Други и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането МКБ O92.2

› Въведение

› Какво включват другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането, обхващат различни патологични промени, възникващи в послеродовия период и свързани най-често с кърменето. Те могат да засегнат кожата, зърното, ареолата, жлезната тъкан или млечните канали и да причинят болка, зачервяване, подуване и затруднения при кърмене. Причините включват механична травма, неправилно засукване, неподходящо използване на помпа за кърма и кожно раздразнение. Повечето състояния са леки и преходни, но при липса на подходящи грижи могат да доведат до инфекциозни усложнения и нарушаване на кърменето.

Какво включват другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането?

Другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането, представляват група от нарушения и патологични промени в гърдите, възникващи по време на послеродовия период и кърменето, които не могат да бъдат класифицирани по-точно в друга категория. Те могат да засегнат кожата, зърното, ареолата, жлезната тъкан или млечните канали и да причинят болка, дискомфорт и затруднения при кърменето.

Към тази категория могат да бъдат отнесени различни неспецифични или недостатъчно уточнени увреждания на гърдата, когато е установена връзка с раждането и лактацията, но липсват достатъчно данни за поставяне на по-конкретна диагноза.

Проявите могат да включват болезненост и повишена чувствителност на гърдата, локално подуване, зачервяване, промени в кожата или зърното, дискомфорт при кърмене и нарушения в отделянето на кърма. В някои случаи оплакванията са резултат от механично дразнене или травма, неправилна техника на кърмене, продължителен натиск върху гърдата или използване на неподходяща помпа за кърма.

Важно е тези състояния да бъдат разграничени от други, по-добре дефинирани нарушения, свързани с лактацията, като хлътнало или напукано зърно, застой на кърма, мастит и абсцес на гърдата, които имат самостоятелно диагностично значение и могат да изискват специфично лечение.

В повечето случаи уврежданията са леки и преходни, но продължителната болка или нарушаването на целостта на кожата могат да затруднят кърменето и да повишат риска от вторична инфекция.

Причини и рискови фактори

Другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането, могат да възникнат в резултат на различни механични, лактационни и кожни фактори. Често причината е свързана с адаптацията на гърдите към кърменето и повтарящото се механично въздействие върху зърното и ареолата.

Сред възможните причини и рискови фактори се включват неправилно поставяне на бебето на гърдата и неефективно засукване, продължително или травматично сучене, неправилно използване на помпа за кърма, включително неподходящ размер на фунията или прекалено силен вакуум, механично дразнене и притискане на гърдите от тесни дрехи или неподходящ сутиен, често триене и повишена влажност в областта на зърното и ареолата, прекомерно измиване, използване на агресивни сапуни, дезинфектанти или други продукти, които могат да нарушат естествената кожна бариера, препълване на гърдите и нарушено изпразване на кърмата, рязка промяна в честотата или продължителността на кърменето, анатомични особености на зърното или устната кухина на бебето, които затрудняват правилното засукване, предшестващи кожни заболявания, като екзема или контактен дерматит, предходна травма или хирургична интервенция върху гърдата.

Рискът от увреждане е по-висок в началото на кърменето, когато майката и новороденото все още изграждат подходяща техника. Нелекуваното или продължително увреждане на кожата може да наруши защитната бариера и да създаде предпоставки за развитие на инфекция.

Симптоми

Клиничните прояви зависят от вида, локализацията и тежестта на увреждането. Оплакванията могат да засегнат едната или двете гърди и да варират от лек дискомфорт до изразена болезненост, която затруднява кърменето.

Възможните симптоми включват болка, парене или повишена чувствителност на гърдата, дискомфорт или болка по време на кърмене, локално зачервяване или раздразнение на кожата, подуване или напрежение в определена област, промени по кожата на гърдата, ареолата или зърното, повърхностни охлузвания, разраняване или други травматични промени, сърбеж или усещане за парене при наличие на кожно раздразнение, затруднено отделяне на кърма или усещане за непълно изпразване на гърдата, повишена чувствителност при допир или натиск.

При неусложнено локално увреждане обикновено липсват висока температура и изразени общи симптоми.

Появата на температура, втрисане, нарастващо зачервяване, силна болка, значителен оток или гнойна секреция може да бъде признак за инфекциозно усложнение и налага лекарска оценка.

Усложнения

Повечето леки увреждания на гърдата в послеродовия период се повлияват добре след отстраняване на причината. Ако травмата продължава или проблемът с кърменето не бъде коригиран, могат да настъпят усложнения.

Нарушаването на кожната бариера може да улесни проникването на микроорганизми и да увеличи риска от бактериална инфекция и мастит. При прогресиране на инфекцията в отделни случаи може да се формира абсцес на гърдата, който изисква своевременно лечение.

