Други увреждания на гърдата и нарушения на лактацията, свързани с раждането МКБ O92

› Въведение

› Видове увреждания на гърдата и нарушения на лактацията, свързани с раждането

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Уврежданията на гърдата и нарушенията на лактацията, свързани с раждането, обхващат различни състояния, които могат да възникнат през послеродовия период и да затруднят кърменето. Те включват промени на зърната, като хлътване и рагади, нарушения в образуването или отделянето на кърма, както и прекомерна или потисната лактация. Причините могат да бъдат механични, хормонални, анатомични или свързани с техниката на кърмене. Навременното установяване и подходящото поведение намаляват риска от усложнения и подпомагат пълноценното хранене на детето.

Видове увреждания на гърдата и нарушения на лактацията, свързани с раждането

Уврежданията на гърдата и нарушенията на лактацията, свързани с раждането, включват различни състояния, които могат да засегнат структурата на зърното и гърдата, образуването и отделянето на кърма или нормалното протичане на кърменето:

• хлътнала мамила: представлява състояние, при което зърното е прибрано навътре или не изпъква достатъчно над повърхността на ареолата. То може да бъде вродено или придобито и в някои случаи затруднява правилното засукване и кърменето
• напукана мамила (рагади): характеризира се с повърхностни или по-дълбоки разранявания и цепнатини на зърното, най-често вследствие на неправилно засукване, механична травма или продължително дразнене. Рагадите могат да причинят значителна болка и да затруднят кърменето
• други и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането: включват други травматични или патологични промени на гърдата и зърното, възникнали във връзка с раждането и кърменето, които не могат да бъдат класифицирани по-точно в останалите категории
• агалактия: представлява липса или практически пълна невъзможност за образуване на кърма след раждането. Състоянието може да бъде свързано с хормонални нарушения, тежки акушерски усложнения, увреждане на хипофизата или други медицински причини
• хипогалактия: представлява недостатъчна продукция на кърма, която не покрива хранителните потребности на детето. Тя трябва да се разграничава от субективното усещане на майката за недостатъчно количество кърма при реално нормална лактация
• потисната лактация: характеризира се с намаляване или прекратяване на образуването на кърма. Потискането може да бъде целенасочено по медицински или лични причини или да възникне вследствие на недостатъчна стимулация, заболяване, медикаменти или други фактори
• галакторея: представлява прекомерно, персистиращо или необичайно продължаващо отделяне на млечен секрет. Когато секрецията не съответства на очакваната физиологична лактация, е необходимо да се прецени за хормонални, медикаментозни или други причини
• други и неуточнени нарушения на лактацията: обхващат проблеми с образуването, отделянето или ефективното прехвърляне на кърмата, които са свързани с раждането, но не могат да бъдат отнесени към по-конкретно нарушение на лактацията.

Въпреки че голяма част от тези състояния са преходни и се повлияват успешно, правилното им разпознаване е важно за предотвратяване на усложнения, осигуряване на адекватно хранене на детето и запазване на кърменето, когато майката желае това.

Причини и рискови фактори

Уврежданията на гърдата и нарушенията на лактацията, свързани с раждането, могат да възникнат вследствие на механични, анатомични, хормонални, медицински и свързани с начина на кърмене фактори. Често участват няколко причини едновременно, особено през първите дни и седмици след раждането, когато лактацията все още се установява.

Сред най-честите фактори са проблемите с позиционирането и засукването на новороденото. Неправилното захващане на гърдата може да причини болка, травми и разраняване на зърната и едновременно с това да доведе до неефективно отстраняване на млякото.

Рискови фактори са също рядко или неефективно кърмене, продължително разделяне на майката и новороденото, рязко намаляване или прекратяване на кърменията, неправилно или прекомерно използване на помпа за кърма, неподходящ размер на фунията или прекалено силен вакуум при изцеждане, механично дразнене или притискане на гърдите, анатомични особености на зърната или гърдите, анатомични или функционални проблеми при детето, затрудняващи ефективното сучене, недоносеност или заболяване на новороденото.

Определени акушерски и медицински фактори също могат да нарушат установяването или поддържането на лактацията. Към тях се отнасят тежко или усложнено раждане, значителна следродилна кръвозагуба, задържани плацентарни тъкани, тежко заболяване на майката и предходни хирургични интервенции върху гърдите.

