Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на храносмилателната система Други болести на червата Паралитичен илеус и непроходимост на червата без херния Инвагинация

Инвагинация МКБ K56.1

Инвагинация МКБ K56.1 - изображение

Инвагинацията представлява навлизане на спастично свития горен отдел на тънките черва в долен отдел на червата. Това е най-честата форма на чревна непроходимост в ранна детска възраст, среща се предимно у деца, и то най-вече в кърмаческа възраст. Като най-честата локализация на инвагинацията е мястото на преминаване на тънкото черво в дебело. По-рядко се среща при възрастни пациенти и то след операция или свързана с туморни заболявания.

Инвагинацията може да бъде:

  • Инвагинация на червата;
  • Инвагинация на колона;
  • Инвагинация на тънкото черво;
  • Инвагинация на ректума.

Тази част на червото, която навлиза, се нарича инвагинат, а частта, в която е навлязло червото инвагинанс.

Съществуват няколко вида инвагинации според локализацията:
- Вмъкване на тънко в тънко черво;
- Инвагиниране на илеума в цекума;
- Инвагиниране на дебело в дебело черво.

Различават се:
Прости инвагинации, при които има три вмъкнати един в друг цилиндър;
Сложни инвагинации, които са многоцилиндрови, с над 6-7 цилиндъра.

Най-честата форма е инвагиниране на илеума в цекума - около 70% от случаите.

Клинична картина на инвагинация
Най-честата проява на заболяването е наличие на силна коремна болка и повръщане. Болката може да бъде остра с пристъпен характер. Болковият пристъп трае от няколко секунди до 1 - 2 мин., рядко по-дълго. Следва безболков интервал, който трае най-често от 5-30-60 мин., но може от 3-4 часа и повече. Болковите пристъпи и безболковите интервали са с различна продължителност и то почти през цялото развитие на заболяването. Острата пристъпна нехарактерна болка със същата характеристика, но с различна продължителност на болковите пристъпи и безболковите интервали. Болката може да бъде тъпа, постоянна или непостоянна - приличаща на болката на острия апендицит, като еквивалент на болката. Наблюдават се и безболкови инвагинации, които са трудни за диагностицирани. Втори кардинален симптом е повръщането. Трети кардинален симптом е изхождането на венозна кръв през ануса, които са премесени с фекални материи. Може да е имало едно или повече изхождания от началото на инвагинацията. Четвърти кардинален симптом е установяване на туморовидна формация с продълговата форма, меко — еластична консистенция, най-често в дясната половина на корема. Температурата не е повишена, освен ако няма някакво съпътстващо инфекциозно заболяване.

Диагноза на инвагинация

За диагнозата, освен характерната клинична картина и разпита на болния, важно значение има и физикалното изследване от лекаря. При оглед се установява, че общото състояние на болния или детето е запазено или рядко може да има леки нарушения. Кожата на лицето е бледа. Коремчето не е балонирано или е леко балонирано. Липсва болка при опипване на корема в безболковите интервали. Инвагинационната туморна формация може да се установи при ректално туширане или да се види пролабирал през ануса. При ректалното туширане се установява ясна венозна кръв премесена с изхождания. Коремът е мек при опипване. Чува се физиологична перисталтика при прослушване на корема.

От лабораторните кръвни изследвания се установява анемия, която обикновено е лека. За диагностиката важно значение има рентгеновото изследване, като може да се използва контраст бариева каша преди изследването. При иригография и скопия на мястото на инвагината се оформя картина тип Кокорда. В диференциално диагностично отношение трябва са се мисли за дизентерия, остър апендицит, кървяща язва и др.

Лечението на инвагинацията включва 2 последователни етапа:
а) неоперативен;
б) оперативен.
В първите часове на заболяването във висок процент от случаите диагностичната иригоскопия (вкарване чрез клизма бариева каша) има и лечебен ефект чрез дирижирана компресия се постига дезинвагинаиия. Ако консервативното лечение не даде резултат, оперативно лечение е метод на избор. Лечението на тънко чревно - количната инвагинация е само оперативно. Когато дезинвагинацията не се постига по време на операция поради тежките циркулационни увреждания извършва се резекция на инвагинационния тумор в условията на илеус. При видима некроза опитите за дезинвагинация са противопоказни.

4.5, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Инвагинация МКБ K56.1

ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕСТОВЕ ПРИ Инвагинация МКБ K56.1

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия