Други първични гонартрози МКБ M17.1

Остеоартритът представлява невъзпалително заболяване на ставите. Най-честата форма на остеоартрит е ангажиране на колянната става — гонартроза. Ставното засяга може да бъде унилатерално (едностранно), което ще рече, че е засегната едната колянна става. Гонартроза на двете коленни стави се определя като двустранна.

Гонартрозата е заболяване на колянната става, което се характеризира с увреждане на ставния хрущял и подлежащата кост. Спрямо етиологичната си характеристика, заболяването се определя като първично или вторично. Първичната гонартроза е с неизвестна етиология. При вторичната гонартроза причината за възникване на болестта е ясно определена, като например при посттравматична гонартроза, двустранна. Както при първична двустранна гонатроза, едностранната гонартроза, разгледана в рубриката "други първични гонартрози", е с неизвестна етиология. Въпреки това се предполага, че тласък за патологично развитие на ставите промени е многофакторното влияние на:

• Генетични фактори
• Професионален риск
• Пол
• Хормонални нарушения
• Метаболитни нарушения
• Хранителен фактор

Генетични фактори — основен фактор при първичните форми. Първична гонартроза едностранна или двустранна се наблюдава при близки и далечни родственици.

Професионален риск — системно влияние на стереотипни движения върху ставите, водят до така известното "износване на ставата".

Съотношението на пола към заболеваемостта е спрямо възрастта на индивидите. Под 50 годишна възраст гонартрозата се среща предимно при мъже. Водеща причина за това е тежката теренна работа. Други първични гонатрози могат да се проявят като резултат на спортния травматизъм. След 50 годишна възраст честотата на гонартозата драстично се увеличава при жени, а при мъжете намалява. При жените водеща причина се явяват постменструалните хормонални изменения.

Хормонални нарушения — по време на менопауза намаляват нивата на естрогените, които имат хондропротективен ефект върху ставата.

Метаболитни нарушения — захарен диабет, подагра или затлъстяване имат последващо влияние върху ставите. През последните години с около 20% се е увеличила заболеваемостта от остеоартрит, в пряка зависимост с увеличаването на процента на затлъстяване сред световното население.

Възраст — артритът е естествен дегенеративен процес на хрущялното развитие. Доказателство за тове е, че артритни изменения се установяват при млади и възрастни хора, които нямат симптоматична изява. В Европа, Ирландия се посочва като страната с най-висока продължителност на живот, но и с най-висок процент на ревматологично болни. До 30% от всички посещения при общо практикуващия лекар са
свързани с различни форми на остеоартрит.

Храната като фактор се разглежда в научните разработки в последните години. Други първични гонартрози са наблюдавани в късна възраст при индивиди, които в ранна детска възраст са имали рахит или недостатъчен прием на витамин C.

Рубриката "други първични гонартрози" включва:

• Първична гонартроза
• БДУ
• Едностранна

Независимо от причината за развитие на гонатрозата, патологичните промени са характерни. Нарушава се обмяната на веществата в хрущялната тъкан. Увеличава се производството на нееластичен колеген от първи тип. Тоест наблюдава се дисбаланс между колагеновите и еластичните влакна. Първоначално единствено се установяват микроскопски изменения по хрущялната повърхност. По-късно тези промени стават видими като лезии по хрущялната повърхност. На мястото на лезии има пролиферация на хрущялна и костна тъкан, но тя е с видоизменена форма и функция. Сформират се остеофити, така познатите костни шипове.

Пропорционално със задълбочаване на патологичните изменения се увеличава и ставната дисфункция.

При други първчини гонартрози клиничната картина не се различава от характерната за гонартрозата. Установява се:

• Болка — която се усеща по-силно от вътрешната страна на коляното или зад капачето. В началото болката се появява при по-интензивно натоварване на коляното и отшумява в покой, а в по-напредналите стадии става почти постоянна и независеща от натоварването.
• Ставен оток
• Сутришна ставна скованост
• Деформация

С напредване на заболяването може да се стигне до изкривяване на подбедрицата навътре към другия крак (варусна деформация) или по-рядко навън (валгусна деформация). Свиването на възпалената ставна капсула и сухожилията и връзките около ставата предизвиква образуването на флексионна контрактура, т.е. състояние, при което кракът е трайно сгънат донякъде в коляното и не може да бъде изправен. Поради болката и ограничените движения настъпва отслабване (хипотрофия) на бедрената мускулатура откъм засегнатата страна. Ставата може да се деформира до такава степен, че формата на коляното да се промени изцяло и да се наруши съществено походката. Болните може да накуцват и да се придвижват с едно или повече помощни средства.

Артроза при други първчини гонартрози се диагностицира въз основа на анамнестични данни за болка, физикално изследване, установяващо ставните изменения и рентгенологичното им доказване. При рентгенографоията се устовяват:

• Стеснение на ставната цепка (феморо- пателарното пространство и феморо - тибиалното)
• Остеофити
• Костно задебеляване

Терапевтичният подхох е инвидуализиран. Лечението на други първични гонартрози може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение цели облекчаване на симптомите и включва прилагане на нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди. При по-тежките случаи се прибягва до хирургично