Други и неуточнени нарушения на лактацията МКБ O92.7

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Другите и неуточнени нарушения на лактацията обхващат проблеми с образуването, отделянето или ефективното приемане на кърма, които възникват след раждането и не могат да бъдат класифицирани по-точно в друга категория. Причините могат да бъдат свързани с неправилна техника на кърмене, неефективно сучене, майчини или детски фактори, определени заболявания и медикаменти. Проявите варират от затруднено отделяне на кърма и дискомфорт до недостатъчен прием от детето. Навременното установяване на причината и подходящата подкрепа обикновено позволяват успешно преодоляване на проблема.

Причини и рискови фактори

Другите и неуточнени нарушения на лактацията могат да бъдат резултат от нарушения в образуването, отделянето или ефективното отстраняване на кърмата, както и от различни майчини, свързани с детето или организационни фактори. В част от случаите конкретната причина остава неуточнена.

Нормалната лактация зависи от координираното действие на пролактина и окситоцина, достатъчното количество функционална жлезна тъкан и редовното отстраняване на млякото от гърдите.

Нарушаването на някой от тези механизми може да доведе до проблеми с кърменето.

Сред възможните причини и рискови фактори се включват неправилно позициониране и неефективно засукване на детето, рядко или недостатъчно ефективно кърмене, продължително разделяне на майката и новороденото, преждевременно раждане или заболяване на детето, затрудняващо ефективното сучене, анатомични или функционални особености на устната кухина на детето, болка и травми на зърната, прекомерно или неправилно използване на помпа за кърма, рязка промяна в честотата на кърменията или изцежданията, тежко или усложнено раждане, предходни операции или травми на гърдите, nякои ендокринни и метаболитни нарушения, прием на определени лекарствени средства.

Болката, тревожността и силният психоемоционален стрес могат временно да нарушат окситоцин-зависимия рефлекс на потичане на млякото. Това не означава непременно намалено образуване на кърма, но може да затрудни ефективното кърмене и изпразването на гърдите.

Рискът от нарушения е по-висок през първите дни и седмици след раждането, когато лактацията се установява и майката и детето адаптират техниката на кърмене.

Симптоми

Клиничните прояви могат да бъдат разнообразни в зависимост от конкретното нарушение. Оплакванията могат да бъдат свързани както с млечната продукция и отделянето на кърмата, така и с ефективността и комфорта при кърмене.

Възможните симптоми включват затруднено започване или поддържане на кърменето, затруднено потичане или отделяне на кърмата въпреки наличието на млечна продукция, усещане за непълно изпразване на гърдите, дискомфорт или болка по време на кърмене, напрежение или тежест в гърдите, променлива млечна продукция, затруднено изцеждане, често и продължително сучене без видима удовлетвореност на детето, проблеми при преминаване между директно кърмене и изцеждане.

Когато нарушението води до неефективно прехвърляне на мляко, при детето могат да се наблюдават по-рядко преглъщане, недостатъчен брой мокри пелени, неудовлетвореност след хранене и недостатъчно наддаване на тегло.

Някои симптоми могат да бъдат част от нормалното протичане на лактацията. Например омекването на гърдите след първоначалния период, честото сучене и периодите на клъстерно хранене не доказват сами по себе си наличие на нарушение. За оценката са по-важни ефективността на храненето, състоянието и растежът на детето.

Усложнения

Усложненията зависят от вида и продължителността на нарушението. Когато млякото не се отстранява ефективно, могат да се развият препълване на гърдите, болезненост, оток и локални възпалителни промени.

Възможните усложнения включват болезнено препълване на гърдите, локални уплътнения и възпаление, травми и разраняване на зърната при продължаващо неправилно засукване, възпалителен или бактериален мастит, развитие на абсцес на гърдата, постепенно намаляване на млечната продукция вследствие на недостатъчно отстраняване на млякото.

Когато нарушението води до недостатъчен прием на мляко, последствията за детето могат да включват недостатъчно наддаване на тегло, дехидратация и недостатъчен енергиен прием. При новородени тежкият и продължителен недостатъчен прием може да доведе до хипернатриемична дехидратация и други метаболитни нарушения.

