Хипогалактия МКБ O92.4

Аномалиите във функцията на млечните жлези са нарушения в млекообразуването и млекоотделянето.

Хипогалактията се характеризира с намаляване на секретиращата кърма.

Образуването и отделянето на кърма са свързани с хормона пролактин, отделят от хипофизната жлеза. Рефлексът на дразнене на гръдното зърно и осигуряване на пълна евакуация на образувалата се кърма води до нормално отделяне на кърмата. При определени условия е възможно да се отделя по-малко от нормалното количество кърма – хипогалактия.

Хипогалактията бива първична и вторична.

Причините за развитие на хипогалактията могат да бъдат:

• Недостатъчно развитие на млечните жлези.
• Недостатъчна хормонална подготовка през време на бременността.
• Недостатъчност на хормона пролактин.
• Влошено здравословно състояние на родилката.
• Понякога се среща относителна хипогалактия при близнаци.
• Нерационално хранене по време на бременност и раждане.
• Хиповитаминоза и авитаминоза.
• Задържане на плацентарни части в матката, водещи до увеличаване съдържанието на хормони и потискане образуването на кърма.
• Психичен стрес.
• Нова бременност по време на пуерпералния период.

Честотата на хипогалактията е около 20%.

Патогенезата е специфична. Хипогалактията се характеризира с недостатъчност в количественото отношение образуване на мляко. Пролактинът е хормонът отговорен за започване на лактация – лактогенеза и за поддържане на лактацията – лактопоеза. За започване на нормална лактация е необходима точна концентрация на пролактина, която се повлиява от рязкото и бързо снижаване на концентрацията на прогестерона и естрадиола след раждане, което дава възможност на пролактина да прояви физиологичните си въздействия върху паренхима на млечната жлеза.

Хипогалактията е по-характерна за родилки с влошено здравословно състояние, с преждевременно раждане, с раждане в стресова ситуация, при обилни кръвоизливи. При родилки с оперативни раждания като цезарово сечение, форцепс, мануална екстракция, инструментална ревизия на матката, се среща по-често хипогалактията.

Първичната хипогалактия се дължи на недоразвитие или слабо развитие на гръдните жлези и гръдните зърна, недостатъчност на хормоналните нива по време бременността.

Вторичната хипогалактия се дължи на увредено общо състояние на родилката, задържане на плацентарни части, нова бременност по време на следродилния период.

Рагадите на гърдата представляват нарушена цялост на епитела на гръдните зърна, което е свързано с болки, които правят кърменето невъзможно.

Повишената концентрация на тиоцианати в тютюневия дим у пушещи кърмачки влияе негативно върху концентрацията на пролактина, а по този начин и върху количеството на отделена кърма и е един от факторите за ранно отбиване на децата.

Ефикасността на лактацията зависи от ранното поставяне на детето на гърдата и честото сукане.

Хипергалактията е по-рядко срещано състояние в сравнение с хипогалактията. Представлява прекомерно млекообразуване като количеството отделено мляко може да достигне до 5 литра на денонощие.

Галактореята представлява спонтанно изтичане на мляко. Това става непрекъснато или на тласъци. Състоянието се дължи на недостатъчно съкращение на мускул, участващ в отделянето на мляко. Продължителното мокрене при галакторея създава дискомфорт и може да доведе до развитие на рагади и екземи на кожата на млечните жлези.

Възможно е наличие на достатъчно млекообразуване, но смукателната сила на детето да не е достатъчна за изсмукване на млякото. Тази аномалия трябва да се разграничава от хипогалактията. Тя отзвучава при редовно кърмене.

Агалактията се характеризира с това, че въобще не се образува  и секретира кърма. Процентът на родилки с такава аномалия е сравнително малък .

За диагнозата хипогалактия основно значение имат:

• Анамнеза – конституционни особености при майката, заболявания и патологични състояния (усложнения по време на бременността и раждането).
• Преглед на детето и млечните жлези на майката може да потвърди отсъствието на причините за трудностите при хранене (признаци на добро кърмене може да се изрази във венозната мрежа, доброто развитие на лобули на гърдата);
• Контролът на хранене на детето – детето се тегли преди и веднага след кърмене, за да се определи количеството на млякото, консумирано от гърдата;
• Използва се метод, при който се мери телесната температура под мишница и под гърдата като при пълноценна лактация температурата под млечната жлеза е с 0,1 – 0,5 градуса по-висока.

Диференциална диагноза на хипогалактията.

Лактационни кризи - временно намаляване на майчиното мляко, поради цикличното регулиране на лактацията. Продължителността на кризата трая от 3 – 4 до 6 -8 дни, след което се възстановява нормалното отделяне на майчино мляко.

Лечение на хипогалактията не е лесна задача.

Вторичната хипогалактия е лечима. При установена хипогалактия детето се поставя по-често на гърдата, като се скъсяват интервалите между кърменията и се увеличава броят им. При всяко кърмене на детето се дават и двете гърди.

Някои медикаменти, като например пролактин или Метоклопрамид се използват за подобряване на лактацията. Използват се и билки като лактогонни чайове.

При хипогалактия лактацията може да се стимулира с метоклопрамид 30 мг дневна доза в продължение на 5 дни чрез увеличаване концентрацията на пролактина и съответно количеството на кърмата. При хипергалактия се препоръчва умерено приемане на течности и прилагане на очистителни средства. Употребата на фоликуларен хормон може да подобри състоянието.

Профилактиката на хипогалактия включва:

• Подготовка на гърдите по време на бременност, а процеса на кърмене трябва да се провежда правилно и ритмично.
• Дневният режим на родилката трябва да осигурява необходим дневен режим и почивка.
• Хранителният режим трябва да включва високо калорична храна, богата на витамини и белтъчини.
• Препоръчва се приемане на по-голямо количество течности.

Хормоналното третиране на хипогалакторея не дава особени резултати.