Други стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Род Staphylococcus е част от семейство Micrococcaceae и е широко разпространен в природата. Макар Staphylococcus aureus да е най-често изолираният представител от групата, редица други стафилококи водят до развитието на голямо разнообразие от инфекции, вариращи по своята локализация, тежест на протичане, симптоми и терапевтичен подход.

Причинител и особености

Различните видове стафилококи споделят редица общи характеристики и особености, по-важните от които включват:

• видове: към други стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, се включват множество видове, като например S. epidermidis, S. capitis, S. haemolyticus, S. auricularis, S. saprophyticus, S. hominis, S. warneri, S. cohnii и други
• морфологични характеристики: стафилококите имат кълбовидна форма, като се разполагат по единично, по двойки или под формата на гроздове. Не образуват спори, не са подвижни, а при оцветяване по Грам са позитивни. Някои щамове формират капсула или слузест слой
• особености: представляват анаероби, факултативни и имат широк температурен диапазон на развитие. Развиват се върху обикновени хранителни среди, като не са взискателни. Колониите имат бляскава повърхност и са с консистенция на крем и правилни ръбове. Имат жълт, бледожълт, сиво-бял или бял цвят, който се определя от присъствието на каротиноидни пигменти, наречени липохроми. Пигментите са неразтворими във вода, поради което хранителната среда около колониите не се оцветява. Оптималните условия за образуване на пигментация са обилната аерация, стайна температура и дневна светлина. Оцветяването е особено интензивно при култивиране в хранителни среди, съдържащи въглехидрати и кръв
• антигенни характеристики: имат характерна антигенна структура, с наличие на групово, видово и типово специфични антигени
• рискови фактори за развитие на инфекция: повечето видове са слабо патогенни и водят до развитие на заболяване предимно при пациенти с нарушена имунна система, с придружаващи хронични заболявания или други инфекциозни заболявания, при възрастни хора над 70 години. Често развитието на инфекция е свързано с наличието на чужди тела в организма, като например изкуствени сърдечни клапи, ставни протези, интраваскуларни катетри. Много щамове са нормални обитатели на кожата и лигавиците и при нарушено равновесие в микрофлората могат да причинят ендогенни инфекции

Симптоми и видове инфекции

Други стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, могат да причинят инфекции на дихателната, гастро-интестиналната, сърдечно-съдовата и отделителната система, а при хематогенно разпространение настъпва бактериемия, менингит, остеомиелит, тежко шоково състояние с остро влошаване на общото състояние и необходимост от спешни реанимационни мерки.

Тежестта на инфекцията се определя от вирулентността и патогенността на конкретния причинител и състоянието на пациента (възраст, подлежащи заболявания, имунен дефицит, вродени аномалии и други).

Сред най-честите клинични прояви на заболяването се включват:

• болести на дихателната система: възможно е по-леко протичане под формата на фарингит, ларингит, бронхиолит, но и бързо разпространение към долния респираторен тракт с развитие на пневмония. В много от случаите клиничното протичане не може да бъде различено от другите бактериални причинители. Повече информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Пневмония, причинена от стафилокок)
• хранителни токсиинфекции: честа причина са за развитие на хранителни токсиинфекции, поради продуцирания от тях ентеротоксин. Ентеротоксинът се натрупва в хранителните продукти при благоприятни за размножаването на стафилококите условия. Той притежава значителна термостабилност и не се повлиява от разрушителното действие на ензимите в храносмилателната система. Характерен е изключително кратък инкубационен период, в рамките на няколко часа след консумацията на контаминирания продукт. Заболяването протича като остър гастрит или ентероколит. Подробна информация може да прочетете в раздел Заболявания (» Стафилококово хранително отравяне)
• септицемия: при тежко протичане с хематогенно разпространение се развива септицемия. Състоянието протича с неспецифични прояви, бързо влошаване на общото състояние и висок риск от развитие на различни по тежест полиорганни увреждания. Подробна информация може да намерите в раздел Заболявания (» Септицемия, предизвикана от други уточнени стафилококи)

Диагноза

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и микробиологични данни, като голямо значение има локализацията на инфекцията и контактът със заразени лица:

• разпит и преглед: установяване на рискови фактори, контакт с болни лица, наличие на подлежащи заболявания, прием на лекарства и други. Физикалните находки варират, като е необходим обстоен клиничен преглед за оценка на общото състояние, установяване на усложнения и подпомагане избора на последващи диагностични методи
• лабораторни изследвания: назначават се подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на белия и червения кръвен ред, маркерите на възпалението, а при съмнения за усложнения се проследяват и чернодробните ензими, урея, креатинин и други по преценка на лекуващия лекар
• микробиологична диагноза: за микробиологичната диагноза се взима материал за проби от кръв, назофарингеален секрет, гной, тъканни течности и се извършва посявка на подходяща хранителна среда. Успоредно с това се препоръчва назначаване на антибиограма за определяне на чувствителността на изолираните бактерии към рутинно използваните в практиката антибиотични препарати
• други изследвания: при данни за развитие на усложнения може да се наложи извършване на рентгенография, ехография, компютърна томография, а в някои случаи и бронхоскопия, биопсия и други

Диференциалната диагноза изисква различаване от другите видове стафилококови инфекции, от другите бактериални и инфекциозни заболявания, както и от някои системни заболявания, протичащи идентично.

Лечение

Терапевтичният подход при различните стафилококови инфекции се определя строго индивидуално, но обикновено включва консервативен подход с подходящи лекарствени средства.

Лечението на стафилококовите инфекции е предимно антибиотично, със средства от групата на пеницилините, цефалоспорините, аминогликозидите, гликопептидите и други, съобразно резултатите от извършената антибиограма. Често се налага назначаване на различните антибиотици в подходяща комбинация за намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност.

Допълнително се назначават различни симптоматични средства за понижаване на температурата, овладяване на възпалителния процес, облекчаване на болките и подпомагане на възстановителните процеси в организма.

При необходимост може да се наложи провеждането на спешни реанимационни мерки, хирургично лечение и други, съобразно клиничното протичане и диагностичните находки.

Прогнозата се определя строго индивидуално и зависи от естеството, локализацията и тежестта на инфекцията, наличието на усложнения, както и отговора към приложените терапевтични мерки.

Изображения: freepik.com