Неуточнени стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде МКБ B95.8

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми и видове инфекции

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Рубриката неуточнени стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, включва положителни при оцветяване по Грам бактерии, които са подредени по единично, по двойки, но най-често под формата на гроздове. Когато не може да се определи конкретния представител на стафилококите, провокира развитието на съответната инфекция, се говори за неуточнена форма на заболяването, при която обикновено се подхожда със стандартните диагностични и терапевтични мерки.

Причинител и особености

Стафилококите са открити за първи път от Луи Пастьор през 1880 година, а година по-късно Огстон ги нарича стафилококи, заради специфичния им вид при микроскопско изследване.

Характерно за болестния процес и за самите стафилококи е следното:

• особености на стафилококите: представляват неподвижни факултативни анаероби, които не образуват спори и се развиват в сравнително широк температурен диапазон. Имат характерен антигенен строеж, като притежават типово, видово и групово специфични антигени и различни протеини
• производство на токсини и ензими: тяхната патогенност се дължи на продукцията на множество токсини и ензими, които водят до специфични нарушения в макроорганизма. Към токсините, които продуцират, спадат няколко различни вида хемолизини, левкоцидини, ексфолиатини, ентеротоксини, ентеротоксиноподобни протеини. От произвежданите от стафилококите ензими, важно значение имат коагулазата, слепващият фактор, фибринолизинът и бета лактамазите. Ензимите способстват за бързото разпространение на бактериите в организма, също и за защита от действието на някои антибиотични средства
• разпространение: стафилококите са характеризират с широко разпространение в природата, като могат да бъдат открити във въздуха, водата и почвата
• заразяване: представляват част от нормалната флора на горен респираторен тракт, интестинален тракт, кожа, лигавици. Механизмът на заразяване бива директен, индиректен и по ендогенен път, като за входна врата служат кожата и лигавиците
• рискови фактори: предразполагащи фактори за развитие на инфекцията или за по-тежко протичане на състоянието са различни имунодефицитни състояния, злокачествени заболявания, захарен диабет, алкохолизъм, хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система

Симптоми и видове инфекции

Клиничната картина при отделните пациенти и в зависимост от локализацията на процеса, показва изразена вариабилност с вариации в инкубационния период (времето от заразяване до първите прояви на болестта), оплакванията, рисковете от усложнения.

Възможно е засягане на дихателната, опорно-двигателната, сърдечно-съдовата, храносмилателната и отделителната система, като много често клиничните прояви са неразличими от останалите видове инфекциозни заболявания със същата локализация, което прави диагностицирането само въз основа на клиничните белези невъзможно. При хематогенно разпространение на инфекцията се наблюдава развитие на бактериемия, менингит, сепсис и висок риск от полиорганни усложнения с необходимост от своевременна хоспитализация и стартиране на подходяща антибиотична терапия.

Подробна информация за различните форми на инфекцията може да прочетете в раздел Заболявания:
» Стафилококова инфекция, неуточнена
» Септицемия, предизвикана от неуточнен вид стафилокок
» Неонатален сепсис, причинен от друг и неуточнен вид стафилококи

Диагноза

Диагнозата при инфекция с неуточнени стафилококи като причина за болести, класифицирани другаде, се базира на данните от физикалния преглед, анамнезата за контакт с болни хора, лабораторните и микробиологичните изследвания, като в масовия случай се поставя по метода на изключване:

• разпит и преглед: установяване на налични рискови фактори, имунен дефицит, подлежащи заболявания, контакт с болни лица. Физикалните находки често са неспецифични и включват различни промени в зависимост от локализацията на болестното огнище. Пациентите обикновено са в добро, запазено общо състояние
• лабораторни изследвания: от стандартните лабораторни изследвания важно значение имат резултатите от пълната кръвна картина, стойностите на СУЕ и С реактивния протеин
• други изследвания: при засягане на вътрешните органи и централната нервна система се налага извършване на компютърна томография на засегнатите структури. Пробите за микробиологичното изследване се взимат от кръв, гной, назофарингеален секрет, храчка и други тъканни течности

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от останалите стафилококови инфекции, редица други бактериални инфекции с идентично протичане.

Лечение

Терапията на стафилококовите заболявания е предимно консервативна, медикаментозна, с противомикробни средства от различни групи, съобразно чувствителността на причинителите към използваните в клиничната практика антибиотици и химиотерапевтици.

Поради продукцията на множество ензими, които разрушават структурата на антибиотиците, се препоръчва комбинирано приложение на медикаменти от различни групи, с цел разширяване на спектъра, постигане на по-висок ефект и намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност.

Прилагат се пеницилини, цефалоспорини, аминогликозиди, макролиди, хинолони, тетрациклини.

Прогнозата се определя в зависимост от локализацията и тежестта на инфекцията, възрастта и общото здравословно състояние на пациента и ефективността на приложеното лечение.

Изображения: freepik.com