Неспецифичен уретрит МКБ N34.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

Въведение

Възпалението на уретрата, което не се дължи на инфекция с гонорейни бактерии (не е в резултат от подлежаща гонорея), се означава като неспецифичен уретрит. Неспецифичният уретрит се среща значително по-рядко в клиничната практика, като изясняването на етиологията и рисковите фактори има ключова роля при определянето на успешен терапевтичен план.

Причини и рискови фактори

Уретрата представлява крайната част на отделителната система, свързваща пикочния мехур с външната среда. Има определени анатомични особености на пикочния канал при двата пола, което може да играе роля в честотата и тежестта на определени заболявания в тази област.

Неспецифичният уретрит може да се дължи на редица заболявания и състояния, като определени фактори съдействат за неговото развитие. Сред най-честите причини и рискови фактори за развитие на неспецифичен уретрит се включват:

• бактериални инфекции: инфекция с уропатогенни E.coli, микоплазма, уреаплазма, трихомониаза, хламидия (инфекция с Chlamydia trachomatis) и други
• вирусни инфекции: аденовирус, цитомегаловирус, херпес симплекс вирус и други вируси
• други причини: катетеризация, манипулации и интервенции върху уретрата, използване на агресивно действащи спермицидни средства, използване на некачествена козметика, носене на прекалено тясно бельо, наличие на латексова алергия и реакция към използването на презервативи и други
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са лицата с подлежащ захарен диабет, нефролитиаза (камъни в бъбреците), псориазис, системен лупус еритематодес, при честа смяна на половите партньори, при многобройни полови партньори, незащитени полови контакти, намален имунитет (поради заболяване или прием на лекарства), лоша лична хигиена, продължителна антибиотична терапия с развитие на дисбаланс в нормалната урогенитална флора и други

Изясняването на причините и рисковите фактори значително подпомага последващото лечение, намалява рисковете от рецидив и развитие на сериозни усложнения.

Симптоми и усложнения

Клиничната изява при пациенти с неспецифичен уретрит включва оплаквания, наподобяващи тези при другите форми на възпаление на уретрата, като сред най-характерните прояви се включват:

• дизурия: болка и парене по време на уриниране, спонтанна болка, болка при полов акт
• други промени в уринирането: чести позиви за уриниране, затруднено стартиране на уринирането и поддържане на струята, чести позиви за уриниране нощем и други
• локални промени: зачервяване на кожата покрай отвора на уретрата, сърбеж и дразнене в областта, зачервяване и слепване на отвора на уретрата
• уретрална секреция: при много от засегнатите се наблюдава изтичане на секрет от уретрата, който може да бъде прозрачен, белезникав или сивкав с различна консистенция. Възможни са промени в консистенцията и цвета на еякулата при мъжете
• общи оплаквания: макар и много рядко са възможни някои системни оплаквания, включително нарушения на съня (поради уринирането нощем), умора, повишение на телесната температура, главоболие и други

Липсата на лечение, неглижирането на оплакванията, както и неподходящата терапия крият риск от поява на усложнения, като при мъжете може да се развие епидидимит, простатит, стриктура на уретрата, в редки случаи синдром на Райтър (реактивен артрит). При жени сред характерните усложнения се включват цервицит (възпаление на шийката на матката), хронична болка в малкия таз, тазова възпалителна болест и други.

Диагноза и изследвания

За да се постави диагнозата неспецифичен уретрит е необходимо да се назначат редица изследвания, като сред по-важните се включват:

• разпит и преглед: подробен разпит за наличните субективни и обективни оплаквания, данни за рискови полови контакти, брой полови партньори, преглед на външните гениталии, обща оценка на здравословното състояние, данни за известни подлежащи заболявания или приемани медикаменти
• лабораторни и микробиологични изследвания: кръвните изследвания обикновено показват неспецифични изменения, като е необходимо назначаване на серологични изследвания за подлежащи полово предавани инфекции (ХИВ< сифилис, хепатит В, хепатит С) при рискови пациенти. Необходим е подробен уринен анализ, изследване на уретрален секрет, микроскопия, културелно изследване, изследване за бактериална вагиноза и кандидоза за улесняване на диференциалната диагноза при необходимост
• образни изследвания: при съмнения за развили се усложнения може да се наложи извършване на ехография на коремните органи с оглед на пикочния мехур, бъбреците, половата система

В диференциалната диагноза е важно различаване на състоянието от другите форми на уретрит и другите заболявания по хода на уретрата.

Лечение

Лечението при неспецифичен уретрит се определя строго индивидуално, съобразно етиологията, възможностите за отстраняване на действащите рискови фактори, наличието на усложнения и много други. Най-общо обикновено терапията при неспецифичен уретрит е консервативна, като се назначават подходящи лекарства и общи мерки:

• антибиотици: използват се различни широкоспектърни антибиотици, съобразени с резултатите от антибиограмата. Сред най-предпочитаните лекарства са доксициклин, азитромицин, левофлоксацин, моксифлоксацин и други, използвани в подходящи дози и за достатъчно продължителен период от време
• симптоматични средства: симптоматично се назначават подходящи противовъзпалителни средства, обезболяващи агенти, някои витамини, добавки, билки и други, съобразно оплакванията при съответните пациенти
• общи мерки: препоръчва се прием на достатъчно течности, въздържане от полови контакти, лечение на сексуалните партньори, както и извършването на задължителен контролен преглед в рамките на две до четири седмици след инициалната терапия за потвърждение на ефективността от лечението

Своевременната и целенасочена терапия е изключително важна част от успешното лечение и добра прогноза, като значително намалява рисковете от възникване на рецидив, развитие на тежки усложнения и дългосрочни последици.

Изображения: freepik.com