесетопръстника. Същото може да се направи и в йеюнума и тогава се нарича йеюностомия. Шевовете се махат след горе-долу една седмица. Зоната около отвора трябва да се почиства всеки ден с вода и сапун, да се поддържа суха и да се използва стерилен бинт или марля. Пациентите могат да си взимат душ, но не и да плуват през първите 2 седмици.

Всеки ден зоните трябва да се наблюдават, за да не се развие инфекция (болка, зачервяване, повишена локална температура, оток). Ако се развие, въпреки спазването на лична хигиена, се предписват антибиотици. Възможно е да се образуват гранулации, ако тръбата се движи прекалено често. Не трябва да се използват кремове, пудри или спрейове в близост до мястото.

Необходимо е тръбата да се промива през 4-6 часа, за да не се запуши, като се използва спринцовка пълна с вода. Течността се избутва бавно в страничния отвор. Пациента трябва да е в легнало положение, а главата и раменете да са повдигнати с минимум 30 градуса за поне 30 минути след нахранване, за да се предотврати регургитация или киселини. Дори да не се използва тръбата, тя трябва да се почиства 3 пъти дневно със стерилна вода.

Преди и след всяко хранене тръбата трябва да се промива. Ако се появи кървене, болка или изтичане на течност от стомата храненето трябва да се спре и да се потърси лекарска помощ. Понякога тръбата се изхлузва от стомата. Ако това се случи пациента не трябва да опитва сам да си я намества обратно, а да потърси лекуващият си лекар.

Медикаменти се приемат единствено в течна форма и се вкарват чрез тръбата. Отново преди и след приема на лекарството, тръбата трябва да се промие със стерилна вода.

При цекостомия се поставя катетър (тръба) в сляпото черво (долна дясна част на корема). През тази тръба се инжектира лекарство, което спомага за изхождане на фекалиите. След поставяне на тръбата, детето трябва да остане в болницата до следващия ден за наблюдение. Това ще помогне за намаляване на риска от усложнения.

В рубриката грижа за друг изкуствен отвор на храносмилателния тракт се включва и провеждането на контрастно рентгеново изследване, за да е сигурно, че катетърът е поставен правилно. За тази цел се инжектира контрастна материя през тръбата в сляпото черво.

След една седмица от поставянето на тръбата трябва да се извърши клизма. В нея се поставя течност, която преминава в сляпото черво и стимулира отделянето на фекална материя. Мястото, където влиза в тръбата трябва да се наблюдава за развитие на инфекция, кървене или изтичане на ексудати.

Промиването на тръбата се извършва в 2 части. Първата представлява глицериново промиване. Глицеринът помага на мускулите да придвижат изпражненията по хода на червото. Втората част е промивка с физиологичен разтвор.

Процедурата по промиване е следната:

• Смесват се равни части физиологичен разтвор и глицерин
• Сместа се излива в тръбата и се чака 5 минути
• След това се излива останалата част от физиологичния разтвор
• Чака се докато пациента спре да се изхожда

Апендектомията е хирургичното отстраняване на апендикса. Това е често срещана процедура, която се извършва при спешни случаи. Апендиксът не изпълнява жизненоважна функция в тялото. Той е продължение на дебелото черво и податлив на инфекции поради натрупване на изпражнения, бактерии и други инфекциозни причинители. Ако апендикса се възпали (апендицит) се налага отстраняването му чрез апендектомия.

След операцията времето за възстановяване варира в зависимост от тежестта на инфекцията и от това дали апендиксът е бил разкъсан. Ако се е разкъсал най-вероятно е причинил перитонит, което налага по-дълъг престой в болничното заведение. Предписват се мощни антибиотици и пациента е под наблюдение, за да не се развият усложнения.

През първите няколко дни се появяват синини и зачервявания, предписват се болкоуспокояващи. Понякога пациентите изпитват констипация, която отминава за няколко дни. За да се избегне се препоръчва приема на храни, богати на фибри, повече течности и да се избягват кодеинови болкоуспокояващи.

Зоната около разреза трябва да се поддържа стерилна. Налага се всеки ден да се сменят превръзките и да се почиства. Областта не трябва да се мокри докато шевовете не зараснат. Зоната около разреза трябва да се наблюдава за подуване, зачервяване, което продължава след първите дни или изтичане на течности от мястото. Тези белези показват, че се е развила инфекция и незабавно трябва да се потърси лекарска помощ. Физическата активност е ограничена за период от около 2 седмици. След 1-2 седмици пациентите могат да се върнат на училище или работа.