Случайно удавяне и потъване във вода МКБ W65-W74
Случайно удавяне е причина за смъртта на хиляди хора по цял свят всяка година, особено на деца. Случайно удавяне и потъване във вода се случва най-често в частни и обществени басейни, обществени плажове, езера, дори в малък контейнер с вода като кофа.
Според статистиката около 80 % от хората, които умират от удавяне, са от мъжки пол. При деца на 1-4-годишна възраст повечето удавяния се случват в домашните плувни басейни. Процентът на удавянията в естествени водоеми нараства с увеличаване на възрастта.
Обстоятелствата, които могат да доведат до такива трагични събития, са често комплексни и се причиняват от множество фактори. Основните фактори, които влияят на риска от случайно удавяне, са:
- неспособност за плуване
- липсата на бариери за предотвратяване на неконтролиран достъп до вода (например при плувни басейни)
- липсата на близък контрол при плуване
- местоположение
- неизползването на предпазни спасителни жилетки
- употреба на алкохол или наркотици
- гърчове
- получаване на инсулт, инфаркт, припадък във водата или ухапване от морско животно
- умора / изтощение
- неспазване на правилата за безопасност
- неправилна преценка на околната среда (гмуркане в плитки води и др.)
Удавянето е една от водещите причини за смърт вследствие на инцидент за всички възрасти. Много от жертвите на удавяне могат да плуват, но или навлизат твърде навътре във водния басейн, или получават схващане, обзема ги паника и губят контрол. Много от спасените при потъване във вода живеят след това със сериозни последствия като например мозъчно увреждане.
Удавяне се случва, когато течността навлиза в дихателните пътища, предотвратявайки на въздуха да стигне до белите дробове, в резултат на което се блокира преносът на кислород в тялото. Когато човек потъне във водата, той задържа рефлекторно дъха си. Учестява се сърдечната дейност, мускулният тонус е повишава и съзнанието е все още запазено.
Въглеродният диоксид се увеличава, съответно се намалява кислородът, в резултат на което след около минута след задържане на дишането лицето неволно вдишва и поглъща вода. Една част е погълната, а друга пострадалият може да повърне. Пострадалият е дезориентиран с некоординирани движения.
Мозъчната хипоксия се засилва в резултат на изчерпването на кислород, кръвното налягане се понижава, мускулните движения се прекратяват, жертвата се отпуска и потъва. Пострадалият изпада в безсъзнание. След няколко минути настъпва необратимо състояние и смърт.
Мозъкът е най-уязвимата част от тялото при лишаване от кислород и обикновено може да оцелее за по-малко от четири минути преди да възникнат необратими поражения. Необратимостта започва след три до десет минути в топла вода. Въпреки това хора, които са били в студена вода, могат да реанимирани и след повече минути, тъй като хипотермията защитава мозъка чрез забавяне на метаболитните изисквания за кислород. Независимо от температурата на водата, обикновено човек губи съзнание в рамките на три минути.
Механизмът на удавяне се различава в зависимост от това дали лицето е намерено в сладководна или солена вода. Сладководната вода влиза в кръвообращението през белите дробове и бързи и значително увеличава обема на кръвта, което създава голямо натоварване на сърцето. Мощното разреждане на кръвта причинява и значителни смущения в нормалния й електролитен състав и започва да уврежда червените кръвни клетки.
Морската вода е с обратен ефект. Тя извлича кръвна плазма в белите дробове, като при този процес се увреждат стените на алвеолите и капилярите. Това не води до увеличаване на натоварването на сърцето, така че хората могат да оцелеят по-дълго преди да се удавят в солена вода.
Около 10-15 % от всички удавяния се считат за т.нар. сухи удавяния. Такова удавяне се случва, когато малко количество вода навлиза в ларинкса или трахеята и предизвиква спазъм на ларинкса, в резултат на което водата не може да достигне до белите дробове.
След настъпване на смъртта тялото потъва. Не може да се движи надалеч, освен ако няма силни течения. Тялото се разлага и получените газови форми го издигат на повърхността, където обикновено го намират. Някои видни животни като риби и влечуги могат да ускорят разлагането на тялото. В много студена вода разлагането се забавя и тялото може да остане потопено в продължение на месеци.
Диагнозата за удавяне в резултат на случайно удавяне и потъване във вода се основава повече на обстоятелствата на смъртта, отколкото на тестове. Постмортем има обикновено няколко очевидни признаци за удавяне при външен оглед. Възможно е да има видимо количество пяна, понякога кървава, която е дошла от белите дробове и се намира около носа и устата. Тя представлява смес от вода и протеини от кръвната плазма, която се образува, когато човек се бори да диша. Въпреки това пяната невинаги е налице в случаи на удавяне и не бива да служи като индикатор.
Прави се пълна аутопсия и ако лицето е намерено във водата и не са открити други причини за смъртта, съдебният лекар приема, че жертвата се е удавила. Вътрешното изследване може да намери пяна в трахеята и белите дробове. Въпреки че обикновено белите дробове са с оток, подобни на гъба и пълни с вода от удавянето, това също може да се наблюдава и при други причини за смърт като свръхдоза наркотици или сърдечен арест, докато лицето е във водата. Борбата за дишане предизвиква голям натиск за синусите, които често прокървяват, и понякога оставя доказателство за кръвоизлив.
Лабораторни изследвания могат да установят наличието на диатомеи, които представляват фитопланктон и се намират както в солена, така и в сладководна вода. Тъй като техният скелет съдържа силициев диоксид, те не се поддават на лесно гниене и понякога може да се открият в силно разложени тела.
Ако лицето е все още живо, когато влиза във водата, диатомеите ще навлезнат в белите дробове, ако човекът вдишва вода и се дави. Диатомеите ще бъдат пренесени до отдалечени части на тялото като мозъка, бъбреците и костния мозък от кръвообращението. Ако човек е мъртъв при влизането на тялото му във водата, тогава няма да има циркулация и диатомеите не могат да проникнат в тялото. Ако лабораторните изследвания показват диатомеи в трупа, които са от същия вид, намерени във водата, в която е открито тялото, това може да бъде добро доказателство за удавяне като причина за смърт при случайно удавяне и потъване във вода.
Потапянето на тялото във вода е причина за някои характерни промени, които не са непременно признаци на удавяне. Кожата на дланите и стъпалата става бяла и набръчкана. Подобен ефект се наблюдава и на върха на пръстите на някой, ръцете на който са във вода продължителен период от време.
Прочетете повече информация:
Коментари към Случайно удавяне и потъване във вода МКБ W65-W74