Увреждания на плода и новороденото от преждевременна руптура на околоплодните обвивки МКБ P01.1

В рубриката увреждания на плода и новороденото от преждевременна руптура на околоплодните обвивки са включени патологични състояния, причинени от ранно пукане на околоплодния мехур - преди 37-та гестационна седмица (т.е преди пълното съзряване на плода) или в хода на раждането преди маточната шийка да е готова за това.

Околоплодните обвивки са аминон и хорион. Амнионът представлява продължение на покривния слой на плода. Той покрива пъпната връв, плацентата и останалата част от вътрешната страна на ендометриума на матката. По него липсват нервни окончания, лимфни и кръвоносни съдове, но се предполага, че има епителни клетки способни да секретират околоплодна течност. Хорионът се образува от трофобласта и мезенхима, приема се, че плацентата е продължение на хориона. В кухината, която обграждат околоплодните обвивки са разположени плодът и околоплодната течност. Околоплодните обвивки, освен всички функции, които имат, те също защитават плода от проникването на инфекциозни причинители.

В структурата на околоплодните обвивки има програмирани катаболни процеси, в резултат на които се активират ензимни системи като колагеназа и други. Това активиране става обикновено в края на бременността от естественото стареене на изграждащите ги структури, при което настъпва пукането на околоплодния мехур и съответно раждането. При руптуриране (пукане) на обвивките изтичат част от околоплодните води, което дава допълнителен стимул на родовата дейност, раждането е в ход и е трудно задържането на плода.

Причини за преждевременна руптура на обвивките са най-често:

• инфекции на пикочо-половата система;
• дегенеративни и възпалителни заболявания на околоплодните обвивки - хориоамнионит;
• многоплодна бременност;
• плацентарна абрупция (преждевременно отлепяне на плацентата);
• истмично-цервикална недостатъчност;
• хормонална недостатъчност;
• хипертония (високо кръвно налягане).

Клиничните изяви на увреждания на плода и новороденото от преждевременна руптура на околоплодните обвивки се състоят предимно в нарушения в адаптацията, проплакването е трудно, често след аспирация. Основните отклонения се изразяват в:

• преждевременно раждане;
• инфекции на новороденото, сепсис на новороденото;
• фетален дистрес - данни за ацидоза, хипоксия, нарушена сърдечна и дихателна дейност;
• олигохидрамнион;
• увиване на пъпната връв;
• възможно е формиране на вродени аномалии у плода като сколиоза, синдактилия, деформации на крайниците поради компресия и изоставане в растежа;
• най-тежкото усложнение е мъртво раждане.

Инфекциите на новороденото се представят като вродени инфекции или в тежките случаи под формата на сепсис поради възходящо проникване на причинителя. След 24-ия час рискът за попадане на патологична флора в околоплодния мехур нараства.

Сред най-тежките усложнения са възникването на мозъчни кръвоизливи поради недобрата готовност на плода за раждане и хипоксията.

Диагнозата на преждевременната руптура на околоплодните обвивки се поставя чрез провеждането на проба за амниотична течност – бром тимолов тест, лакмус, амниотест. Необходимо е да се установи:

• дали има налична родова дейност;
• състоянието на плода чрез кардиотокографски монитор и ултрасонографско изследване:
• готовността на маточната шийка за раждане чрез вагинално туширане.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от преждевременна руптура на околоплодните обвивки се поставя след преглед от неонатолог. Налице са данни за преждевременно пукнат околоплоден мехур. Прави се оценка на общото състояние на новороденото по т.нар Апгар скала, при която се отчитат основните показатели за жизнена дейност като дишане, сърдечна честота, мускулен тонус, цвят на кожата. Такава оценка се прави на 1-ва, 3-та, 5-та и 15-та минута. Изследват се кръвните газове, алкално-киселинното състояние на кръвта и други основни лабораторни и биохимични изследвания на кръвта. При подозирана инфекция се провежда микробиологично изследване.

Поведението при ранно пукане на околоплодния мехур зависи от зрелостта на плода. След пукането на мехура и при задоволителна зрялост на плода (след 37-та естационна седмица) се пристъпва към родоразрешение. Раждането трябва да стане в рамките на 24-48 часа, тъй като след 24-тия час рискът от възникване на инфекция както у майката, така и у плода нараства. При недостатъчна зрялост на плода се потиска родовата дейност медикаментозно и се прави кортикостероидна профилактика за постигане на белодробна зрялост. Профилактично се предписват химиотерапевтици за намаляване рискът от инфекция.

Лечението е симптоматично. След раждането новороденото се поставя в оптимална среда като състоянието се следи непрекъснато. При данни за инфекция след посявка се предписват подходящи химиотерапевтици. При недоносеност, особено тежки степени бебето се поставя в кувиьоз, изчаква се със захранването, дават се специални храни.

Профилактиката на увреждания на плода и новороденото се състои в избягване на предполагаемите причини, водещи до тази патология. Необходимо е бременната да избягва пушенето или стоенето в задимени пространства, въздържане от сексуален живот, тежък емоционален стрес. При данни за инфекция у бременната тя трябва да бъде своевременно лекувана с подходящи предвид състоянието медикаменти.