Стафилококов артрит и полиартрит МКБ M00.0

Артрит е болестен процес на ставите, което води до органични и функционални изменения. В световен мащаб артритът е едно от най — често срещаните заболявания с полиетиологична генеза и често с неизвестен първопричинител. Артритът като заболяване е познато в повече от 100 нозологични единици, а едно от тях е стафилококов артрит и полиартрит. Ограничен болестен процес само в една става се определя като моноартрит или само като артрит. Едновременното ангажиране на много стави в медицинската литература се назовава като полиартрит. Стафилококовата инфекция може да се прояви като моно - или полиартрит.

Стафилококите са грам положителни коки. Те причиняват повече от 80% от гнойно — възпалителните заболявания в човешкия организъм, поради което се наричат се "гноеродни" коки. Тези микроорганизми са широко разпространени в околната среда (въздух, вода, почва). Друго тяхно присъщо качествo е, че са нормални обитатели на човешката кожа и лигавици, но продукцията на определени ензими им придава патогенни свойства. Основен патологичен представител на стафилококите е S.aureus.

Възпалителният процес при стафилококов артрит и полиартрит може да възникне при:

• Директно попадане на причинителя в ставата, например при ставни манипулация като артроскопия или открити травми на ставите.
• Сепсис — полиорганно манифестно възпаление.
• Предаване на възпалителен процес по съседство, например при остеомиелит.

Патологичните изменения на ставата са свързани с оток на синовиалната мембрана, деструкция на съдовете и пролиферативни изменения, абсцеси по ставния хрущял и хрущялни лезии. Поради наличие на бактериологичен причинител, в ставната кухина има гноен ексудат.

Рискови групи за възникване на ставен инфламаторен процес са предимно хора с нарушен имунологичен статус. Тук могат да бъдат класифицирани венозни наркомани, имуносупресирани болни и болни с нарушен клетъчен или хуморален имунитет. Към тази група могат да се класифицират още хронични алкохолици, тъй като при тях се нарушава функцията на белтъците, а те са основен субстрат за изграждане на имунната система. При хронично болни пациенти, като например при захарен диабет или серопозитивен ревматоиден артрит се променят имунологичните качества на защитата на организма. Рисков контингент са хора с нисък социално-икономически статус.

Симптоматичната манифестация при стафилококов артрит и полиартрит е:

• Астено-адинамичен синдром, тоест нарушено общо състояние, което се изразява със слабост, дискомфорт, понижена работоспособност.
• Фебрилно-интоксикационен синдром — установява се висока температура с епизоди на треска.
• Болеви синдром — при стафилококов артрит и полиартрит, болката може да е локализирана само в една става или да е с полиартритна извява.
• Ограничен двигателен капацитет на ставния апарат.
• Локални изменения по засегнатите стави — зачервяване и оток.

Даден артрит, за да бъде определен като стафилококов артрит и полиартрит, той трябва да отговаря на няколко критерия:

Установяване на инфламаторен процес в ставата

Диференциране дали е възпалителен процес или ставно - дегенеративен. Уповава се на данни от клиничния преглед — класическите признаци на възпалителен процес — rubor, dolor, calor и functio laesa.

Доказване на бактериален причинител

Верифицирането на бактериологичния причинител може да се извърши чрез посявка на хранителна среда или доказване на бактериален антиген посредством полимеразнa верижна реакция (PCR).

Изследване на синовиалната течност

Цитологично изследване на синовиалната течност — завишен брой на левкоцити и преобладаване на полиморфонуклеарни клетки.

Лабораторна констелация

Тя се базира на данни за наличие на възпалителен процес — високи стойности на С-реактивния протеин, левкоцитоза, високи стойности на СУЕ (скорост за утаяване на еритроцити).

Образни изследвания

От образните диагностични методи се прилагат предимно ехография и рентгенография. Установява се синовиален оток, вътреставен излив и хрущялни микрофрактури.

Хистологично изследване

При хистологично изследване на възпалената става при стафилококов артрит и полиартрит се установява множество левкоцити по стените на ставата. По ставния хрущял има множество микроабсцеси и зони на деструкция. При преминаване на възпалителния процес част от тези дефекти хронифицират, което създава предпоставки за ранно развитие на остеоартрит.

Лечението на стафилококов артрит и полиартрит се базира на емпирична антибиотична терапия след установяване на микробиологичния причинител. Стафилококите са чувствителни към бета-лактамазни антибиотици от групата пеницилините. Тук се включват медикаменти като Оксацилин и Метицилин. Ефективни са химиотерапевтици от групата на Макролидите, Тетрациклини, Хлорамфеникол и други. Чувствителността на даден микроорганизъм към антибиотик или химиотерапевтик се определя след антибиограма.

При избиране на терапевтичен режим съществено значение има индивидуализиране на дозата на медикамента от лекар, спрямо възрастта на пациента, придружаващите заболявания и възможността за възникване на алергични реакци.

Ако бъдат установени метицилин-резистентен стафилококов артрит и полиартрит емпиричната терапия се осъществява от гликопептиди, предимно Ванкомицин.

Симптоматичните терапевтични средства включват антипиретици и локално приложение на нестероидни противовъзпалителни средства.

Усложнения, които могат да възникнат при нелекуван или терапевтично неовладян стафилококов артрит и полиартрит е дисеминиране на инфекцията като сепсис, остеомиелит, абсцес на мозъка, белия дроб, черния дроб, пиелонефрит и много други. Деструктивните промени в ставата могат да се последват от трайна инвалидизация.

При спазване на терапевтичния алгоритъм прогнозата е благоприятна.