Продължителните затруднения с кърменето могат да имат и емоционални последствия за майката, включително тревожност, изтощение, чувство за неуспех и отказ от кърмене. Затова ранното установяване на конкретния проблем и практическата подкрепа за майката са важни както за физическото, така и за психоемоционалното благополучие.

Диагноза и изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на подробна анамнеза, клиничен преглед и оценка на процеса на кърмене. Тъй като категорията обхваща различни и понякога неуточнени нарушения, диагностичният подход е насочен към установяване на конкретната причина и изключване на други заболявания на гърдата или нарушения на лактацията.

При снемане на анамнезата се уточняват протичането на бременността и раждането, началото на лактацията, честотата и продължителността на кърменията, използването на помпа за кърма, наличие на болка или други оплаквания, приемът на медикаменти, предходни заболявания и операции на гърдите.

Съществена част от диагностиката е наблюдението на кърменето. Оценяват се позиционирането на майката и детето, засукването, ритъмът на сучене, наличието на преглъщане и ефективното прехвърляне на мляко. При необходимост се оценяват и анатомични или функционални особености при детето, които могат да затрудняват сученето.

При майката се извършва преглед на гърдите и зърната за наличие на болезненост, зачервяване и оток, разраняване или други увреждания на зърната, локални уплътнения, асиметрия или други анатомични особености, признаци на възпаление или инфекция.

Състоянието на детето също е важна част от оценката. Проследяват се телесното тегло и неговата динамика, общото състояние, хидратацията, броят на мокрите пелени и при необходимост изхожданията.

При неусложнени нарушения обикновено не са необходими специализирани лабораторни или образни изследвания. Те се назначават при продължителни, тежки или необясними симптоми. В зависимост от предполагаемата причина могат да се изследват пролактин, TSH, FT4 и други лабораторни показатели.

Ехография на гърдата може да бъде необходима при персистиращо уплътнение, значителен локален оток или съмнение за колекция или абсцес. Микробиологично изследване се извършва само при определени случаи на предполагаема инфекция, особено при тежко, рецидивиращо или неповлияващо се от лечение протичане.

Лечение

Лечението е индивидуално и насочено към конкретната причина, когато тя може да бъде установена. Основните цели са осигуряване на ефективно и комфортно кърмене, поддържане на подходяща млечна продукция и достатъчен хранителен прием за детето.

При проблеми с техниката на кърмене първата стъпка е коригиране на позиционирането и засукването. При необходимост може да бъде потърсена помощ от медицински специалист или квалифициран консултант по кърмене.

В зависимост от конкретното нарушение могат да бъдат препоръчани кърмене според потребностите на детето без ненужно ограничаване на продължителността, подобряване на техниката и ефективността на сученето, допълнително изцеждане, когато детето не отстранява достатъчно мляко, правилен избор и използване на помпа за кърма, лечение на болката и уврежданията на зърната, избягване на ненужна прекомерна стимулация или изцеждане, лечение на установени ендокринни, възпалителни или други заболявания.

При болка могат да се използват парацетамол или ибупрофен, когато са подходящи за конкретната жена и няма противопоказания. Антибиотично лечение не се прилага рутинно, а само при данни за бактериална инфекция.

Ако определен медикамент вероятно допринася за нарушението на лактацията, необходимостта от него и възможните алтернативи се обсъждат с лекар. Лекарствената терапия не трябва да се прекратява самоволно.

Когато детето не получава достатъчно мляко, приоритет е осигуряването на адекватен хранителен прием. При необходимост се предприема дохранване с изцедена собствена кърма, подходяща донорска кърма, когато е достъпна, или адаптирано мляко. Паралелно могат да продължат мерките за оптимизиране на лактацията.

При висока температура, нарастваща болка или зачервяване, изразен оток, влошено общо състояние на майката или признаци на недостатъчен прием и дехидратация при детето е необходима своевременна медицинска оценка.

Прогноза

Прогнозата при другите и неуточнени нарушения на лактацията обикновено е добра. При своевременно установяване и коригиране на причината повечето проблеми се повлияват успешно и кърменето може да продължи. Прогнозата зависи от вида и тежестта на нарушението, наличието на основно заболяване и състоянието на детето. Ранната професионална подкрепа намалява риска от усложнения и преждевременно прекратяване на кърменето.

Изображения: freepik.com