Болката може да доведе до избягване или съкращаване на кърменията. Недостатъчното изпразване на гърдата от своя страна благоприятства задръжката на кърма, напрежението и възпалителните промени, създавайки порочен кръг между болката и нарушеното кърмене.

Продължителните оплаквания могат да доведат и до намаляване на млечната продукция и преждевременно прекратяване на кърменето. Силната или персистираща болка може да повлияе неблагоприятно и върху общото състояние, съня и емоционалното благополучие на майката.

Диагноза и изследвания

Диагнозата при другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането, се поставя основно въз основа на анамнезата и клиничния преглед. Важно е да се установят началото и характерът на оплакванията, връзката им с кърменето, наличието на болка, кожни промени, травма, секреция и общи симптоми.

При прегледа се оценяват двете гърди, зърната и ареолите, като се търсят зачервяване, оток, разраняване, кожни промени, локална болезненост, уплътнение или патологична секреция. Палпацията може да установи болезнени или уплътнени участъци и да насочи към застой на кърма, възпаление или друга патология.

Съществена част от оценката при кърмещи жени е наблюдението на процеса на кърмене. Оценяват се позицията на майката и детето, начинът на засукване, ефективността на сученето и евентуални анатомични или функционални проблеми, които могат да причиняват повтаряща се травма.

При леки и типични увреждания обикновено не са необходими лабораторни или образни изследвания.

Допълнителни изследвания се назначават при нетипично протичане, тежки или продължителни симптоми, наличие на палпируема формация или съмнение за усложнение.

В зависимост от клиничната картина могат да бъдат извършени ехография на гърдата, микробиологично изследване на кърма или материал от лезия, лабораторни изследвания, включително пълна кръвна картина и възпалителни маркери.

Диференциалната диагноза зависи от конкретните прояви и включва препълване на гърдите, възпалителен мастит, бактериален мастит, абсцес, галактоцеле, дерматит и други кожни заболявания, както и по-рядко други патологични процеси на гърдата. Персистираща едностранна находка, която не се повлиява от обичайните мерки, изисква допълнително уточняване.

Лечение

Лечението се определя от конкретната причина и тежестта на увреждането. Основната цел е да се отстрани причиняващият фактор, да се облекчат болката и локалното раздразнение и да се запази кърменето, когато това е възможно и желано от майката.

При механично увреждане е особено важно да се коригира техниката на кърмене. Подходящото позициониране и правилното засукване намаляват натиска и травмата върху зърното и ареолата. При необходимост може да бъде потърсена помощ от акушерка, лекар или консултант по кърмене.

Ако се използва помпа за кърма, трябва да се проверят размерът на фунията, силата на вакуума и продължителността на изцеждането. Прекомерната или травматична употреба може да поддържа увреждането.

Другите лечебни мерки могат да включват щадяща хигиена на гърдите и избягване на агресивни сапуни, спиртни разтвори и други дразнещи средства, поддържане на засегнатата кожа чиста и суха и ограничаване на допълнителното триене, използване на подходящ, неподтискащ сутиен, студени компреси за кратки периоди при болка и оток, прием на парацетамол или ибупрофен при необходимост от обезболяване и при липса на противопоказания, лечение на установено кожно заболяване или друга конкретна причина с подходящи локални или системни средства.

Рутинното приложение на антибиотици не е необходимо при неинфекциозно увреждане. Антибактериална терапия се назначава при данни за бактериална инфекция и се съобразява с клиничната картина, индивидуалните особености на пациентката и съвместимостта с кърменето.

В повечето случаи кърменето не трябва да се прекратява само поради локална болка или увреждане. Не е необходимо и прекомерно изцеждане с цел „пълно изпразване“ на гърдата, тъй като това може да стимулира свръхпродукция и да задълбочи някои лактационни проблеми. Подходът трябва да бъде индивидуален и насочен към физиологично и комфортно хранене на детето.

При развитие на абсцес, значително влошаване, висока температура, прогресиращо зачервяване или липса на подобрение е необходима своевременна лекарска оценка и специфично лечение на настъпилото усложнение.

Прогноза

Прогнозата при другите и неуточнени увреждания на гърдата, свързани с раждането, обикновено е много добра. При своевременно установяване и отстраняване на причината повечето леки увреждания отзвучават без трайни последици. Правилната техника на кърмене и подходящите грижи за гърдите намаляват риска от повторна поява и усложнения. При развитие на инфекция или персистиращи симптоми е необходима лекарска оценка и специфично лечение.

Изображения: freepik.com