Други спондилопатии МКБ M48

Болест на Calve (Vertebra plana).

Заболяването засяга детската (2-5 год.) възраст и клинично се проявява с леко изразена кифоза в гръдно-поясния дял на гръбначния стълб, предизвикана от сплескването на един и много рядко два прешлена. Засяга се съдът, който изхранва тялото на прешлена и то изпада в некроза, като размерите му намаляват наполовина. Междупрешленният диск е нормално широк или по-широк.

Етиология:

Етиопатогенетично нарушеното кръвоснабдяване може да се дължи на различни причини - травма, инфекция, ендокринни смущения, туберкулоза, рахит, тромбангит и др.

Клинична картина:

Децата започват да се оплакват от болки в определен район на гръбнака или корема, която наподобява туберкулозен спондилит, но детето няма признаци на интоксикация и параклиничните изследвания са в границите на нормата. Появява се лека кифоза. При натиск върху proc. spinosus на засегнатия прешлен реагират с болка. Появява се паравертебрална контрактура, походката е щадяща. Заболяването продължава 2-3 години и завършава с оздравяване.

Диагноза:

Диагнозата се поставя рентгенологично. На профил прешленът е със силно намалени размери равномерно. Има по-голям предно-заден размер и малко стърчи пред нивото на съседните прешлени. Структурата на прешлена е склерозна. Междупрешленното пространство е дори разширено.

Диференциална диагноза:

Прави се с туберкулоза, остеомиелит и първични тумори на гръбнака.

Лечение:

 Лечението се провежда с продължителна имобилизация на гръбначния стълб в гипсов корсет, даване на витаминозна и калорична храна.


Травми на гръбначния стълб.

1.Компресионни фрактури на телата на прешлените. Механизмът на получаването им е компресионен, флексионен или комбинация от двата механизма. Получава се леко смачкване на тялото на прешлема отпред, като средната и задната колона са напълно интактни и това определя стабилността на този тип фрактури.

Други спондилопатии

Клинична картина:

От анамнезата се изяснява механизма на травмата. Болните обикновено пристигат на крак в амбулаторията. Движейки се, те се подкрепят с двете си ръце на хълбоците, като по този начин облекчават гръбначния си стълб. При оглед може да се установи ригидност на паравертебралната мускулатура. Позата и походката са щадящи и внимателни. Често се установяват болки в корема. Те се дължат на образуван ретроперитонеален хематом, който дразни перитонеума. Установява се болка при натиск по оста на гръбначния стълб, която се локализира в областта на повредата. При почукване н върху петите или главата на болния в легнало положение се установява болка в гръбначния стълб.
Рентгеографично най-показателна е профилната рентгенография, на която се установява снижение на предните размери на тялото на прешлена във вид на трапец.

2.Флексо-дистракционен тип фрактури. Този тип фрактури се получават от флексия и допълнително добавена дистракция. Рентгенографично е характерно увеличеното разстояние между два бодлести израстъка на профил, задно отваряне на междупрешленното дисково пространство.

3.Екстензионен тип фрактури. Екстензионният тип фрактури се срещат предимно в ниския поясен дял на гръбначния стълб. Получават се от хиперекстензия (хиперлордоза). Характерно за този тип фрактури е, че не се получава снижение на задната височина на прешлена и разширяване на междудисковото пространство отпред. Този тип фрактури са стабилни. Клинично освен локалната болезненост могат да се проявят с разтягане на коремната мускулатура отпред и подкожни кръвонасядания, дори може да се стигне до разкъсване на m. rectus abdominis.

Лечение:

При лечението на неусложнените фрактури в гръдно-поясния дял целта е: възстановяване на анатомичната форма на повредения прешлен и възстановяване функцията на гръбначния стълб. Прилагат се следните методи на лечение: функционален метод, едномоментна репозиция с последваща имобилизация, метод на постепенна - етапна репозиция и оперативно лечение. Прилагат се обезболяващи препарати.