Хормоналните и метаболитните нарушения могат да засегнат образуването и отделянето на кърма. Сред възможните причини са хипофизарни нарушения, заболявания на щитовидната жлеза и някои други ендокринни състояния. При тежък следродилен кръвоизлив например увреждането на хипофизата може да доведе до недостатъчна секреция на пролактин и сериозно нарушение на лактацията.

Някои лекарствени средства също могат да повлияят лактацията. Допаминовите агонисти потискат пролактиновата секреция и могат да прекратят образуването на кърма, докато определени допаминови антагонисти могат да повишат пролактина и да предизвикат прекомерна или патологично продължаваща млечна секреция. Влияние могат да окажат и някои хормонални, психотропни и други медикаменти.

Симптоми

Симптомите са разнообразни и зависят от конкретния вид увреждане или нарушение на лактацията. Те могат да засягат гърдата и зърното, количеството и отделянето на кърмата или ефективността на храненето на детето.

Възможните прояви при майката включват болка, парене или повишена чувствителност на зърната и гърдите, разраняване, напукване или други травматични промени на зърното, зачервяване, оток или локална болезненост, напрежение и усещане за препълване на гърдите, локални уплътнения, затруднено отделяне на млякото, липса или значително намаляване на млечната продукция, недостатъчно количество кърма, прекомерно или необичайно продължаващо отделяне на млечен секрет, дискомфорт или болка по време на кърмене, затруднено изцеждане.

При нарушения, които засягат количеството или ефективното прехвърляне на млякото, могат да се наблюдават и признаци при детето. Те включват слабо или рядко преглъщане по време на кърмене, продължително сучене без видима удовлетвореност, по-малко мокри пелени и недостатъчно наддаване на тегло.

Някои прояви могат да насочат към конкретна причина. Например нарушения на менструалния цикъл, съчетани с необичайна млечна секреция, могат да бъдат свързани с хиперпролактинемия, докато главоболие и зрителни нарушения налагат изключване на патологичен процес в областта на хипофизата.

Висока температура, втрисане, прогресиращо зачервяване, значителен оток, силна локална болка или гнойна секреция не са типични за неусложнено нарушение на лактацията и могат да бъдат признак за инфекциозно усложнение.

Усложнения

Повечето леки увреждания и функционални нарушения на лактацията имат благоприятно протичане, особено когато причината бъде своевременно установена. Продължителният или некоригиран проблем обаче може да доведе до усложнения както при майката, така и при детето.

Неефективното отстраняване на млякото може да причини болезнено препълване на гърдите, оток и локални възпалителни промени. Продължаващото неправилно засукване може да задълбочи травмите на зърното и да наруши кожната бариера.

Сред възможните усложнения са персистираща болка и увреждане на зърната, болезнено препълване на гърдите, локални уплътнения и възпалителни промени, възпалителен или бактериален мастит, абсцес на гърдата, постепенно намаляване на млечната продукция, затруднено поддържане на кърменето, преждевременно прекратяване на кърменето, когато нарушението води до недостатъчен прием на мляко, последствията за новороденото могат да включват прекомерна загуба или недостатъчно наддаване на тегло, дехидратация, недостатъчен енергиен прием и в определени случаи хипогликемия. При тежък и продължителен недостатъчен прием е възможна хипернатриемична дехидратация, която представлява сериозно състояние.

При нарушения, свързани с продължителна хиперпролактинемия, могат да възникнат менструални нарушения, аменорея, нарушения на овулацията, понижена фертилност.

Продължителните проблеми с кърменето могат да повлияят и психоемоционалното състояние на майката, като увеличат тревожността, умората и чувството за неудовлетвореност. Ето защо целта на грижите е не само запазване на лактацията, а преди всичко безопасността, здравето и благополучието на майката и детето.

Диагноза и изследвания

Диагностичният подход при увреждания на гърдата и нарушения на лактацията, свързани с раждането, зависи от конкретните оплаквания. В повечето случаи диагнозата се основава на подробна анамнеза, клиничен преглед и оценка на кърменето, а допълнителни лабораторни или образни изследвания се назначават при определени показания:

• разпит: при снемането на анамнезата се уточняват протичането на бременността и раждането, времето на започване на кърменето, честотата и продължителността на храненията, използването на помпа за кърма, количеството и характерът на млечната секреция, наличие на болка и промени по зърната или гърдите. Важно е да се установят също приеманите медикаменти, придружаващите заболявания и предходни хирургични интервенции върху гърдите
• преглед: клиничният преглед включва оценка за хлътнали или други анатомични особености на зърната, разраняване, рагади и други травматични промени, зачервяване, оток и локално затопляне, болезненост и уплътнения в гърдата, асиметрия или други структурни промени, наличие и характер на секрецията от зърното, признаци на възпаление или инфекция
• оценка на кърменето: особено важна е директната оценка на процеса на кърмене. Наблюдават се позицията на майката и детето, захващането на гърдата, ефективността на сученето и преглъщането и наличието на болка. При необходимост се оценяват анатомични или функционални особености при новороденото, които могат да затрудняват храненето.При съмнение за недостатъчен прием на кърма се проследяват теглото и динамиката на растежа на детето, общото му състояние, хидратацията и броят на мокрите пелени. Тези показатели са по-надеждни за оценка на ефективността на храненето от субективното усещане на майката за количеството кърма
• лабораторни изследвания: лабораторни изследвания не са необходими при всяко нарушение. При продължителна, необяснима или патологична промяна в лактацията могат да бъдат назначени изследвания на пролактин, TSH и FT4, както и други показатели според предполагаемата причина. При съмнение за нова бременност се извършва тест за бременност
• образни изследвания: ехография на гърдата може да бъде необходима при персистиращо уплътнение, съмнение за абсцес или друга структурна промяна. При атипична секреция от зърното могат да бъдат назначени допълнителни образни изследвания според възрастта и клиничната находка

При установена необяснима хиперпролактинемия или наличие на главоболие и зрителни нарушения може да се наложи образно изследване на хипофизата, обикновено чрез магнитнорезонансна томография.

Лечение

Лечението се определя от конкретния вид увреждане или нарушение на лактацията и неговата причина. Основните цели са облекчаване на симптомите, предотвратяване на усложненията, осигуряване на достатъчен хранителен прием за детето и, когато майката желае и това е медицински възможно, поддържане на кърменето.

При проблеми, свързани с неправилно позициониране или неефективно засукване, основна мярка е коригирането на техниката на кърмене. Подходящото позициониране и дълбокото захващане на гърдата могат да намалят болката и травмите на зърната и да подобрят прехвърлянето на мляко.

В зависимост от конкретния проблем могат да бъдат приложени по-често и ефективно кърмене при необходимост от стимулиране на лактацията, изцеждане, когато детето временно не може ефективно да суче, правилно използване на помпа за кърма, подходящи грижи за травмирани и болезнени зърна, овладяване на болката с подходящи аналгетици, лечение на установени ендокринни или други заболявания, преценка на медикаментите, които могат да влияят върху лактацията, антибиотично лечение при доказана или силно подозирана бактериална инфекция, дренаж при формиране на абсцес, когато е показан.

При недостатъчна млечна продукция първо се оптимизират честотата и ефективността на отстраняването на млякото и се търсят коригируеми причини. Медикаментозни или билкови средства за стимулиране на лактацията не се използват рутинно и изискват индивидуална преценка на ползите и рисковете.

Когато целта е потискане на лактацията, обикновено се предпочита постепенно намаляване на стимулацията и отстраняването на млякото, когато клиничната ситуация позволява. В определени случаи може да се приложи медикаментозно потискане на пролактиновата секреция по лекарска преценка.

При прекомерна или продължителна млечна секреция лечението зависи от причината. При патологична хиперпролактинемия може да се наложи специфично лечение, включително с допаминови агонисти, след съответната диагностична оценка.

Ако новороденото не получава достатъчно мляко, осигуряването на адекватно хранене и хидратация има приоритет. При медицинска необходимост се предприема дохранване, докато паралелно се работи за установяване и коригиране на причината за нарушението.

Висока температура, бързо нарастващо зачервяване или оток на гърдата, силна болка, флуктуиращо уплътнение или влошено общо състояние изискват своевременна лекарска оценка. Спешна оценка е необходима и при признаци на значителна дехидратация или влошено общо състояние на новороденото.

Прогноза

Прогнозата при уврежданията на гърдата и нарушенията на лактацията, свързани с раждането, в повечето случаи е благоприятна. Много от проблемите се повлияват успешно след коригиране на техниката на кърмене, подходящи грижи и лечение на основната причина.

Продължителността и изходът зависят от конкретното нарушение, тежестта му, наличието на усложнения и придружаващи заболявания. При своевременно лечение на травмите, възпалителните промени и функционалните нарушения често е възможно кърменето да бъде запазено, ако майката желае това.

Изображения: freepik.com