Грижа за трахеостома МКБ Z43.0

Какво е трахестомия?

Трахеотомията представлява оперативна интервенция, при която се отваря трахеята на пациента и се поставя специална тръба с помощта, на която той да диша. Процедурата може да се извърши с местна, обща анестезия, а при спешни случаи, когато трябва да се действа бързо, за да се спаси живота на пациента, може да се направи и без анестезия.

Показанията за поставяне на трахеостома са:

• различни състояния, при които има непроходимост на горните дихателни пътища (наличие на оток на ларинкса, травматични увреди, злокачествени новообразувания на ларинкса и други);
• състояния, при които болните са дълго време на изкуствена вентилация. Често се налага поставянето на трахеостома, за да се осъществи по-лесна вентилация и да се осигури по-добър тоалет на дихателните пътища.

Грижи за трахеостомата

Когато се извърши трахеостомия на пациент, е необходима специална грижа за трахеостомата. Тя включва:

• хигиена на трахеостомата след нейното поставяне;
• предпазване от замърсяване и инфектиране;
• предпазване от травмиране на трахеостомата
• редовни прегледи от специалист – отоларинголог, който да преглежда дихателните пътища, тяхната проходимост и да следи за евентуалното настъпване на усложнения.

След операцията шията може да бъде възпалена и да има проблеми с преглъщането. Необходими са няколко дни докато пациента свикне с дишането през тръба. На повечето им отнема поне 2 седмици, за да се приспособят към новия начин на живот. Ако има шевове, обикновено се махат след седмица.

При къпане трябва да се внимава да не влезе вода в тръбата. По принцип не трябва да има проблеми с приема на храна, но ако се случи да попадне в трахеята, трябва да се аспирира. Външната канюла не трябва да се премахва и е нужно да се покрие отвора, за да се предпазят дихателните пътища от попадане на прах, студен въздух или чужди тела в тях.

Почистване на трахеостомата

Необходимо е всеки ден да се полага специална грижа за трахеостомата. Преди да се почисти тръбата ръцете трябва да са дезинфекцирани, слагат се ръкавици и се извършва аспирация на съдържимото в тръбата. Ако има вътрешна канюла трябва да се дезинфекцира с водороден пероксид и вода, може и да се използва четка за механично отстраняване на плаката. След това се изплаква с физиологичен разтвор или вода. Вътрешната и външна канюла се изсушават и поставят обратно на местата им.

Кожата около трахеостомата трябва да се прегледа за зачервявания, неприятна миризма, повишена плътност или чувствителност. Кожата около стомата (изкуствен отвор) също трябва да се почисти и да се поставят чисти марли.

Допълнителни медицински изделия към трахеостомата

Препоръчва се да се мониторира пулсовата оксиметрия. При пациенти, претърпели скорошна трахеотомия трябва да се прилагат бронходилататори. Всички пациенти имат информационен лист, който съдържа конкретни данни относно датата на последната смяна на трахеотомичната тръба, вида и размера на тръбата (включително вътрешен диаметър, външен диаметър, надуване на маншона, аспирационно разстояние). До всеки пациент трябва да има:

1. Трахеостомичен комплект, който да бъде на разположение на пациента по всяко време
2. Аспирационното оборудване да е настроено с правилно налягане
3. Аварийното кислородно оборудване да е настроено и функциониращо
4. Подходящо налично оборудване за мониторинг и правилно зададени параметри на алармата

Задължително трябва да се наблюдават:

• Сърдечна честота
• Дихателна честота
• Пулсова оксиметрия
• Изисквания за кислорода
• Работа на дишането
• Температура
• Кръвно налягане
• Поведение – тревожно, раздразнително, апатично

Рискове при неправилна грижа за трахеостомата

Трахеостомичната тръба заобикаля горните дихателни пътища и по този начин предотвратява нормалното овлажняване и филтриране на вдишвания въздух през тях. Ако въздухът, който се вдишва през тръбичката не е овлажнен, епителът на трахеята и бронхите ще изсъхне, увеличавайки риска от запушване на тръбата.

Аспирацията е необходима, за да се отстрани слузта и други секрети от нея. Индивидуално е колко често трябва да се извършва. Като признаци за запушване се считат визуализиране на секрети, признаци на респираторен дистрес, съмнение за блокирана или частично блокирана тръба, повръщане, десатурация на пулсова оксиметрия, промени във вентилационните налягания.

По време на аспирация може да се травмира трахеята. Рискът може да се намали чрез използване на катетър с правилен диаметър и правилното налягане. След трахеостомия пациентът не може да комуникира вербално с останалите. Степента на гласовите отговори зависи от тежестта на обструкцията на дихателните пътища, функционалността на гласовите връзки, размерът и видът на трахеостомичната тръба, силата на дихателните мускули, когнитивни способности и способности, свързани с възрастта.

Тъй като трахеостомата представлява отвор съществува риск от развиване на инфекция. За да се избегне е необходимо мястото и ръцете при смяната на трахеостомата да се дезинфекцират. Трябва да се спазва правилна орална хигиена, тъй като устната кухина съдържа много и различни микроорганизми. Понякога е полезно пациента да поема дълбоко въздух и да го задържи възможно най-дълго, след което да се изкашля 10 пъти. Това се повтаря на всеки час и понижава риска от белодробна инфекция. Дълбокото вдишване позволява на белодробните пътища да се разтворят максимално, за да поемат цялото количество въздух.

Понякога се налага тръбата да се смени, защото пациента чувства дискомфорт или е разместена. Нужно е секретите да се поддържат с рядка консистенция, за да не запушат трахеята и позволяват по-лесното изкашляне. За да бъдат по-редки секретите се препоръчва приемът на голямо количество течности, използване на овлажнител на въздух в стаята и уреди, които овлажняват дихателните пътища.

Може да се наложи две седмици пациента да не ходи на работа, но това зависи от вида на дейността, способността за вербална комуникация и общото състояние на пациента. Някои хора не могат да се върнат към предишната си работа. Препоръчва се всеки ден да се извършва лека физическа дейност, като например вървене. Ходенето увеличава притока на кръв.

Рискове при поставяне на трахеостома

Както всяка оперативна процедура, така и поставянето на трахеостома крие някои рискове и може да доведе до различни усложнения. Най-често срещаните са:

• инфектиране;
• кървене;
• травмиране;
• стенозиране на трахеята;
• запушване на трахеостомния дихателен път;
• образуването на трахеоезофагеални фистули и други.

Предотвратяването на изброените по-горе усложнения може да стане чрез: правилното извършване на операцията по поставяне на стомата, редовните прегледи от специалист и полагането на специална грижа за трахеостомата.