Посттравматична гонартроза, двустранна МКБ M17.2

Хронично невъзпалително заболяване на коленните стави се определя като гонартроза. Когато е етиологично е изяснена предхождаща травма гонартрозата на двете коленни стави в медицинската литература се назовава като посттравматична гонартроза, двустранна.

Травматичните изкълчвания на колянната става спадат към най-тежките травматични увреди на опорно-двигателния апарат, тъй като увредата засяга не само лигаментарния апарат, но често и съдовете и периферните нерви. Чрез ставната капсула се съчленяват костите на долния крайник. В ставната капсула се намират синовиална тъкан, чийто клетки продуцират синовиална течност. Тя служи за намаляване на травматичното триене на хрущялните повърхности при движение на крайника, както и участва в изхранването на хрущяла. Коленните връзки служат за стабилизиране на ставата. Делят се на две основни групи:

• Външни — те се намират извън ставната капсула.
• Вътрешни — залягат вътре в ставната капсула.

Лигамнетарният апарат на колянната става често се подлага на травматични увреди особено при спортисти. Увредата на кръстните връзки на коляното и увреждането на менискуса са водещи причини при спортния травматизъм. За разлика от костните фрактури, увредените връзки никога не се възстановяват напълно. В последствие се развива посттравматична гонартроза, двустранна.

Измененията, които настъпват в ставата при гонартроза характерни за всички дегенеративни заболявания. На първо място стоят промени в хрущяла, покриващ ставните повърхности. Той изтънява, променя своята консистенция, цвят и блясък. Образуват се микрофрактури по повърхността му. В субхондралната костна тъкан се появяват кисти. Около ставата се образуват остеофити (така наречените шипове). Ставната торба фиброзира и връзковият апарат става инсуфициентен, тоест не изпълнява изцяло физиологичната си функция. Колянната става остава нестабилна и уязвима към нови травматични увреди.

Етиопатогенезата на посттравматична гонартроза, двустранна се допълва от:

• Супракондилни фрактури — наблюдава се предимно при възрастни пациенти. Фрактурата настъпва поради форсирана флексия или хиперекстензия.
• Кондилни фрактури — при нея се нарушава вътреколянната стабилност при флексия поради ротиране на бедрените кондили един спрямо друг.
• Счупване на пателата — раздробени, напречни или звездовидни.
• Луксация на пателата — настъпва при остро усукване на подбедрицата. Наблюдава се предимно при момичета в юношеска възраст, поради "халтавост на ставните връзки".
• Остеохондрални фрактури — при директна или индиректна травма се отделят фрагменти от ставната повърхност.
• Фрактури на тибиалното плато
• Руптура на предна или задна кръстна връзка
• Остеоартроза и спорт

Крайният резултат от тази поредица на компликации зависи от усложненията, предизвикани от травматичното увреждане на задколянната артерия. Изкълчването на колянната става покрива понятието глобална колянна нестабилност. Видът на изкълчването се определя от позицията на проксималния край на тибията, поради което е възприето следното деление на колянните изкълчвания: предни, задни, латерални, медиални и ротационни. Задното изкълчване е по-рядко поради здравината на екстензорния апарат на ставата (четириглавия бедрен мускул и собствения лигамент на пателата).

Клиничните симптоми при посттравматична гонартроза, двустранна са свързани на първо място с болка, която в началото се появява само при претоварване, а в последствие и при покой. Ставата се подува и става болезнена, дори при палпация при обостряне на процеса. Движенията са силно ограничени, поради образувалите се остеофити. Това довежда до флексионни контрактури. Постепенно се развива, хипотрофия на четириглавия мускул на бедрото. При движение на ставата може да се чуе триене.

Диагностицирането на заболяването е въз основа на анамнестични данни, клинични, параклинични, инструментални изследвания.

Лечението на посттравматична гонартроза, двустранна, може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои най-вече в повлияване на симптомите. Адекватното лечение на травматичните увреждания на колянната става може да има благоприятен ефект към профилактиката на посттравматична гонартроза, двустранна. Възможността за възстановяване на всички увредени структури на ставата при една луксация на същата от всички видове е много проблематична, особено при високоенергийни травми, където трудно може да се прецени степента на девитализация на тъканните структури на ставата. Някои автори препоръчват, при липса на артериална лезия, да се пристъпи към провизорно, транскутанно заигляне с Киршнерови игли и последваща гипсова имобилизация за два месеца. Реконструктивната интервенция трябва да се отложи за един по-късен етап.